ShadowDance

Между другото, и моето, а май и на Роумър мнение е много близко до това на Супер М. И не виждам защо човекът трябваше да бъде буквално затапван, понеже не се дави във възторг от филма. Не че съвсем не го е харесал, просто вижда недостатъци и веднага трябва да му се каже колко било само негово мнение. Ми не е.

Иначе не съм съгласна, че българската действителност е скучна по аксиома и нейните трактовки по принцип не могат да стават. Сещам се за сума ти прекрасни български филми от по-далечното минало и дори за два-три като минимум прилични от близкото.

От друга страна има една тенденция българските филми да са точно някакви фестивално затъмнени погледи върху една гротескна действителност. Мила от Марс, Бунтът на Л, Дзифт, Граница, ако някой си я спомня - всички са гротескни до абсурдност, те не предават българската действителност, а някаква паралелна реалност, която се счита, че ще донесе повече успех на фестивали. Някои имат за цел повече да шокират или да демонстрират какво голямо изкуство са, отколкото нещо друго.

Между другото, сума ти време се чудех от къде е поста на Трип, чак после загях, че някой ексхумира постове от преди месеци...

Шанс за мен, аз на теб разчитах да напишеш нещо по-смислено от поредното критикуване (колкото и да е аргументирано и добре написано все още си е просто такова) на българското кино и да защитиш тезата, че не трябва да се подхожда предубедено. От друга страна аз, Йоан, Гаро и Коцето бяхме в див възторг, излизайки от Арената,ти гледаше като ударен с мокър парцал, а Пенчев си беше хммм... Пенчев

Както и да е, изглежда наистина цялото това време, в което не съм ви виждал ме е отдалечило безвъзвратно много от всички вас. Дано някой ден поправим заедно нещата.

И моля те ме наричай "някой" друг път, имам си име и смея да твърдя, че ти доста добре го знаеш, не се познаваме от вчера или миналия ден.

Мнението на Морви изобщо не е критикуване на българското кино като цяло, нито дори критикуване на скорошното българско кино, а е критикуване на *част* от него. Голяма част от скорошното българско кино, да - ама какво да направим, като голяма част от режисьорите напоследък действително залитат по теми, сюжети и похвати, които... ами как да го кажа, и на мен самия ми идват малко пресилени, с малко сгъстени краски.

Не мисля, че българското ежедневие, живот и история могат да бъдат теми само на мрачни или осмиващи филми, и много добър пример за това е примерно "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Да, той е тъжен, но не е мрачен, и в него на мен поне нито един момент не ми направи впечатление нито на пресилен, нито на нарочно шокиращ, нито на неконструктивно осмиващ.

И тук щях да напиша нещо като "а може би просто съм прекален оптимист и търся и във филмите надеждата и доброто настроение" - ама се сетих, че на лавицата с любимите ми филми освен всичко друго седят "Monty Python and the Quest for the Holy Grail", "Escape From L.A.", "Equilibrium", "Gegen die Wand", "We Were Soldiers" и "La Vie en Rose". Не-твърде-смислено осмиване на всичко, мрачен саркастичен екшън, мрачна антиутопия, депресарска история за невъзможна любов, мрачен военен филм и депресарска история за самоунищожил се талант. Значи не е това - значи всъщност мога да харесам и мрачни, и шокиращи, и осмиващи филми - и това, което не харесвам, продължава да е пресилеността в - пак ще кажа - *много от*, не всичките, последни български филми.

Никола, я сега вземи се върни назад и виж кой точно ексхумира мнението на Емо и дали беше ти. И моля ти се, не ми се обиждай на неща, които ти си ме наричал преди десетина дни (viewtopic.php?t=3649&start=60). Нищо против чуствителността, но нека не е избирателна. Като ти го казваш, е напълно ок, уотевър, когато е към теб (пък то дори не е към теб!) си много засегнат.

Не знам какво очакваше от мен, но ми е трудно да напиша нещо различно от мнението си, било то критично или не. За мен Дзифт не е лош филм, но е филм правен с много повече претенции, отколко може да покрие.

Що се отнася до тезата, че не бива да се подхожда предубедено - какво да я защитавам, за мен е някак естествено, че не бива да се подхожда предубедено. Minds like parachutes function best when open. В случая казвам само че мога да разбера откъде идва предубеждението, въпреки че за мен то е невярно.

Гледах го. И не ми хареса. Както и очаквах, всъщност. Или по-скоро ме остави с лош вкус в устата. Добър филм беше определено, но не бих го гледал пак. Все пак бих се зарадвал, ако с "Дзифт" започне нова епоха в българското кино.

