
Случи ми се нещо интересно...
Moderator: Moridin
Аз имам вече две паднали пломби и от около месец се опитвам да се накарам да отида на зъболекар ама все не остава време. Подозирам че всъщност на подсъзнателно ниво и мен ме е страх и затова не успявам да се занеса до зъболекарския кабинет. Лошото е че от зъболекар за съжаление не може да се избяга и колкото повече отлагаш, толкова по-лошо става. 

- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Мдаааа, вчера беше забавен ден, по повече от един начин... но имаше една случка в офиса, която ще си спомняме с месеци, ако не и години напред 
В стаята, в която работя заедно с още един мъж и четири жени, влиза сравнително нова за фирмата колежка. Тя се приближава до бюрото на една от постоянно пребиваващите тук колежки, оставя нещо и казва "Ето, заповядай, много ти благодаря!"
Тукашната колежка поглежда нещото на бюрото й (ние не можем да го видим поради твърде високата концентрация на монитори, талафони и какво ли не още), вдига много учуден поглед и казва "Ама чакай, какво правиш?! Това не струва двайсет стотинки!" Другата й се усмихва, отговаря "А, не, спокойно, много ти благодаря пак" и си излиза.
Всички сме обърнали поглед към бюрото на нашата си колежка, която става с много ошашавено изражение, взима нещото в ръце и започва да го разопакова, докато ни говори: "А сега де... Вчера наобяд минах през магазинчето и я видях да си купува сандвич... не й достигаха двайсет стотинки, бръкнах в портфейла и й ги дадох... а тя сега... добре де, не би ли й дал всеки двайсет стотинки, ако види, че има нужда?... а тя сега ми дава ТОВА!" - и ни показва голям шоколад Милка...
Та... някой да има нужда да му дам двайсет стотинки?

В стаята, в която работя заедно с още един мъж и четири жени, влиза сравнително нова за фирмата колежка. Тя се приближава до бюрото на една от постоянно пребиваващите тук колежки, оставя нещо и казва "Ето, заповядай, много ти благодаря!"
Тукашната колежка поглежда нещото на бюрото й (ние не можем да го видим поради твърде високата концентрация на монитори, талафони и какво ли не още), вдига много учуден поглед и казва "Ама чакай, какво правиш?! Това не струва двайсет стотинки!" Другата й се усмихва, отговаря "А, не, спокойно, много ти благодаря пак" и си излиза.
Всички сме обърнали поглед към бюрото на нашата си колежка, която става с много ошашавено изражение, взима нещото в ръце и започва да го разопакова, докато ни говори: "А сега де... Вчера наобяд минах през магазинчето и я видях да си купува сандвич... не й достигаха двайсет стотинки, бръкнах в портфейла и й ги дадох... а тя сега... добре де, не би ли й дал всеки двайсет стотинки, ако види, че има нужда?... а тя сега ми дава ТОВА!" - и ни показва голям шоколад Милка...

Та... някой да има нужда да му дам двайсет стотинки?

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Другото също не е зле. Така наречената "обратна лихва", която открих в прогимназията, когато 20 стотинки още си бяха, ехе-е, 20 стотинки (кифла с айран, примерно).
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джеба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (18%) плюс.
Куул.
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джеба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (18%) плюс.

Last edited by shayhiri on Wed Nov 21, 2007 2:01 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Жалка история.shayhiri wrote:Другото също не е зле. Така наречената "обратна лихва", която открих в прогимназията, когато 20 стотинки още си бяха, ехе-е, 20 стотинки (кифла с айран, примерно).
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джоба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (15%) плюс.Куул.

Важен е принципът.
Три стотиники - три стотинки (по тогавашния стандарт). Как, мислиш, се правят кинти?

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Ми човекът вероятно няма да иска да ти дава повече пари, плюс че няма да те уважава, понеже се циганиш за 3 стотинки, ако го направиш повече от венъж. Според мен вредите превишават ползите, да не говорим че е наистина е жалка история, ако е нарочно.
Роум, верно колежката ти е постъпило много мило.
Роум, верно колежката ти е постъпило много мило.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests