ShadowDance

Напоследък доста хамирикански - а и не само хамирикански - антологии ги правят в подобен стил - или с мнооооого дълъг предговор и после доста коментари за автора на всеки разказ, или преплетени с информация за жанра - какво ново, какво вехто. Моето лично мнение си е, че съставителите са си правили доста труд, за да поднесат точно толкова информация, преплетена точно по този начин, и едно, че не би било учтиво, а друго, че май няма да е и много уместно да бъде отрязана голяма част от сборника...

Е, сега, да, въпрос на баланс е - от една страна хора, които искрено се интересуват от допълнителната информация, на почти същата страна хора, които ще нададат вой по принцип - "кощунство! кои сте вие, че да решавате кое да режете и кое не! аман! диктатура!"... а от другата страна хора, които няма да си купят триста страници философстване само заради четири-пет разказа и две новели. Да, преувеличавам, знам

Ммф. Лично аз мисля, че повечето хора са нейде по средата - ще погледат, ще помислят, ще въздъхнат, пък или ще си го купят, или няма да си го купят. А от гледна точка и на хубавата и добре поднесена информация (досега почти не съм виждал голяма антология с известен съставител, в която информацията да *не* е поднесена добре), и на труда на съставителите моите лични везни се накланят в посока пускане на цялото.

За мен поне е доста образоващо, а и повечето изказвания и есета са от изтъкнати автори фантасти, така че са силно четивни

@ Алекс - не знам каква е и има ли я твоята школа по превод въобще, но очевидно не си схванал какво казах, което е чудно, щото то беше доста елементарно.

В смисъл, заглавието, небидейки свързано с нищо друго в романа, освен с цялостното послание и тема/теми (ако има отличаващи се такива) е най-добре да се преведе след прочитането, най-малкото щото на преводача ше му хрумнат повече варианти. А след като така и така трябва да ги преведеш и са две думи, има ли значение кога ще ги преведеш и трябва ли сам да се прекацваш като почваш баш отначалото?

Я аз един въпрос към теб, като към автор. Ти винаги ли почваш със заглавието на книгата си?

Бтв за мен има една много скрита-покрита намигната връзка с един епизод от романа, но според мен тя не допринася за превода, така че наистина доста по-силната връзка с цялостната тема на романа е правилният избор.

Moridin wrote:Бтв за мен има една много скрита-покрита намигната връзка с един епизод от романа, но според мен тя не допринася за превода, така че наистина доста по-силната връзка с цялостната тема на романа е правилният избор.

Мисля, че намигнатата връзка е в мотото на Четвърта книга Но да, заглавието наистина идва накрая. Все пак мисля, че въпросът ми към хората, чели книгата не е некоректен

Oтносно сборника с разкази, си мисля, че е по-добре да не ги режете.
Такава допълнителна информация човек може просто да я прескочи , ако не му е интересна, а за хардкор феновете ще е добре дошла.
В маркетинга бих включила - "С размисли на едисикой! за фантастиката! С предговор от едисикого! И с хиляда слона!". Включването на тези есета да звучи като нещо ексклузивно. То в България предговорите отпаднаха след 1989 по обясними причини, но едно от нещата, което харесах в книгите на Камея бяха именно предговорите.

Trip wrote:Я аз един въпрос към теб, като към автор. Ти винаги ли почваш със заглавието на книгата си?

Pretty much. В момента, в който намеря изключителен хай-консепт и го ситуирам в оригинален сетинг, книгата се ражда. Веднага я кръщавам - да не седи така без име, че чоглаво. Повечето от имената си остават, просто им намирам нови и нови значения в текста (Soulflow, Winddance, etc.). Някои са си хай-консепт многозначни поначало (Lullabye, Carnivale, "The Silk Road Home", Warlock и т.н.).

Относно Рийпър'с Гейл, как можа да приемеш юберчийзи "превода" ми (и всичко около него) насериозно? Разбира се, че е най-добре да се озаглавява в края. Предполагам че и при собствените книги е така, ма аз някак си ги заковавам отначало още. Сигурно щото много добре знам кво ще се случи в историята още като я почвам - за разлика от масата колеги.

Да попитам пак скромно познавачите: това заглавие, което се рекламира на 2 с. (корица) на седма книга, чел ли го е някой и важно ли е: Jan C. Esslemont, Night of Knives (a novel of the Malazan Empire).

Да. Относително.

Това е историята за убийството на Денсър и Императора, а също и други интересни работи има.

Има подробно ревю в 39ти брой на Shadowdance.

А, мерси.

Morwen wrote: Това с разказите би било чудесно. Според мен липсват качествени сборници, а разказите катоформат винаги са ми допадали. Мисля, че и други хора ревяха за разкази преди време...

ААААААААА!

Морви... Слънчице... тихо... тихичко... да не те чуят ония Зли Хора, че ще ни провалят хубавите идеи...

И аз харесвам разкази и се снабдявам с качествени такива от Realms of Fantasy. Като списание въобще не е лошо, като изключим изнервящите реклами на sensual fantasy(имам предвид полуголите мъже по кориците. За голите вампирки/феи и т.н. нямам нищо против )

Тук май му е мястото да полафим за Беулф и Беоулф.
От една страна е безумно да променяш име, преведено преди зверски много време и утвърдено така. Хората са свикнали с него, харесват го, и е тъпо просто защото ти си си наумил нещо, дори да риташ срещу интереса си, защото някои хора не биха отишли дори заради името.
От друга страна според мен Беулф е Правилното. Тук има доста по-разбиращи хора от мен, но като се замислиш, Беоулф е по-нелогичният избор. Определено се произнася се Беулф, а и версията с о-то е определено трудна и неестествена, ако се опиташ да я кажеш на глас.
Горе долу за мен е все едно да преведеш име не Джейсън, а Джасон.

Ми то всъщност Джейсън се превежда Язон.

А за Беулф и мен много ме подразни, като го видях. Нямам идея кое е по-правилното, но все пак на български си е утвърдено като Беоулф. Все едно сега да вземем да прекръстим Вашингтон на Уошингтън.

П.П. Впрочем, в северните езици не трябва ли W да се чете като В? Тогава ще излезе, че е БеоВулф.

Еми тя Анджелина така си го произнасяше...