Хайде, пак смени плочата...
Говоря за течението "Толкин фентъзи" и за ДнД и Уоркрафт "вселените", пръкнали се на същия принцип. Кой уважаван/уважаващ себе си автор пише в тях? Салваторе? Брукс? Паолини? Перумов? Станек? Това са най-ужасните и най-използвани клишета. И са абсолютно непростими за мен.
Все си мисля, че въпросът не беше за DnD и други такива занаятчийски истории, където по default си е ясно, че авторът използва чужд сетинг. Ти обаче поддържаше обратната теза, а именно за оригиналност на всяка цена, която теза беше критикувана от мен. Така че дай да не си играем на дребно и да не изместваме темата в посока най-долнопробните фентъзи драскачи, защото никой не е седнал да ги защитава и без туй.
Драконите и магията също са неизползваеми и лишени от стойност за мен, но поне не са директна кражба. Използвани с вкус и мярка се търпят.
Като си почнал сложи и хладните оръжия в категорията на наизползваемите клишета, също така герои, които са хора си е гадно клише, сюжет, който върви хронологично вместо отзад напред - тоже, всякакви битки също са клише...Ако така мислиш къде ще му излезе края? Драконите на Хоб примерно са толкова различни от драконите на Ериксън, че не виждам защо всяко използване на концепцията "дракон" е непростимо. Просто за удобство е по-лесно да го нарече човек дракон, за да имат читателите някаква обща представа за съшеството. Изпаднал си в някакъв краен педантизъм, в което лошо няма стига да не се опитваше да го пробуташ за общоприето становище.
EDIT: И мен приликата с кръстоносните походи ме подразни при Бакър, но съвсем не е нещо, което само по себе си би ме накарало да зарежа поредицата.
... все пак няма съвсем очевидни клишета. Освен черната магия, естествено. И дори не използвам като извинение факта, че е книга игра. 
А ти не се притеснявай, от разговора дотук е ясно какво може да се очаква от книжката: няма орки и елфи, не влиза в нито един жанр (минава между 7-8) и разчита на оригиналността на сетинга, сюжета, героите, стила и формата си. Това е.
