ShadowDance

The Wrestler
От началото до края изпитвах силна симпатия и тъга за главния герой, така че намирам филма за успешен в тази си насока. Актьорската игра е гигантска и двете номинации за оскарите са напълно заслужени. Въпреки това, твърдо съм на мнение, че Шон Пен игра по-уникално и много повече ме впечатли със своите неубедителни гейски движения, физиономии и със начина, по който изигра ораторските сцени.
Относно Аронофски, по никакъв начин не видях бурния експресионизъм от останалите му филми, които съм гледал. За сметка на това тъгата и самотата се усещат с дълбочина, характерна за него.
Относно края - намирам го за наистина брилянтен.

Roland wrote:. И след още няколко филма на Вендерс твърдо мога да заявя, че с тоя режисьор силно и категорично не си пасваме...

ранните и късните му неща са доста различни, та принципно покрива голям диапазон. не знам кво точно си гледал, но можеш да семплираш в различните периоди, преди да го отпишеш съвсем. : )

Късен, ранен, мен ме приспива почти безотказно. Макар че този филм дето го представяха сега на Феста - "Снимки в Палермо" изглежда интригуващ, особен след едно интервю на Вендерс. Пък и красив беше на трейлърите.


А Милк е чудесен филм, всъщност. Но изобщо не съм съгласна с това:

Demandred wrote: Обаче не мога да не спомена, че изпълнението на Шон Пен тук, макар и да е впечатляващо (многократно по-добро от в Mystic River)... [/b]

Мисля си, че колкото повече характерност и различност има в определен образ – разни дребни жестове, фрази, движения – толкова по-лесно е на един добър актьор да го пресъздаде. Защото има за какво да се залови, някакво скеле, което само трябва да се запълни. На зрителя му изглежда много богат и плътен тоя пърформънс, но то не е толкова въпрос на актьорско майсторство според мен, колкото на изначална цветност и сила на самия герой.

Героят на Шон Пен в Реката на тайните е абсолютно рандъм мъж, когото срещаш всеки ден на улицата без да забележиш. Обикновен баща от някакво малко градче. Да си естествено обикновен не е лесна работа. А начинът, по който се изграждат образите на двама опустошени по тотално различен начин тотално обикновени мъже (Тим Робинс е буквално, визуално смачкан) в Mystic River, e великолепен просто.

Както казахме въпрос на харесване на такъв тип филми е - малко като да харесваш символизма в поезията ли, не зная как да го кажа точно. Аз и бащата примерно умираме за такъв стил, докато дядо ми (който пък при литературата обича изчанчени неща) не може да го изгледа без главобол накрая.

А за ролите бтв не съм съгласен. Естествено, че персонажът и сценарият, около който е завъртян имат значение, но ако актьорът е некадърен - нищо не може да спаси положението. Вживяването в образ е едно от най-трудните неща и според мен само където получаваш малко свобода да изградиш образът такъв, какъвто ти самия (ако ти си актьорът) го виждаш и си го представяш, само там можеш да имаш пълнокръвен и гениален образ.

Мне, от всякакви периоди съм гледал Вендерс, ужасен ми е винаги. Варира ми между скучен и приспивен (Криле на желанието), когато все пак оценявам кое му е доброто, но просто не ми влиза; до откровено тъп (Алената буква), когато се чудя защо съм си губил времето...

Maledictus wrote: А за ролите бтв не съм съгласен. Естествено, че персонажът и сценарият, около който е завъртян имат значение, но ако актьорът е некадърен - нищо не може да спаси положението. Вживяването в образ е едно от най-трудните неща и според мен само където получаваш малко свобода да изградиш образът такъв, какъвто ти самия (ако ти си актьорът) го виждаш и си го представяш, само там можеш да имаш пълнокръвен и гениален образ.

Не разбрах с какво точно не си съгласен, но пък аз съм напълно съгласна с теб за горното.

@Роланд: А изобщо кои от филмите на Вендерс си заглеждал? Аз съм гледала много малко като бройка, не от най-ранните, и все са ми харесвали (Криле на желанието; До края на света; Париж, Тексас; The Million Dollar Hotel). Теоретично човек може да се настрои да ги харесва, ако първоначално не са му интересни, все пак са достатъчно добри и оправдават усилието, но предполагам че на някои хора наистина просто не им допада такъв стил и няма надежда

Гледал съм общо взето тези, които изброи, плюс Алената буква и не помня какво още, един-два. Нали на единия СФФ имаше негова панорама, та погледаха бая.

Еми не можах да се настроя. Такава чудовищна нарколепсия, каквато изстрадах на Криле на желанието, не ме е тресла и в най-лютите годиноминути на Падение на "звездата на немското кино" Фред Келемен...

Ок, не, може би все пак са сравними

Jen wrote: Героят на Шон Пен в Реката на тайните е абсолютно рандъм мъж, когото срещаш всеки ден на улицата без да забележиш. Обикновен баща от някакво малко градче. Да си естествено обикновен не е лесна работа. А начинът, по който се изграждат образите на двама опустошени по тотално различен начин тотално обикновени мъже (Тим Робинс е буквално, визуално смачкан) в Mystic River, e великолепен просто.

Тим Робинс беше феноменален в "Реката на тайните" и заслужено си получи наградата. Шон Пен, от друга страна, преиграваше брутално и според мен изобщо не трябваше да получава "Оскар" за тази си роля. Виж, да беше взел съответната награда за "Сладък и гаден", по щях да съм доволен.

Да, и за мен определено преиграваше в Реката на тайните.

За Вендерс - Париж, Тексас е един от най-любимите ми филми. Криле на желанието също е много добър, но него харесвам по-скоро от естетическа гледна точка, не можа да ми въздейства емоционално толкова, въпреки че и той има силни моменти в това отношение.

Anyway, по темата - преди малко гледах Revolutionary Road. Като цяло добър филм, Ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли, особено първия, макар и че и двамата са били и по-добри неведнъж. Визията е наистина впечатляваща, което не е изненада, защото все пак оператор e Roger Deakins. Проблемът обаче е доста скучноватия и банален сюжет и абсолютно недоразвитите второстепенни герои, които са или тотални карикатури, или абсолютни клишета. А и цялостната идея и послание не са нищо особено.

На мен Revolutionary Road ми е май любимият филм за тази година.
Изобщо... силно съм скандализирана от последните две изказвания...

На мен няма да ми стане любим, имаше си разни кусури, но не мога да отрека, че ме трогна неочаквано много. И донякъде точно заради клишираната история, която обаче точно затова изглеждаше жестока и правдоподобна.

Revolutionary Road за мен се оказа огромна изненада. За втори път ми се случва режисьор да филмира роман, точно както аз съм си го представяла кадър по кадър. И то точно Сам Мендес да го направи!!! (дето смятам, че варира между ок и леко посредствен) А и изпълненията бяха толкова зрели и непосредствени, което се получава така трудно в жанра семейна драма.

Снощи гледах Ju-On: The Grudge за втори път. Понеже предния път го бях гледал в рамките на същия ден след като бях видял американския римейк, а двата някакси се допълват сюжетно, тогава като че ли ми беше по-ясен, но така или иначе установявам, че много се кефя на игралните японски хоръри. Има нещо странно сюрреалистично в тях, а и някои сцени са Тази със завивките все още е едно от най-ужасяващите неща, които съм виждал във филм...

мда, това го гледах на тъмно и на слушалки...
останалите хора в стаята вече спяха...
направо ми пръсна нервите

бих ти препоръчал Shutter, ако не си го гледал, тайландския (май има usa remake)
още по-добър е според мен, макар че може би плаши малко по-малко