ShadowDance

RRSunknown wrote:Защо пък да не им разкажеш за нещо историческо.

Защото предпочитам да кажа каква е страната сега, а не каква е била преди сто/двеста/хиляда години. Да не говорим, че никой от чужденците, с които съм говорил, не ми е разказвал историята на родината си, нито е искал аз да му разказвам за своята. Не че ще откажа, ако ме помолят, де, обаче не виждам смисъл да му я бутам в лицето просто така.

Е не говорим за бутане а за тема на разговор.
Аз лично колкото пъти съм говорил с чужденци неизбежно сме засягали историята на държавите.

Можем да се хвалим с народното си творчество и народните ни традиции - известно е по света, макар разбира се да има доста други държави с по-характерно. На моите познати чужденци носиите ни им правеха голямо впечатление. Конкретно за Япония е лесно да се хвалиш с Котоошу и киселото мляко, защото са популярни, иначе киселото мляко не е толкова популярно по света (а би трябвало, защото е на светлинни години пред аналогичните му продукти), както и сиренето ни, което по света се възприема като турско и гръцко, но тук си е най-яко пък ;р Можем да се хвалим с доста разнообразна и изобилна кухня - тя също не е известна, но можем да я правим такава. Дори аз с аматьорските си готварски умения, впечатлявах с мусака примерно.

Можем да се хвалим с розите си и слънчогледите си, можем да се хвалим изобщо с природата си, която определено заслужава това, нищо че я съсипваме (това може да се премълчава). Можем да се хвалим с историята си, защото все си е за хвалене, в сравнение с бая на брой държави сме доста напред в това отношение. Изобщо, има държави, които са баси голото поле, пред тях ние бъкаме от история и география и традиции. Имаме исторически паметници от много цивилизации, може да не можем да се мерим с Гърция и замъците на средноевропейските държави, нито с Тайланд, Китай или Индонезия откъм храмове, но имаме много добри образци на архитектура и история в сравнение примерно с Нигерия, Финландия или Казахстан нали, които никак не са малки или маловажни държави.

Според мен има с какво да се гордеем, за мен не на последно място с поезията ни, която може би защото е на родния ми език, дефинитвно е за мен много по-силно от всяко нещо, което съм чел на английски. В литературата като цяло нямаме някакви звезди, а и всичките ни големи поетични творби са отпреди минимум 60 години, но и това не е малко. Да не мислиш, че Естония, Швейцария и Белгия имат с какво да се похвалят особено на фронта?

И така. Човек има от какво да се гордее, стига това да има значение за него. Пак казвам, за мен е важно да познаваме културата и историята си. Твърдо съм за те да се изучават в училище. Принципно училището не стига за задълбочено изучаване на каквото и да е. За тая работа има университети. Училището възпитава обща култура. Ако нямаш собствената си култура в общата такава, си оставаш човек без корен, а това пак казвам, не е много готино за самочувствието и според мен пряк резултат от него е това, че българите не милеят за мястото, на което живеят, за околната среда, за възхода на държавата си в икономически и културен смисъл, а милеят единствено за житейски блага, без да се осъзнава, че именно задружността, често подклаждана от любов и гордост към общото - т.е. към общия дом, общата родина, общата култура, са това, което би ги накарало да милеят и сами да направят живота тук по-добър и да има още повече с какво да се гордеем.

Бтв, има разлика между хвалене и гордеене. Да, аз бих се похвалила, че, ей, при нас кви рози отглеждат. Обаче не виждам защо трябва да е извор на гордост лично за мен това, че на територията на страната ми отглеждат много хубави рози. (Да не говорим, че в доста други страно отглеждат не по-лоши орхидеи, лалета и т.н.)

Според мен пък е по-редно да се гордееш, отколкото да се хвалиш.
Защо да не се гордея, че отглеждаме хубави рози? Да не са се сами засяли там? Да, има значение че климатът е идеален за масловия сорт, но пък ние сме се сетили, ние сме имали възможността, ние сме го направили. Все едно Хаваите да не се гордеят с плажовете и островите си. Ми за гордост си е.

Ако ги отглеждаме, как точно ги отглеждаме аз и ти? Ние нямаме нищо общо с тези рози, освен че по случайност са в границата на страната ни. Това не ни право особено съпричастни към розите. А според мен да се гордееш с нещо, с което не си особено съпричастен е неуместно.

Еми просто ти си от лагера, който се гордее явно само със собствените си постижения, ма аз не разсъждавам така

Не непременно само със собствените си, но поне с тези на хора, с които имам нещо общо, т.е. косвено може и да съм направила нещо за тези постижения...

Аз наскоро изпаднах в затруднение, когато един чужденец ме помоли да му кажа нещо за България и аз не можах да измисля нищо хубаво за похвалване пред хората. Историята я отписвам като вече случила се и без особено значение в настоящето. Природата - за нея нямаме заслуга, а и се опитваме усилено и доста успешно да я унищожим, та не виждам как можем да се хвалим с нея. Култура - ми те и другите държави си имат. ("Нашата е повече и по-добра" някак ми звучи смешно.) Кухнята ни не е забележителна с нищо, има много привнесени от съседите ястия. Мусака например правят и в Гърция, даже не съм сигурна дали не е гръцко ястие поначало. Кисело мляко... банално е и в крайна сметка е обикновен хранителен продукт с рязък вкус, който иска свикване, за да се хареса. Уникално е като някой от хилядите други уникални хранителни продукти по света. Всичките неща, които ми идваше да кажа на оня човечец, бяха отрицателни и неприятни.

