ShadowDance

Те са си яко замислени, но е хубаво и че са яко изпълнени.
Актьорите са бая добре подбрани за тези роли, чини ми се.

Roland wrote:TDK е направен ОКОЛО Леджър. И щеше да е много по-слаб без него, но нямаше да е *слаб*.

Всъщност TDK е правен ОКОЛО Батман и Джокера, струва ти се че е правен около Леджър, защото Леджър е супер като Джокера - мерси, че нагледно показа точно какво имам предвид, когато казвам, че човек е лесно да се подведе . Като се махне Леджър остават врелите и некипелите за потъмняването на рицаря, за това кви средства е позволено да се използват в името на доброто, само дето (нали сме във форум за сериали, все пак ) The Wire много преди това не само чоплеше из тези проблеми, но и дори имаше смелостта да им предлага решения. За това, че никъде не съм казал, че TDK е или би бил *слаб* ако еди-какво-си мисля, че няма нужда да елаборирам, нали?

Ок, ясно, че в Kings те кефи и това как е написан - всеки си има вкус, но ако трябва да съм честен, основната ми мотивация да го гледам до момента е изцяло Макшейн, който е на драматично по-добро ниво от останалите. Не мисля, че ако беше с друг актьор в главната роля бих минал първите 2-3 епизода. Младите, за съжаление са си съвсем ТВ-ниво, но за щастие пък поне не дразнят (с изкл. на онази реч пред танковете на Давид в пилота, дано да няма повече такива изцепки ).

Речта беше страхотна. Нагледен пример как се прави млад рус смел американски селянин да изнася патриотично-героичен монолог и да НЕ дразни.

Мен обикновено подобни театрални декламации ме дразнят зверски, обаче в Царете се връзват идеално. Може да е от стремежа към аналогия с описаните в Стария завет истории около цар Саул и (бъдещия цар) Давид със съответното включване на мистично-религиозни мотиви, предопределение и т.н., но тук малко по-театралните изпълнения ми пасват.

Спрях го по средата след като разбрах, че е спрян. Основната идея е страхотна, но

Spoiler: show

дразнещо е как нашият благословен идиот решава всичко по магически начин. Особено в епизода в който народът се беше разбунтувал, тъй като кралят беше дал важна територия на врага, за да има мир. Това е изключелно интересен и сложен проблем, но всичко минава по възможно най-мекият начин, така че реално никой не си изпатва. Същото и с конфликта с майката следващия епизод.

Ако беше продължил, щеше да знаеш, че нито един от тия проблеми не се разрешава всъщност в съответния епизод. И освен това цялата идея на сериала е точно, че Дейвид е богоизбран да бъде следващият Крал... един ден. Символиката е супер плътна и не се крие изобщо. Деус екс макината не е деус екс макина, когато деусът е част от сюжета и макинира нон-стоп

Vash wrote:Спрях го по средата след като разбрах, че е спрян. Основната идея е страхотна, но

Spoiler: show

дразнещо е как нашият благословен идиот решава всичко по магически начин. Особено в епизода в който народът се беше разбунтувал, тъй като кралят беше дал важна територия на врага, за да има мир. Това е изключелно интересен и сложен проблем, но всичко минава по възможно най-мекият начин, така че реално никой не си изпатва. Същото и с конфликта с майката следващия епизод.

Основната идея се опира до голяма степен на това, което смяташ за недостатък.

Царе не е съвременен политически трилър, че да търсиш суров житейски реализъм в него. Приеми го като притча с дебели пластове библейска символика в сетинг от втората половина на 20-и век. Необяснимите от реалистична гледна точка постъпки и развръзки, знаменията и богопомазаният персонаж са част от замисъла.

He acts in our favour and Fortune clearly favours him.
Което се прояви още в следващата сцена (завършекът на 3-и епизод).

А това че е спрян изобщо не е повод да не го догледаш, стига да продължава да ти харесва. Все едно любител на Уидън и/или фантастика да спре Файърфлай по средата.





Впрочем, колкото повече гледам, толкова повече съм убеден, че театралните елементи в играта, в декламацията и в конкретни реплики са съзнателно търсени.

Естествено. Особено в кралското семейство. Първо, това все пак е преработена библейска притча. Второ - в трети епизод беше обяснението на Кралицата пред дъщеря й къде точно зимуват раците и какво точно представлява монархията.

Spoiler: show

Да, включително до сервиза за чай!

Зверски ме кефи бтв тая част от историята - как преди това е било почти средновековна дивотия и Сайлас, Роуз, Уилям Крос, Самюълс и Абнър буквално са СЪЗДАЛИ монархията изкуствено - със се декадентството, блясъка, съпътстващите папараци и всичко друго.

Към края има един разкошен диалог между Сайлас и Веспър Абадон (който не знае за кого говоря, да не чете спойлера, иначе е без значение).

Spoiler: show

Vesper: What would they have without you?
Silas: They'd have you.
Vesper: Exactly!

Браян Кокс е бог бтв... Смисъл, почти колкото Макшейн е разкошен тук... Само Маколи Кълкин ми беше малк овтф, а за съжаление неговата линия е и напълно увиснала в нищото и така и не се разбира нищо за героя му - къв е, що е бил прогонен, кви са му проблемите и т.н. На двд-тата има некви дилийтнати сцени за последния епизод, които са тотално в джаза. Някои си противоречат със събитията, т.е. направени са за друго развитие на историята, а други отварят тотално различни врати за втори сезон от тия, които останаха в оригинала. И във всички централен е точно Андрю (Кълкин).

Изгледах го целия. Хареса ми доста, при все че имах леко недотам ентусиазирано начало. Възхитена съм от умението на хората работили над сценария да вложат толкова много пластове от Canterbury Tales в сериала (или само моето болно и обременено съзнание ги е мернало де, но важното е, че ми създаде голям кеф).

Първите осем епизода ми въздействаха главно интелектуално. Чудесно изпипани, високо ги оценявах, но по-трудно ме докосваха.

Девети обаче... Девети е един от най-добрите епизоди от телевизионен сериал, които съм гледал въобще. Имаше всичко - и двоен шантаж, и излъгано доверие, и момче, което стори зло, за да бъде баща му горд с него, и изборът на една майка, и жертвата на един брат. Чудесно замислено и прекрасно изпълнено. Интелектуално възхитително и емоционално разтърсващо.

passer-by wrote:Чудесно замислено и прекрасно изпълнено. Интелектуално възхитително и емоционално разтърсващо.

Което в пълна степен важи за финала на единадесети.

Изгледах го. Телевизионно великолепие.

passer-by wrote: Девети обаче... Девети е един от най-добрите епизоди от телевизионен сериал, които съм гледал въобще. Имаше всичко - и двоен шантаж, и излъгано доверие, и момче, което стори зло, за да бъде баща му горд с него, и изборът на една майка, и жертвата на един брат. Чудесно замислено и прекрасно изпълнено. Интелектуално възхитително и емоционално разтърсващо.

Да не говорим и колко възхитително як сценарий имаше точно този епизод.

Е това казах де - "чудесно замислено" и т.н.

Загледах го най-сетне, до тоя момент (4еп) доста добре ми върви, ще видим нататък....