ShadowDance

Споделят ми се тука едни споделялчета. Уф.

Значи, аз водя едни такова, курсове. По английски. Искат да учат хората и ала-бала. Че учат, учат, къде ще ходят, и хоро ще играят, зер плащат си, де. И за да е пълна програмата, и домашни пишат. Всяка седмица имат тема за писане и сътворяват по параграф-два свободни съчинения, за допълнително упражнение, да си тренират мозъчните мускули. Аз проверявам, поправям грешки и пиша оценки.
Сега, значи, вижте какво става.
Оценки има, за да има що-годе някаква система, по която хората да могат да си направят сметката колко добре се справят. За самопретегляне. За сверяване на часовниците. Оценките са си изцяло и напълно единствено за тях. По-висока оценка не им носи печалба, нито похвала или специално отношение (аз нещата ги чета в интернет и нямам хабер кое творение чие е, пък и не ме интересува), нито ще се пишат в някакъв документ, че да имат значение в бъдеще, нито абе какъвто и да е вид файда - освен поглаждане по самочувствието, че щото ей виж, имам висока оценка, начи голямата работа съм, нали.
И един на друг не си ги знаят (да каже човек че поне за хвалене помежду им са нужни, ама не), щото курсът е интернетски и не виждат нито кой какво е писал, нито какво съм му писала аз.

Сега при това положение обяснете ми, моля ви, ама много така, защо бе, мили хора, на този вид упражнение някой би сметнал за добра идея да преписва?

Кого, значи, будалкат, ако се докопат до висока оценка, която НИЩО не значи, без да са я заслужили? Пак да кажа - не влиза в дипломи, никой освен тях самите не я вижда и за нищо не служи, освен да ги информира доколко добре се справят, за да са наясно милите със собствения си напредък. Платили са си за да научат нещо, а не за да им пиша шестици на домашните, за Бога!

Да поясня какво имам предвид под преписване. На една от по-предните теми, на кажи-речи всяка трета проверена писмена работа ми се налагаше да пиша следния коментар:

Please do not copy texts from the internet. You can do just fine on your own.

Щото темата беше за филми и хората бяха сметнали за адски хитра идея да копи-пействат цели пасажи я от imdb, я от уикипедия. Ми човек, ако не ти се пише по тая тема пропусни я бе, оффф ти си тоя дето дава парите, никой няма да те набие, ако решиш да не пишеш една седмица. Ама защо да си правиш труда да преписваш, като високата оценка, дето ще я получиш без да ти се полага, ще избудалка единствено теб самия?

Другата масова практика: пускаме си текста през google translate и пействаме квото сме получили със светлата вяра, че той преводачът си знае работата.

Така се налага да пръхтя от взривоопасна смес от реакции при вида на "the largest blue in house" (най-големият син в къщата, ако някой не е разбрал.)

което води до другия ми любим коментар: Automated translators are bad for your English.


Както и да е.
Живот и здраве, ще си (поне някои от тях, надявам се) надживеят ученическия манталитет "важното е да метнем даскалката", пък дано осъзнаят и че метнатите са си единствено самите те.

Това беше по-веселата част. Така де, ако не беше тъжно, можеше да е смешно.



На следващата тема - която проверявах до преди няколко часа - обаче в един момент ми стана не просто тъжно, ами страшно.
Темата беше за книги.

Тоест, за четене.

Заключението ми след това преживяване:

Хората четат:

1. спортни вестници
2. модни списания
3. self-help books

След проверени около петнайсет съчинения, всичките сочещи едно от по-горните като "нещото, което чета" почна да ми става чоглаво. След двайсетата и кусур писмена работа най-сетне попаднах на някакъв, който обичал да чете биографии. Сред останалите все пак се намериха и трима-четирима, които бяха споменали някаква художествена литература.
Толкова. От близо петдесет проверени работи - трима-четирима.

