ShadowDance

Moridin wrote:Автоматик е, тя Амелия си каза, че ръчна не кара ;Р

Аз като бях преди седмица в Америка за сефте се качих на автоматик и за малко да се утрепя на една магистрала с небрежния ляв крак върху спирачката Направи ми впечатление бруталната му неефективност - на магистралата двигателят не падна под 4000 оборота. Това обаче може да се дължи на модела, който беше някаква възумряла Корола и ми се струва, че поддържаше само три предавки. Предполагам, че туй прелестно Мицубиши (uber alles) няма тоя проблем.

едит: е значи сигурно има просто manual override

Еми за да сме по-точни - dual-clutch automated manual with paddle shifting (може и от скоростния лост да се прави). 4000 оборота е ултра много, Маздата ми с 5-скоростния автоматик вдигаше 2500 макс при 110 км/ч (при по-ниска скорост е 1500-2000). Мицубишито е 2000-2500 при висока скорост. Освен при спортния режим, при който не слиза под 3500rpm-a и torque-а дърпа, та дърпа...

То аз на нашата кола още не съм й пускал спортния режим всъщност - и при нормален сетинг дърпа адски бързо. А и е предостатъчно приятна за каране и при ниски скорости. Не е толкова доволна от това като Маздата, но пък съспеншъна е много по-добър във всякакви условия.

На малко по весела тема:

https://www.coursera.org/course/qcomp

На този курс изкарах на първия асайнмънт бая точки и то при положение че ми се спеше зверски.

Изглежда интересно
Пък аз миналия ден попаднах на безплатни онлайн курсове на Масачузетския технически университет. Пари прибират само ако решиш да минеш изпита за сертификатче

Замислям се дали да не се пробвам ей така, от единия ентусиазъм

Животът ми от доста време е в стадий, в който не мога да прекарвам деня си по перфектен начин. А не искам много. Моят перфектен ден е нещо толкова просто и в същото време толкова непостижимо с тази ми натовареност:

Ставам(около обяд), сера, фапвам. => Закуска, каквото има и пред компа поне 2 часа, я WoT, я SWTOR/WoW/Whatever. После паля колата и отивам на билярд в Бургас. Смазват ме и си изкарвам яда на 30 сантиметров Subway с двойно териаки и двоен кашкавал + пикантен сос. => Кино. => В къщи отново. Фапвам, след което ям.(или обратното). => Изсирам мощно Subwaya и съм убеден, че никога повече няма да дам 10+ лева за тоя шибан боклук. Минимум 6 часа гейминг сесия, която приключва около 2-4 часа сутринта с последното фапване, което като всяко друго ме приспива зверски и заедно със събраната умора от деня ме трупясва на огромното ми легло безпомощен. Изпъвам се диагонално във възможно най-неудобната поза за спане и лека полека заспивам, докато в главата ми се въртят милфове/непълнолетни момичета/джанти/видео карти и играта, която съм ринал през последните 6-7 часа.

Ех...

Божич, не е зле да си намериш работа и/или приятелка Тази натовареност на дневния ти режим ще те скапе

От доста време съм намерил и затуй смърдя.

Гореописаното обяснява доста неща

Кво ти пречи да си изкарваш така почивните дни? Освен заблудената мацка, която ще иска да се изкара достоен заместител на фапването, разбира се...

При по-дълга поредица почивни дни ставам турист. Иначе с 1 почивен ден просто се ползва да се отдъхне.

Аз пък се записах студент за магистратура задочно по старата ми специалност и от понеделник обикалям като малоумен да въстановявам студенските права.

Иначе с 1 почивен ден просто се ползва да се отдъхне

Тру, аз така бях 3 години и половина и нямах време за нищо сериозно за което се изисква време.

Снощи... Един сутринта, по-точно. Тъкмо съм си легнал да спя, когато алармата на някаква кола започва да пищи. Спира бързо, нали... Унасям се, заспивам... След известно време пак започва да пищи и ме издърпва от най-сладкия възможен сън, който може да съществува. Псувам на всичките езици, на които знам някакви псувни, докато си търся телефона, за да видя колко е часът. Намирам го. Два и пет минути. Скоро, все пак, успявам да заспя отново... докъм три, когато същата аларма запищява отново.
Мисля да изляза, да я намеря тая кола и да й забия една тухла или паве, или нещо подобно в някой прозорец, но се отказвам.
Вместо това - с големи усилия - успявам да заспя отново. Сънувам някаква гнусотия, която вече за щастие съм забравил. Събуждам се след дванайсет на обяд, чувствам се като парцал, умирам от глад и така нататък.
Оправям се, закусвам и сядам да превеждам един епизод на "Джонатан Крийк", че го обещах на майка ми. Е, да му ?%"Ю%38745уе23"%"+=!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! "%+="?+:"":+?+"та аларма на скапаната кола отново се разквича!!! Как да работя така?!?!?! До преди минута и половина не си чувах дори мислите...

Някой знае ли какъв точно е смисълът от пищящите аларми, бтв? До момента никога - нито веднъж, тоест - не съм чувал аларма да пищи, защото някой краде колата. Обикновено се задействат когато някой мине покрай нея или някоя птица кацне отгоре й, или нещо подобно... Какъв е смисълът, да му се не знае, освен да опищява квартала и да дразни хората?

