ShadowDance

Хех, пък аз понеже вече го гледах, да си кажа, че е от много силните

http://imdb.com/title/tt0111813/

Е, не! На какво ли не попада човек в интернета, но това... Ерланд Йозефсон се е снимал в български филм и разбира се аз не съм го и чувала. Някой да го е гледал или да се сеща?

Въпросният Ерланд Йозефсон почнах особено много да го уважавам, след като гледах шест филма с негово участие за четири дни :) Включая филма за Тарковски, но за него в другата тема.

Есенна соната: много лек и приятен филм :) Гледах го някак отстранено този път, не успях да се вживея много, дори когато се говореха неща, които бяха все едно мислите ми в един или друг момент. (Между другото, Бергман с плашещо постоянство ми чете мислите в тези последни няколко филма. Неща, които са ми минавали през главата, за психологическите състояния да не говорим.) Построен е като соната, интересно е да се отбележи. Бих искала да чуя какво мислите за края - дали Ева лъже (себе си) в писмото до майка си или не? Има един момент, когато започваш да се съмняваш в собствените си чувства, започваш да изпитваш съжаление, и се залъгваш, че можеш иначе. Подозирам, че Бергман изобщо не е имал това предвид с писмото, но все пак... А майката е до такава степен вярно представена... ужас.
След репетицията: и той един такъв... структуриран. Някак оптимистичен ми се стори.

Много ми се спи и нищо смислено не мога да напиша. Но да не изпуснем рекламата: утре (петък, тоест днес) е "Седмият печат".

Гибли, когато си кажеш всичко, което имаш да си казваш, и въпреки че си бил сигурен, че си прав, загубиш всичко и нараниш някого, неминуемо стигаш до съжалението и разкаянието и опитите да видиш нещата по друг начин. Според мен.

Факт. И обикновено все пак ги виждаш, независимо от истината, защото обичаш човека.

Иначе Седмия Печат аз купувам билети днеска, ама до 13 който иска билет, да ми се е обадил

Трябва да се отбележи, че е съвсем различно преживяването, когато гледаш "Есенна Соната" без гаден испански дублаж.
Лив Улман... нямам думи колко е добра. Не че не си го знаех, но на голям екран се вижда по-добре все пак.

Бих искала да чуя какво мислите за края - дали Ева лъже (себе си) в писмото до майка си или не?

Не мисля, че лъже, просто след като разкри натрупаната за толкова одини омраза пред майка си, след известно време осъзна, че е безсмислено конфликтът между тях да продължава вечно. Колкото и да е трудно и невъзможно да се поправят грешките от миналото, все пак е по-добре да се опитат да постигнат някакво дори и минимално разбирателство.

БТВ, надявам се "Седмият печат" да ви хареса повече, отколкото на мен, и да не се разочаровате.

Roland of Gilead wrote:обикновено все пак ги виждаш, независимо от истината

Аз нещо подобно имах предвид: мога ли да се доверя на собственото си съжаление, след като знам откъде идва и че не е истинско? Ако лъжа, кога? А ако съм искрена и в двете състояния, как мога изобщо да си имам доверие за каквото и да било изпитвано от мен чувство? Много гадно нещо това рефлексията.

Дем: и аз така си мислех, но после онова, което си мислеше тя, някак изведнъж ми дойде и никак не се връзваше с оптимизъм и вяра в бъдещето.

Искам да помоля ако някой от вас, който ще ходи днес(събота) да гледа "Седмият печат" (разбрах, че бил преместен за събота) има възможност да се видим в неделя между 11 и 12 часа някъде близо до киното, да ми купи билет за "Фани и Александър"(прожекцията в неделя от 12 часа).

Аз? Ще звънна да ти кажа какво е станало с билета, защото не съм сигурна дали ще успея.

Ще прощавате за поредните постове...

"Седмият печат" значи. Втория път изобщо не го видях по същия начин. Навремето беше за мен откровение, мислите ми бръмчаха, филмът не ме остави на мира два дни и се влюбих в Макс фон Сюдов и малките му уши :) Сега всичко беше по-приглушено, може би не съм в подходящото състояние, минал ми е временно страхът от смъртта или просто след по-късните филми на Бергман този изгледа твърде прост (представяте ли си, да го кажа). Частта за Бога е поднесена направо, не ми беше направило впечатление преди. Но другото, образите и хората... Смъртта е направо... великолепен. Рицарят, веднага ти става жал за него, а той самият казва, че не съжалява за нищо - иска ми се да го мога това. Оръженосецът, актьорите - разкошни са. Накрая знаете ли какво се помни от този филм? Ягоди на поляната :) и странната усмивка на Блок :)

Edit: нещо субтитрите не ми харесаха и на двата езика... Това например не беше в този вид:

My world is my own
Credible only to me
Ridiculous to everyone
Including myself
Sensless to heaven
Indifferent to hell.

просто след по-късните филми на Бергман този изгледа твърде прост

Абсолютно точно.

Просто и героите не са толкова интригуващи, и всичко това за мълчанието на Бога е по-добре представено в някои от другите му филми(Through a Glass Darkly и най-вече Winter light).

Най-накрая излезе и си купих книгата на бергман "Образи" и какво се оказа, че същото издателство било издало едно време и "Латерна Магика" от същия автор, която също ми искам много да си намеря, така че ако някой случайно я има и я продава или знае къде да може да се намери да се обади.

Хм...
Абе, може ли някой да ме насочи към едни субтитри за Wild strawberries, че яко се оплетох из тия сайтове ....

http://extratitles.to/index.php?pid=subt2&p=i&rid=73415
Английски субтитри. Номерът е да правиш search с оригиналното заглавие на шведски, за справка Imdb.com.
Скоро може да преборя мързела и да ги преведа тези.

Мерси много. Проблемът при мен е, че се оплетох още преди да съм стигнал до search-a.

Малоумно ще прозвучи, ама...
Значи докато бях в америка засякох по телевизията един филм на Бергман. Ставаше дума за един рицар дето играеше със смъртта на шах. 100 % се сещате...
Та...
Може ли някой да ме насочи отде да го дръпна този филм, че много ме зариби....