ShadowDance

а и постмодернизъмът си е на талази още от 50-те.

Мързеливецо, ако забелязваш, не споря с тебе, а по-скоро с Делвиг
Иначе, в тази връзка си спомням как в 11 кл. в АЕГ-Варна ни посети един инспектор от британското министерство на образованието. И накрая проведохме разговор с него. Един съученик го запита какво би ни казал за "сърдитите млади хора" (имаше едно такова литературно течение, даже преди бийт-културата). А той каза: Well... they are not young any more. Besides, they've got money, so they are not angry too
А това, че Керуак умря от цироза едва ли ще накара Делвиг или други хора сега да го захаресват повече

Scourge wrote:а и постмодернизъмът си е на талази още от 50-те.

Тук нещата са спорни. Като термин наистина се появява след Първата световна война, но като дефиниция за насока в изкуството - май някъде към края на 70-те. Аз поне така знам, но тези работи са условни

А темата се казва Кой какво чете...

Yan wrote:А темата се казва Кой какво чете...

Така е, но не се казва:
Мама ми купи днес пъстра книжка със картинки...
В см. говорехме си за сърдити млади, битници, хипита, пост-мост, нек'ви термини си уточнявахме там. Нещо против, шефе

Lazy wrote: Е, едва ли е толкова елементарно. Все пак самият Керуак е бил битник, а Джанис Джоплин, Джеферсън Еърплейн и Грейтфул Дет - хипита. Не е като само да са лежали и мързелували. А през това време ги е имало и войната във Виетнам, и Джон Едгар Хувър, и други фактори...

Битници, хипита. Аз просто споделих, че философията ми е неприятна. Ти ги наречи както желаеш. Колкото до Джанис и Грейтфул..
Бийтълс, Пинк Флойд, Стоунс, Моцарт и Металика не са нито битници, нито хипита. Ще рече...по-добре да не си. Няма нужда според мен да навлизам в противоречивите дебри на социалния дарвинизъм за да поясня какво имам предвид. Аз нямам нищо против Керуак като писател. Той има увлекателен, гладък, Зен стил на писане. Повежда те на пътешествие и ти тръгваш с него с удоволствие. Просто много скоро, импулса да го удариш с лопатата зад врата и да го метнеш на релсите става прекалено силен..

Нещо тази тема ми стана интересна с последните си мнения:)
Не мисля, че имаше, чак такова отклонение, че да се правят забележки от администратори.
Ако искате направете тема и за кой какво не чете и защо.
Аз не обичам да чета Керуак, защото съм по-близо до хипи поколението, отколкото до битниците.
И докато мога да разбера "цветята" за пълното отричане на войната във Виетнам - аз съм изкарал половината си досегашен живот в "Студената Война", която в последните си години имаше всички признаци да се превърне в изключително гореща и може би за това ми е трудно да приема, че някой може да напише книга за това как пътуваш от място за напиване и/или надрусване до следващото.
Определено от "пътеписите" предпочитам и препрочитам "Зен или изкуството за поддържане на мотоциклет".

Един цитат, не от книга:

Torch Song
(Derek William Dick a.k.a Fish)

Read some Kerouac and it put me on the tracks to burn a little brighter now
Something about roman candles fizzing out, shine a little light on me now
Found a strange fascination with a liquid fixation, alcohol can thrill me now
It's getting late in the game to show any pride or shame
I just burn a little brighter now, burn a little brighter now
Doctor says my liver looks like living with my lover, need another time-out now
Like any sort of hero turning down to zero still standing out in any crowd
Pulling seventeen with experience and dreams, sweating out a happy hour
Where you're hiding 29 you know it ain't a crime
To burn a little brighter now, burn a little brighter now

Dr. Finlay: "And my advice is if you maintain this lifestyle you won't reach 30"

Torch: "Christ - it's a romantic way to go really, it's part of the heritage, it's your round i'n'it?"

