А, ти па сега, ша ми лягаш рано!

Виж к'во, първият път, когато изобщо видях и чух Балканджи на живо, беше понеделник, 28 февруари 2005 (мдам, спомням си го с точност до дата, по
прекалено много причини 
)... и във вторник бях на упражнение във ФМИ от 7:30, и упражнението беше интересно, и аз не трябваше да закъснявам, и тогава още бях съвсем без кола, та трябваше да стана към 6:15... и концертът продължи до един часа, и после отидохме да хапнем, и към два и половина - три се разбрахме с Лина, че тя ще ми се обади да ме събуди на следващата сутрин... и си отидох навреме на упражнението, макар и след няма и три часа сън
А ако си от четири часа на работа, тогава съвсем не виждам какъв проблем би могъл да имаш - идваш на концерта, той продължава до към един, отиваме да ядем до към два и половина - три... и отиваш на работа

Не е като да не съм го правил - е, първите един-два пъти шефовете, колегите и клиентите те гледат малко странно, като зяпаш монитора с доброто старо изражение порода
"I can fix this... sort of!", ама в един момент свикват
Хубу че поне Глен Хюз ще е в петък

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.