Ще започна с отрицателните черти на филма в моите очи. Съгласен съм с Morwen - филмът просто се дави в символика - татуировките на нашия, диамантът, стъкленото око, тоалетните истории и т.н. По едно време започнах сериозно да се обърквам. Друго - голите сцени. Можеха да са по-малко без филмът да загуби от това. Не съм някакъв моралист, но се подразних. Де да знам, де, може и това да е някакъв символ, то какво ли не беше. Но не ми се ще точно подобните сцени да са отличителен белег на българското кино. Друго - на моменти гласът зад кадър ми беше излишен. Например

Spoiler: show

обяснението на нашия, че стъкленото око на онзи се изхлузва по време на бокс - две секунди това ни беше показано.

Да не забравяме и бруталното преиграване на моменти - особено лошо впечатление ми направи

Spoiler: show

онзи, който разказа историята за Рендето - рядко фалшив беше.

А и Богомолката нещо не ми допадна. С това обаче май се изчерпват истински отрицателните страни на филма.

Положителните все пак натежават повече. А именно хубавите диалози, великолепната визия и усещането, че този филм е правен, за да бъде гледан не само от създателите си. Не бих казал, че е насилено фестивален - въпреки цялата символика и гротеска усещах, че филмът е правен за масовата публика - и това ме радва. Не бих казал и че се стреми да показва българската действителност от онова време. Всъщност мисля, че цялата история може да се развива и в друга държава при друг режим без особени промени. Отново казвам, че визията е великолепна. Имаше немалко кадри, които си бяха цяло произведение на изкуството.

Spoiler: show

И тъй нататък.

Дано епохата, за която писах в началото, настъпи - епохата, в която българските филми ще се правят, за да радват зрителите, а не само за да се отчете дейност. Епоха, в която нашите филми ще предизвикват истински интерес. "Дзифт" успя поне в това. 7/10.

Реших и аз да се изкажа. Значи филмът и ми хареса, и не ми хареса. Мисля, че по-скоро оцених човека зад филма, отколкото самия продукт, но за това по-късно в поста.

Смятам, че е добре-сглобен опит да се направи нещо "различно" идващо от българския пазар, до колко то е успешно не би могло да се спори, защото фестивалът в Торонто си е голяма работа. Така че и с моето, и без моето мнение, стойността на нещото като маркетингов продукт е доказана безапелационно. Художествената стойност, обаче, за мен се оказа някак пределно насилена. Абстрахирайки се от няколкото традиционни недостатъци, от които нискобюджетни продукции страдат (включая свръх краткото времетраене, макар че бих могла да се зарека, че тук то се дължи освен на оскъден бюджет и на липса какво друго да се каже/покаже), филмът остава за мен зле изпълнен от филмова гледна точка.

И ще го кажа направо -проблемът е в това, че бидейки това, към което се е стремял режiсьорът, а именно нео-ноар, на филмът отчайващо му липсват сдържаност и дозировка. Защото именно тези две неща са базата, която подкрепя ефективността на един нео-ноар за мен. Това е, което присъства в последните два филма на Кроненберг и именно поради този факт те бяха така въздействащи. Всичко беше премерено. Тези две неща са и основните черти в продукцията, на която безумно много по структура и частично по метод на изпълнение и замисъл ми напомни филма -Following. Само че и Нолън, подобно на Кроненберг знаеше къде и кога да удря, когато се изисква. В Дзифт имаме от всичко по много, или поне по достатъчно, че след даден момент усещанията ти да се притъпят и неща, които иначе биха били ефектни да минат що-годе незабелязано покрай теб. Може и да се е стремял към усещане а ла Аръносфки от периода му около Requiem for a Dream, напълно допускам тази възможност. Но тогава това не би бил нео-ноар. Някак си хибридът между нео-ноаровият сюжет и режисурата стил "кокаинов шик" за мен не проработиха.

Не проработи и това, че колкото и идейно да се случваше да е замислена дадена приумица, нивото й на изпълнение понякога се оказваше аматьорско. Ужасно се израдвах на черно-бяло идеята...до момента, в който не установих с разочарование, че операторът не е достатъчно кадърен да осъществи замисъла по удовлетворяващ начин. Разбира се, имаше и други неща, но не желая да звуча като мрънкащо снобарче, така че само ще прибавя, че бях възхитена от присъствието на CGI в БГ филм (крайно време беше!), както и от умелото вмъкване на традиционна музика в моменти, които можеха да се окажат тривиални, ако не бяха комбинирани с музиката. Също нелинеарните аспекти на ретроспекциите бяха удачни отвсякъде.

Доколко правдоподобност може да се търси в сценария не знам и си признавам честно. Тоест, аз съм човек, който първо не е бил достатъчно дълго време свидетел на този сорт действителност в България, второ никога не си е правел труда да се интересува от това. Намирам, че имаше добри попадения като текст, както и значително лоши, вървящи ръка за ръка (освен вече споменатата прекомерна натовареност със символика). В този ред на мисли, Gilda препратката я намерих за ужасно претенциозна и ненужна за филм с такива претенции за правдоподобност откъм БГ реалност...