We burn a little brighter now

Read some Kerouac and it put me on the tracks to burn a little brighter now
It was something about roman candles fizzing out, shine a little light on me now
Found a strange fascination with a liquid fixation, alcohol thrill me now
Getting late in the game to show any pride or shame
Burn a little brighter now, we burn a little brighter now
We burn a little brighter now

С никого не съм спорил, просто посочвам грешките на някои хора.
Хипита и битници не са едно и също и героите на Керуак са битници, а не хипита, както беше посочено погрешно.
И "Джеферсън Еърплейн" и "Грейтфул Дет" СА хипита.
Дотолкова, че по-големи хипита от тях не може да има.
Просто факти.

Приемам грешката си! Не са хипита, битници са! 'Хипита' е събирателен образ в американската култура. Изразът 'Damn hippies!' може да се използва за всеки, който не носи гащи 'Докерс' и карирана риза. А на мен изобщо не ми трябва да се замислям с какво това променя смисъла на изписаните по-горе мнения...

F242 Фиш е институция! The wicked master of jesters and magpies...

Brighton Rock на Graham Greene. So far, so good.

Тъкмо довърших "Първа любов" на Тургенев. Всъщност прочетох само двете повести, третата нещо ми доскуча да я чета. Страхотен разказвач само, че точно тази книга беше доста еднообразна.

Вмомента чета А.и Б. Стругацки - "Хищните вещи на века". Чудя се как ми е убягнала досега.

Аз продължавам с прогреса по списъка "Неща, които не съм чел някога поради липса на пари/интерес/неподозиране на съществуването им". Прочетох Ender's Game и се чудя дали да се захващам с останалите от поредицата.

Ъъъ, на каква ос е чуденето ти?

Мрррфм. Има хора, които твърдят, че било силно здравословно по време на къпане с нормално топла вода (каквото и да значи това за отделните хора) в един момент, за малко, внезапно да завъртиш рязко крана и да се оплискаш с чиста студена вода за няколко секунди. Ако някой иска да опита интелектуалния еквивалент на това преживяване, силно препоръчвам прочитане на "Perdido Street Station" (на China Mieville, ако някой още не е разбрал) и веднага след нея - новата "Nation" на Тери Пратчет Комбинацията е... доста силно въздействаща на психиката на няколко нива

Иначе за самите книги - ми "Perdido Street Station" общо-взето не можех да я оставя и изобщо не ми попречи размерът й - но имайте предвид, че аз обичам да чета големи тухли и много ми хареса едно парче от предговора на "Quicksilver", първата книга от Бароковия цикъл на Стивънсън:

Neil Stephenson wrote:Of particular note is Sir Winston Spencer Churchill's six-volume biography of Marlborough, which people who are really interested in this period of history should read, and people who think I am too long-winded should weigh.

Курсивът си е на Стивънсън, аз само цитирам

Таааа значи за "Perdido Street Station" - книгата е голяма, езикът е... богат и цветист и интересен, героите са много, ама пък са развити, историите (мдам, доста повече от една, макар и да изглежда, че всичко се събира в едно цяло) са мноооого добре измислени, темите и случките понякога карат човек *много* да се замисли - и като цяло, искам още!

След това "Nation" всъщност ми дойде много добре - чете се на един дъх за един, най-много два дни, леко и забавно. Малко по-детска е от повечето други книги на Пратчет, но това едва ли е голяма изненада, след като е *обявена* за детска Има хумор като за подрастващи юноши във викторианската епоха, има хумор като за подрастващи юноши в елизабетинската епоха, има хумор за подрастващи юноши в наши дни, а има и хумор, който... ммм, абе, като се замисля, май няма да се учудя много, ако и днешните юноши успеят да го разберат. Историята е донякъде предвидима, ама пък това си е съвсем нормално за детска книга - а дори и така има доста изненадващи изненади в подробностите, а понякога и в истинското развитие на действието. Общо-взето - съвсем даже става, дори много ми хареса.