Не знам как да опиша до каква степен ми се срина настроението.
Съвсем отчетливо ми се замяркаха образи на моя личен ад, който според повечето правоверни религии няма начин да ми се размине. Състои се от безкрайни купища страници жълти новини за футболисти и манекенки, Космополитъни и луксозни издания на "Как да забогатеем/намерим любовта/успеем в бизнеса/сваляме гаджета/впечатлим шефа/станем суперзвезди за [инсърт рандъм число] дни"
Представете си колко съм била отчаяна, щом се зарадвах - искрено, ама чак ми домиля - да видя как някой е посочил "Здрач" за любима книга. В тоя момент страдах от такъв остър пристъп на загуба на вяра в човешкия род, че явно съм била склонна да благодаря на небесата, че все пак има хора, дето четат книги. И боклук да е, само все пак да четат.
спрях да проверявам за известно време, за да се нарева. Да. ми такова съм си глупаче, да.

(чак и сега ми се плаче още)

за тая държава, за това човечество, за тоя свят и за мене си, дето вече нямам сили да за възмущаване и за негодуване и съм се докарала до циврене в тихичко примирение, защото светът отива все повече по дяволите и аз нищо не мога да променя и айде да идват извънземните да ни поробват или да ни изтребват вече, че със собствени сили ще си проточим агонията безсмислено дълго, а по-добре няма изгледи да тръгне да става.

И после ми се случи чудо. Едно от последните съчинения, които проверявах.

Човекът разказваше как намерил книга на прага си. Не особено дълбока и значима книга - някаква бозица, но няма значение. Имало надпис, обясняващ, че този интересен начин за достигане на книгите до хората е резултат от някакво движение/социален експеримент, плюс интернет адрес на въпросната инициатива и номер на книгата, по който да се ориентира в сайта им на какъв адрес да я препрати, когато приключи с нея. И от тона на съчинението - едно такова чистосърдечно радостно удивление, дето струеше от него - личеше, че реакцията на нашия курсист не е била "ай сиктир с тея глупости", ами "баси якото, колко е хубаво да си част от такова нещо".


и в момента хем още ми се реве, хем някаква надеждица след прочитането на това нещо почна да се опитва да се поусмихне.


и тая нощ няма да спя, защото умът ми е разчекнат в единайсет хиляди посоки и не знам дали съм добре или зле, така че ми се полагат терапевтични дози галене на котка и пиене на вино.

Мацка, да ти кажа като друг потърпевш нещо-като-даскал: Не се вживявай толкова, че не е здравословно. Опитай се да се нервиш колкото се може по-малко на учениците си. Запази тая енергия за моментите на преподаване - да знаеш, че ТИ си направила каквото е било нужно. Телетата ако щат да учат. Който квото вземе от теб - това. Негова си работа и негова загуба/печалба.

Знам, че това няма да те утеши, ами напротив, ама целият свят е зле. При мен на семестър от 100+ студента, я се случи един, дето да може да пише, я не. И тея дето могат да смятат са малко. Това са хора в университет, нали. Излезли от гимназията, със завършено средно образование. Предполага се да имат някви елементарни познания по език, литература, математика, науки и т.н. Ама нямат. Не четат, не пишат, не мислят, бележкарстват. И са твърде тъпи дори да осъзнаят кого точно прецакват по този начин. Беше ми много терсене в началото, сега почвам да развивам философски поглед върху живота и да не ми е толкова терсене.

Та така. Успех и по-малко нерви! А аз ще продължа да се опитвам да следвам собствения си съвет...

Абе това което са моите студенти, не може да е по целия свят! Би било егати депресарският извод

@Веритас - много сладък край

Мор, нали знаеш вица за оптимиста и песимиста с "Е по-зле от това не може да стане!"...

Веритас, не им се ядосвай толкова. Ако това по някакъв начин е утешение 4 на 50 души са си чисти 160 000 само в София:) Само трябва да попаднеш на тях. И, моля ти се, не казвай, че Здрач е бозица, докато не си чела поредицата за Безсмъртните (по същество пак вампири, но не светкат):)))

А едно време имаше някаква инициатива с оставяне на разни места на книги с бележка "като я прочетеш, остави я да я прочете друг"...

Иначе постът беше много сладък:) И проблемът с преписването (в моя случай един от друг, което е дори по-нелепо) го имам и аз при това при хора не само на 20-30, а и на 40-50. И това при условие, че дори не им се пишат оценки, тестът е за да си преценят те какво им е нивото.

Veritas wrote:Споделят ми се тука едни споделялчета. Уф.
.........
Сега при това положение обяснете ми, моля ви, ама много така, защо бе, мили хора, на този вид упражнение някой би сметнал за добра идея да преписва?