Тук точно пред магазина направиха една улица еднопосочна. Умно е направено, защото 30 метра по-надолу има друга отбивка, която те води до същото място, като така се елиминира какафонията от коли, които влизаха и излизаха от вече еднопосочната улица. Вече може само да се излиза от тук... на хартия. Има си знак на тротоара, голям, красив и червен. Но бегето знаци не признава и пак си влиза. Затова дойдоха днес с камиончето и сложиха втори знак на стойка директно върху платното, в което влизат гадовете. И сега са два, малък и голям. Но бегето и този знак не признава, и продължава да минава, пречейки на правилно движещите се по улицата коли и автобуси. Даже един закачи с гумата импровизирания знак и го завъртя.

Пред очите ми се случва и просто искам да застана от другата страна на улицата с автомат Калашников. И всеки, който мине да му пускам по един откос в предния капак. Гадове мръсни!

Вече навъртях към 650 километра с новата кола, след като вчера минахме през планината да я пробвам както си трябва по завоите, та вече съм готов за пълно ревю. Накратко - оказа се още по-добра, отколкото предполагах.

Основното мрънкане по адрес на Lancer Ralliart, което срещах в ревютата е, че прекалено много дауншифтва при по-ниска сорост и това я прави гадна в градско каране, защото постоянно подскача. Еми оказа се пълен булшит. Просто тия "експерти" нямат особена представа как трябва да се натиска газта - след упражнението в планината хванах цаката на турбото и контрола на газта и вече движа 100% мазно независимо от шифтването. Освен това този dual-clutch transmission е взет назаем от Evo MR и е невероятно бърз, независимо дали ползвам автоматичния режим или paddle shifter-ите.

Suspension-ът е точно в златната среда - много добре се справя със всякакви неравности по пътя, но все пак си остава чудесен за агресивно каране. Бих го определил като учудващо европейски. Жената е особено доволна от по-мазното возене, а аз не мога да се нарадвам на трите AWC (All Wheel Control) диференциали в завоите - чудовищно грипва пътя просто.

Двигателят не е чак с мощността на Evo, но дърпа страшно добре и звучи готино. Независимо от скоростта все има забавна акустика, заради която повечето време карам без да си пускам музика. При ниска скорост издава силно басово бучене, при ускорение при ниски до средни обороти се чува характерния за турбото "бууууу... пшшшш" звук, а при високи обороти става шумен и агресивен почти като NA двигател. Обаче като си карам нормално в колата всъщност е доста тихо и приятно. 2500rpm-а при 110-120 e идеално! По нанагорнището бързо доказва и защо е два пъти повече кола от старата Мазда.

Откъм екстри има всичко необходимо минус ненужните тъчскрийни, с които идват доста коли последно време. Климатикът е най-добрият, който съм виждал досега (като база за сравнение имам Toyota Camry, Mazda 3 и Chrysler 200). Охлажда напечената от лятното слънце кола за по-малко от минута, не шуми много и автоматичният режим бачка чудесно. Екранът зад волана е много удобен и информативен, а самият волан има всички необходими гъзарийки - от voice control на bluetooth-а, през бъзикане с радиото, та до cruise control, който определено бачка по-добре от Camry-то, което взехме под наем преди 2 месеца, като ходихме на почивка в Jasper Park. Откъм материали не може да се похвали с нещо повече от кожен волан, но за мен това няма никакво значение. Най-много обаче ни учуди с пространството на задните седалки, което може да се сравнява със средно голяма кола. На хартия се предполагаше да е колкото Mazda-та, но на практика мястото е далеч повече (може би с 10-15 сантиметра) и двуметровия ни приятел го сложихме там без никакъв проблем вчера.

На външен вид е от най-яките японски коли, правени въобще, с класически форми, подкрепени от много ядосани стопове и фарове. Липсата на прекалено вулгарен отвор, за да се храни турбото, също ми допада. Това си е субективно, но на мен ми харесва повече и от Evo-то, защото агресивният вид е по-умерен и бих казал стилен.

Единствената ми критика към колата е, че има някои сравнително евтини неща като облицовката на пода и дъното на багажника, които не са сложени особено добре (в евтината Маздата бяха по качествени), но това е едно голямо нищо на фона на всичко, което е направено както трябва. Евала на Mitsubishi за страхотната кола! Жал ми е, че скоро ще се опитат да излязат от бизнеса със спортни коли като тази за сметка на електрически таратайки и хибриди... В този ред на мисли всъщност нямаше да е зле ако колата имаше 65-70 литров резервоар вместо 55 - това стига максимум за 550 километра.

В края на краищата мисля, че за парите няма нищо по-добро откъм комбинация на спортни характеристики и цялостно удобство. Subaru WRX може да е малко по-бърза, лека и спортна кола, но честно казано вътре е доста мизерна, Honda Si е грозна и недоклатена, а новия американски VW GLI не е достатъчно спортен въпреки страхотния интериор, така че правилно решихме да вземем Mitsubishi-то. То даже спокойно може да мине и за далеч по-евтина алтернатива на Audi S4 или BMW 328/335.

Вчера ме уволниха и въпреки че в началото се ядосах и ми стана супер тъпо, че 23-годишен пич професия син милионер ме уволни, мислейки се за най-големия шеф, в момента се чувствам много по-добре и много по-спокойно. Всъщност съм дори откровено щастлив, че това се случи. Дори отдавна си го исках. Сега ще мога да продължа напред с развитието си