Ми така си е - да си го признаем - мизерници сме и колко по скоро изчезнем толкова по добре за света като цяло. Като кажат България на на някой чужденец само за гадости трябва да се сеща.

Когато ми се задава подобен въпрос, обикновено отговарям:
Страната ми има красива природа, славно минало и светло бъдеще (настоящето го премълчвам). Прочута е с розовото си масло и киселото си мляко. Но най-голямото й богатство са нейните мили, умни и трудолюбиви хора - като мен.

Като гледам общо взето моята позиция е в една или друга степен изразена в предходните постове.

Аз лично не виждам нищо лошо в умерената форма на патриотизма, тоест любовта към родината. Няма лошо да си обичаме страната, езика, земята, природата, обичаите и така нататък. Дори това е нещо прекрасно.

Но смятам за лошо когато това чувство на любов се изврати и се превърне в патриотарство. Обичта към родината може да съществува сама по себе си, няма защо да е съпроводена от омраза към другите нации или от чувство на гордост и превъзходство.
Вапцаров и Дебелянов са сред любимите ми поети, а Талев е вторият ми най-любим писател и го обожавам до болка. И макар да ги обичам, аз не изпитвам гордост от тях, просто защото нямам причина за това – не съм свързан по никакъв начин с постиженията им, не съм спомогнал за създаването на трудовете им, не съм им кръвен наследник. Така че не виждам защо трябва да се бия в гърдите, крещейки имената им. Обичам ги, те значат много за мен и това е.
Също не разбирам как някой може да е невероятно горд с Борис или Симеон, при все, че те са живели преди стотици години. Като по-адекватно за гордост събитие бих приел нещо като спасяването на българските евреи, защото е по-близко като време и по-мащабно като народно участие. Но дори от него не разбирам защо трябва да сме точно горди, тъй като, отново, не сме допринесли с нищо за него. Може би е прав Стайнбек като казва „Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.”

И същевременно да не познаваш историята и културата на своя народ е точно толкова лошо, колкото да ограничаваш познанията си само до това.

Аз лично бих разказал историята ни, но не като нещо, с което се гордея, щото ние много успешно сме успели да потрошим всичко, което сме постигнали в нея. По-скоро като интересен факт.

Прочее, чехите им е лесно да имат високо национално самочувствие с двестате си години австрийско "влияние" и колосалната си архитектура.

Лично за мен е хубаво да си знаеш историята, да оценяваш хубавите неща в нея и дотам. Същото и с държавата като цяло. Аз не харесвам българския народ. Противен ми е, жалък, мързелив и лицемерен. Това като принцип, разбира се, от който има много изключения. Но да се биеш в гърдите с България на три морета, а да не можеш да се научиш да си спираш колата на червено, да си изхвърляш боклука в указаните места и да не мислиш само за собствения си краткотраен кяр, предизвиква у мен усещане за смехотворна дисхармония. За да е здравословно националното самосъзнание на един човек, трябва да му е здравословен манталитетът. Нашият не е.

И затова сме по-назад от ония, дето били тръгнали по същото време от същото ниво, а не щото те са патриоти, а ние не сме.


Гибли, ако искаш да казваш нещо на чужденци, говори им за народната ни музика. Неравноделните ни размери са почти уникални в световен мащаб.

Roland wrote:Гибли, ако искаш да казваш нещо на чужденци, говори им за народната ни музика. Неравноделните ни размери са почти уникални в световен мащаб.

То затова доста световни музиканти от какви ли не жанрове са останали възхитени. В момента ми идва на акъла Робърт Плант, който направи концерт с "Мистерията на българските гласове" в Каварна, а и Стив Вай, който има една композиця, посветена на нашия фолклор. Проблемът е, обаче, че всъщност почти никой българин не познава народната ни музика. Аз за себе си мога да кажа, че познавам много по-добре творчеството на Ричи Блекмор, отколкото българското народно такова. Съмнявам се с много хора да е обратното - в смисъл, ако на някого народната музика му е специалност, е твърде вероятно, обаче не и в друг случай.

Ами то е малко по-трудно да познаваш фолклора, понеже той почива на (и силата му е в) неща, предавани устно. Принципно за да си наясно с народната ни музика, трябва да си наясно с музикална теория и да изучиш историята на отделните ни региони (ето нещо, за което турското робство е спомогнало - изолираността на отделните общества е довела до супер много различни неща в музиката). Оттам нататък разни записи могат да се намерят, но всичко, което е "записано на хартия и изпълнено", вече е ограничено спрямо истинския фолклор... Но е достатъчно да изтактуваш някой от по-сложните неравноделни размери или да им изпееш някоя известна песен на чужденците, и ще зяпнат