Предполагам, че неосъзнаваната причина за подобно поведение е да се избегне неодобрението. Или поне да се намали. Защото човек знае, че като не е изпълнил поставената задача, отсрещната страна, която я е поставила, по един или друг начин няма да хареса това. А в конкретния случай явно хората възприемат задачите не толкова като нужни на самите тях, колкото на водещия курса.

Хората четат:

1. спортни вестници
2. модни списания
3. self-help books

Welcome to reality. Примерно безумието на име "Тайната" има по-голям тираж от няколко други заглавия, взети заедно. И не бих се учудил, ако е с най-голям тираж от изданията на съответното издателство въобще.

Човекът разказваше как намерил книга на прага си. Не особено дълбока и значима книга - някаква бозица, но няма значение. Имало надпис, обясняващ, че този интересен начин за достигане на книгите до хората е резултат от някакво движение/социален експеримент, плюс интернет адрес на въпросната инициатива и номер на книгата, по който да се ориентира в сайта им на какъв адрес да я препрати, когато приключи с нея. И от тона на съчинението - едно такова чистосърдечно радостно удивление, дето струеше от него - личеше, че реакцията на нашия курсист не е била "ай сиктир с тея глупости", ами "баси якото, колко е хубаво да си част от такова нещо".

Bookcrossing, ако не ме лъже паметта. Ама нещо не се прихвана у нас.

bsb, относно първия ти коментар - вярно е сигурно, но на мен много силно не ми се ще да вярвам, че у хора на по двадесет и кусур години и нагоре (и на по 40-ина, дето вика Морви) се спотаяват клинчещи хлапетии.

А, имаше и у нас ентусиасти за Bookcrossing по едно време, ама си прав, че нещо не прихвана съвсем.

Trip wrote:bsb, относно първия ти коментар - вярно е сигурно, но на мен много силно не ми се ще да вярвам, че у хора на по двадесет и кусур години и нагоре (и на по 40-ина, дето вика Морви) се спотаяват клинчещи хлапетии.

...ти май не си преподавал в университет...

Roamer wrote:А, имаше и у нас ентусиасти за Bookcrossing по едно време, ама си прав, че нещо не прихвана съвсем.

Все още има

В какво се състои това движение? Ако наистина оставят книги по вратите доста хора са си разпалили печките с тях май.

http://www.bookcrossing.com/ ... По принцип, доколкото си спомням, част от идеята беше поне част от книгите да се оставят на определени места, не непременно по праговете на къщите, така че 1. да е малко по-малко вероятно някой да си разпали печката с тях и 2. други хора да знаят къде могат да отидат, за да видят дали някой не е оставил нещо. Ама и на случайни места може, като гледам.

Мисля, че например книжарницата на ЛИК е едно място, където това се случва, но ще събера подробен списък и ще ви кажа.

Дам, в книжарницата на ЛИК на Цариградско можеш да си оставиш книгата да пътува или да вземеш някоя.

Toshiba лаптопът на жената се прецака след по-малко от две години употреба, през които видеото се рестартираше най-редовно, един клавиш реши да скокне без особена причина, а този месец системата като цяло е забивала няколко пъти. В края на краищата окончателно го довърши харда, който все още не е съвсем мъртъв (даже си копирах малко данни от него, колкото да има), но е с един крак в ковчега и ей сега се намества и с другия.

Лаптопите последно време са си боклуци и без това, но качеството на Toshiba е особено изпушило. От 2010-та насам хард дисковете им са някакъв кошмар. В службата има редовен поток от клиенти с проблеми от този род. Дори марката да е друга (HP, Acer), ако хардът си вземе, той почти задължително се оказва Toshiba (може би това има общо с закупуването на HDD отдела на Fujitsu). Вече с колегите имаме някаква фобия и не щем да продаваме тази марка на добра воля. Приказките, че продуктите на Toshiba са по-здрави от тези на повечето други компании, са някакъв мит. В момента единствените лаптопи, които стават за нещо при нас, са ASUS, Samsung и Sony, които долу-горе държат на качеството. Останалите марки не заслужават да съществуват.

На нашия лаптоп поне съм му взел допълнителна гаранция, така че няма да се занимавам да си слагам сам нов хард и да му инсталирам системата.