Posted: Thu Mar 14, 2013 7:43 pm
След 2 дни работа във Варна, много скърцане със зъби и псувни по адрес на местната администрация, най-сетне съм обратно у дома. Искрено съчувствам на варненци. Не знам в България да има град с по-ужасна инфраструктура. Повече там с личната си кола не стъпвам.
От момента, в който слизам от магистралата почва някакъв ад. Във Варна пътя е не просто лош, път НЯМА. Осеяно е с плоскости от асфалт с размер 1 квадратен метър, по-които караш. Това е. Като в центрофуга. Направо карам и имам чувството, че града ми бие шамари. От ляво, от дясно, в гъза. Никой не го ебе за тебе, хората мигачи не използват, секат ти пътя само за да спрат 20 метра след теб. След 10 минути лунгуркане по вълнообразните плоскоски, които на места са направо дълбини, и всеячески избягвайки непрекъснатия поток от дупки, които заплашват да направят джантите и окачването ми на мармалад, стигам до дестинацията си - Ardes BG, лъскаво магазинче, до лъскаво кафененце, до паркинг, по-който асфалта се е издул през цялото му продължение, сякаш всеки момент ще повърне.
До тук добре. Свършвам си работата в Ardes и, уви, имам други задачи из града, които изискват да щъкам с колата. Психически подготвен се впускам отново в ада, този път без да се изненадвам от пътищата и шофьорите. След 30 минути лутане, леви завои, които пускат по 3-4 коли на минута, дълги еднопосочни еднолентови улици и т.н., стигам до друго заключение. Архитектите проектирали тази безсмислена плетеница от пътища 100% са били пияни. Няма никаква логика. Най-широките пътища обикалят града вместо да го пресичат, а за да влезеш в по-централните части минаваш през еднопосочни еднолентови тесни пътчета, задръстени от коли и затлачени от трафика. На един светофар, в моята лента има толкова голяма дупка, че ми се налага да я заобиколя в насрещното. Специално, като тази е нашарен целия град, макар не толкова големи. Правоъгълни дупки останали след полагане я на кабел, я на тръби, никой не си е направил труда да ги запълни. За финал издухания ми хотел е до студентските общежития. Там нещата са още по-зле. Едни калища, едно чудо. Хванах се за главата.
На другия ден след още малко занимания в Ardes, най-сетне нямам повече задачи, откривам най-релаксиращия си музикален диск и с удоволствие се изплъзвам обратно извън града. В момента, в който стъпвам на магистралата и стрелката на скоростомера посочва 140 км/ч, ме залива облекчение. Край.
Някой трябва да си плати за това. Не може 2013 година един от най-големите градове в България и морска столица, и пълен с хубави мадами, да е в толкова окаяно състояние. Как изобщо ги избират тия кметове там и какво правят? В Бургас гербаджиите сипаха цифра пари в града и за моя изненада той всъщност на моменти е дори доста приятен и просторен. Какво се случва във Варна?
От момента, в който слизам от магистралата почва някакъв ад. Във Варна пътя е не просто лош, път НЯМА. Осеяно е с плоскости от асфалт с размер 1 квадратен метър, по-които караш. Това е. Като в центрофуга. Направо карам и имам чувството, че града ми бие шамари. От ляво, от дясно, в гъза. Никой не го ебе за тебе, хората мигачи не използват, секат ти пътя само за да спрат 20 метра след теб. След 10 минути лунгуркане по вълнообразните плоскоски, които на места са направо дълбини, и всеячески избягвайки непрекъснатия поток от дупки, които заплашват да направят джантите и окачването ми на мармалад, стигам до дестинацията си - Ardes BG, лъскаво магазинче, до лъскаво кафененце, до паркинг, по-който асфалта се е издул през цялото му продължение, сякаш всеки момент ще повърне.
До тук добре. Свършвам си работата в Ardes и, уви, имам други задачи из града, които изискват да щъкам с колата. Психически подготвен се впускам отново в ада, този път без да се изненадвам от пътищата и шофьорите. След 30 минути лутане, леви завои, които пускат по 3-4 коли на минута, дълги еднопосочни еднолентови улици и т.н., стигам до друго заключение. Архитектите проектирали тази безсмислена плетеница от пътища 100% са били пияни. Няма никаква логика. Най-широките пътища обикалят града вместо да го пресичат, а за да влезеш в по-централните части минаваш през еднопосочни еднолентови тесни пътчета, задръстени от коли и затлачени от трафика. На един светофар, в моята лента има толкова голяма дупка, че ми се налага да я заобиколя в насрещното. Специално, като тази е нашарен целия град, макар не толкова големи. Правоъгълни дупки останали след полагане я на кабел, я на тръби, никой не си е направил труда да ги запълни. За финал издухания ми хотел е до студентските общежития. Там нещата са още по-зле. Едни калища, едно чудо. Хванах се за главата.
На другия ден след още малко занимания в Ardes, най-сетне нямам повече задачи, откривам най-релаксиращия си музикален диск и с удоволствие се изплъзвам обратно извън града. В момента, в който стъпвам на магистралата и стрелката на скоростомера посочва 140 км/ч, ме залива облекчение. Край.
Някой трябва да си плати за това. Не може 2013 година един от най-големите градове в България и морска столица, и пълен с хубави мадами, да е в толкова окаяно състояние. Как изобщо ги избират тия кметове там и какво правят? В Бургас гербаджиите сипаха цифра пари в града и за моя изненада той всъщност на моменти е дори доста приятен и просторен. Какво се случва във Варна?
