Posted: Fri Mar 06, 2009 3:46 pm
Та днес ходих на предпремиера на Watchmen…Филмът ми напомни на две други мои изживявания –The Dark Knight и Australia. Значи TDK усещането беше породено от мои мислени възклицания докато гледах филма, които гласяха “OMG!”. Кофтито е, че при Knight-a те бяха с дълбоко позитивен нюанс, а при Watchmen-a с недотам такъв. Australia усещането ми дойде с гледането на часовника –минаха 40 минути и аз почнах да си гледам часовника през 12 минути. И като си помисли човек, че от студиото едвам докараха такова времетраене @_@, то си изглеждаше сякаш ептен монтажист не беше докосвал нещото.
Какво ми хареса: първата сцена. Уау! Беше яко и предразполагащо, подведох се, че целият експириънс ще е такъв. Джаки Ърл Хейли като игра. Част от CGI работите (включая някои анатомични добавки към определени герои), беше забавно. Малко от сценографията. Малко от сценария, защото си падам по идеите за дистопия и т.н. (но малко! че огромна част от него звучеше нелепо)
Какво не ми хареса: всичко останало. Имах усещането, че се намирам в комикс, по-точно, че разглеждам самия комикс. Трябва да си е приумица на Снайдър, ама не ме кефеше. Възприех го като тромавия Анг Лий подход при Хълк. А и ебаси, защо НИКОЙ не играеше в тоя филм? Поне малко от малко (като изключим Хейли). Не знам дали пак не е било търсен ефект…Дължината на някои сцени. Просто нямам думи. Не ми пука, че ги е било страх да махнат евентуално нещо ужасно, страхотически ВАЖНО и феновете да се разпищят “Ми къде ми е оная сцена?”. Така не се прави филм. Аз ако толкова искам да задълбавам в ненужности, мога да си хвана самия комикс и да си човъркам в него на воля. Примерно, тва с историята на Др. Манхатън ли къвто беше, еми не беше момента да удължим филма с още 20 минути просто щото. Градация –никва, темпото се затлачва, цялата работа се оплита, въобще. Говорейки за оплитане –герои валяха отвсякъде (заедно с всичките им истории, пред и под и задистории). Тая работа не пасва на режисирането на Снайдър. В смисъл, мъчно се следеше, а и не си струваше помоему. Вероятно е пак заради феновете, шото до мен имаше някакви младежи, които се кефеха мощно, че и това го имало и онова.
Ще го изгледам вероятно само още веднъж на кино, защото като изключим опита за претенциозни ноар препратки и първите 40 минути, както и отвреме-навреме яката атмосфера (опит на Снайдър на копира нещо от Блейд Рънър), не вярвам да има нещо друго, което да ме привлече към него. Просто не мога да му дам пак 3 часа от живота си така безрезервно.
Забравих да кажа, че за мен откъм съспенс куцаше, аз очаквах яко млатене поне (съдейки и по 300 де). Напълно е възможно да не ме е израдвал цялостно, защото много рядко харесвам филм по комикс, отдавна съм установила, че не са ми точно по вкуса. Пък и както вече отбелязах, младежите дето си бяха чели комикса бяха готови да предложат брак на филма на финала, тъй че мнението ми трябва да бъде взето с цяла солница сол.
Какво ми хареса: първата сцена. Уау! Беше яко и предразполагащо, подведох се, че целият експириънс ще е такъв. Джаки Ърл Хейли като игра. Част от CGI работите (включая някои анатомични добавки към определени герои), беше забавно. Малко от сценографията. Малко от сценария, защото си падам по идеите за дистопия и т.н. (но малко! че огромна част от него звучеше нелепо)
Какво не ми хареса: всичко останало. Имах усещането, че се намирам в комикс, по-точно, че разглеждам самия комикс. Трябва да си е приумица на Снайдър, ама не ме кефеше. Възприех го като тромавия Анг Лий подход при Хълк. А и ебаси, защо НИКОЙ не играеше в тоя филм? Поне малко от малко (като изключим Хейли). Не знам дали пак не е било търсен ефект…Дължината на някои сцени. Просто нямам думи. Не ми пука, че ги е било страх да махнат евентуално нещо ужасно, страхотически ВАЖНО и феновете да се разпищят “Ми къде ми е оная сцена?”. Така не се прави филм. Аз ако толкова искам да задълбавам в ненужности, мога да си хвана самия комикс и да си човъркам в него на воля. Примерно, тва с историята на Др. Манхатън ли къвто беше, еми не беше момента да удължим филма с още 20 минути просто щото. Градация –никва, темпото се затлачва, цялата работа се оплита, въобще. Говорейки за оплитане –герои валяха отвсякъде (заедно с всичките им истории, пред и под и задистории). Тая работа не пасва на режисирането на Снайдър. В смисъл, мъчно се следеше, а и не си струваше помоему. Вероятно е пак заради феновете, шото до мен имаше някакви младежи, които се кефеха мощно, че и това го имало и онова.
Ще го изгледам вероятно само още веднъж на кино, защото като изключим опита за претенциозни ноар препратки и първите 40 минути, както и отвреме-навреме яката атмосфера (опит на Снайдър на копира нещо от Блейд Рънър), не вярвам да има нещо друго, което да ме привлече към него. Просто не мога да му дам пак 3 часа от живота си така безрезервно.
Забравих да кажа, че за мен откъм съспенс куцаше, аз очаквах яко млатене поне (съдейки и по 300 де). Напълно е възможно да не ме е израдвал цялостно, защото много рядко харесвам филм по комикс, отдавна съм установила, че не са ми точно по вкуса. Пък и както вече отбелязах, младежите дето си бяха чели комикса бяха готови да предложат брак на филма на финала, тъй че мнението ми трябва да бъде взето с цяла солница сол.