Безспорно, обаче, съм очарована от режисьора и му пожелавам истински успех по-натам, знаейки, че в момента е подхванал няколко проекта. Това е човек, който знае какво е модерно, има идея как да работи по въпроса, че да постигне задоволителен резултат и с мъничко допълнителна работа и още няколко филма може да се превърне в наш, собствен си Дани Бойл примерно, или Фернандо Мерейес, а това е прекрасно!

Вивиан, вземи да пишеш филмови ревюта за списанието. Бих се радвал да чета по-често мнението ти за новоизлизащите заглавия на кино и ДВД. И не само аз, предполагам.

passer-by wrote:Вивиан, вземи да пишеш филмови ревюта за списанието. Бих се радвал да чета по-често мнението ти за новоизлизащите заглавия на кино и ДВД. И не само аз, предполагам.

Миси.

Ако ме поканят, ще oblige-на.

Vivian wrote:

passer-by wrote:Вивиан, вземи да пишеш филмови ревюта за списанието. Бих се радвал да чета по-често мнението ти за новоизлизащите заглавия на кино и ДВД. И не само аз, предполагам.

Миси.

Ако ме поканят, ще oblige-на.

Ако ти сама им предложиш ревю, едва ли ще го върнат.

Vivian wrote:...
...Не проработи и това, че колкото и идейно да се случваше да е замислена дадена приумица, нивото й на изпълнение понякога се оказваше аматьорско.
[режисьора] ...е човек, който знае какво е модерно, има идея как да работи по въпроса, че да постигне задоволителен резултат и с мъничко допълнителна работа и още няколко филма може да се превърне в наш, собствен си Дани Бойл примерно, или Фернандо Мерейес, а това е прекрасно!

Много добре казано. Филма за мен е показателен, че българското кино притежава потенциала да изпълзи от дупката с фекална маса, където битува от известно време.

Vivian wrote:до момента, в който не установих с разочарование, че операторът не е достатъчно кадърен да осъществи замисъла по удовлетворяващ начин.

странно. според мен резултатът показва, че той безусловно е най-кадърният човек в цялата продукция.

Vivian wrote: В този ред на мисли, Gilda препратката я намерих за ужасно претенциозна и ненужна за филм с такива претенции за правдоподобност откъм БГ реалност...

не само това. самата реализация е нескопосана и изглежда жалка на фона на оригинала.



иначе основният проблем на тоя филм е, че разказва скучновата история. формата only gets you this far.

Scourge wrote: странно. според мен резултатът показва, че той безусловно е най-кадърният човек в цялата продукция.

На мен просто не ми допадаше начина, по който се оправяше със светлината, или по-скоро почти цялостното отсъствие на светлосенки.

Аз като нищо не разбиращ от светлосенки харесах оператора.
Чудя се дали е по- добре да се хареса на масата хора като мене или на малцината специалисти.

RRSunknown wrote:Чудя се дали е по- добре да се хареса на масата хора като мене или на малцината специалисти.

зависи кого питаш Въпросът е стар като света (ок, не съвсем ) Те тук специалистите май не са малко бтв, виж колко постове има в темата

аз лично нямам склонност да анализирам толкова това, което ми се прожектира, така че много от минусите на филма не са ми направили такова впечатление. Символизъм? Мне, не мисля, че беше толкова много. Камерата? Съвсем ок, ако питате мен Имаше няколко излишни неща в този филм, които ми се набиха на очи, най-вече историята с Рендето, това как понякога рецитираха на камерата (ми от театъра са хората, кво да ги правиш...), окото как подскачаше - можеха да се постараят повече там...

Обаче много ми хареса! По-"масово" е филмчето, ама някои хора се кефим точно на такива неща! Ако не беше такъв - нямаше да е толкова успешен, нямаше и да говорим толкова за него сигурно. Понеже половината от писалите тук нямаше да сме го гледали. Браво на целия екип, че направи филм, който да заведе младите хора в киносалоните!

И за финал - твърдо зад минувача! Вивиан за автор в списанието Без да се обиждат сегашните пищеши там, но филмовата рубрика има нужда от раздвижване и няколко нови хора, които пишат добре ще са добре дошли

Vivian wrote:

Scourge wrote: странно. според мен резултатът показва, че той безусловно е най-кадърният човек в цялата продукция.

На мен просто не ми допадаше начина, по който се оправяше със светлината, или по-скоро почти цялостното отсъствие на светлосенки.

май сме гледали различни филми.
аз видях добра работа със светлина и сянка. класически mystery lighting ноар стайл решения, както и набиващо се на очи внимание към детайла в много сцени.
много над нивото на осветлението в бг, което обикновено е телевизионен тип - равно, та се утепало.