ShadowDance

Noal wrote:Първо на първо искам да ви питам, откъде на къде при всяко споменаване на Страстите се пише, че тоя филм бил супер snuff. Имало много snuff. Баси snuff-a... snuff, snuff, snuff.
Абе, хора, знаете ли какво е snuff?

Ами може би го наричат snuff, за да изразят ирония, както и аз често правя? Добре, наистина не е snuff movie в буквалния смисъл на думата, ама доста се доближава като визия, предполагам. Както и да е, разбирам че Гибсън е искал да изрази доста директно страданията на Исус на кръста и т.н., ама нещо не успях да се впечатля, както и доста други хора, май. Съжалявам, но прекаленото показно насилие обикновено има противоположен ефект. Колкото до останалата част, ами не е толкова зле и т.н., но пак ти казвам, нещо изобщо не се почувствах съпричастен; може би аз съм прекалено безчувствен, ама май не съм единствения ...

Да много добре знаеме какво е Снъф. И да ирония е, да подигравка е. Защото си я заслужава филма. Защото е правен от Мел по негов си начин дето е доказано излишно кървав. А че има и ценни моменти там има де. Особено за човек дет му е интересна религията. Уви мене ме кара да псувам основно. Са въпрос на вкус, Смело сърце и смъртоносните оръжия рулират, останалите нещо забозяха като цяло. Том Круз номер две просто е станал Мелчо напоследък.

хехехе не знаех че така се казва въпросния
Mel Columcille Gerard Gibson
http://en.wikipedia.org/wiki/Mel_Gibson#Religion

Gibson has expressed the belief that God is pointing out his path, particularly with respect to the making of The Passion of the Christ. In 2003 he told The New Yorker "There are signals. Signal graces, they are called. It's as clear as a traffic light. Bing! I mean, it just grabs you and you know you have to listen to that and you have to follow it."[21] At a screening of the film for clergy, he stated that the Holy Spirit was making the film through him, "I was just directing traffic".

I rest my case

Аз само да кажа, че Смело сърце е всъщност един от любимите ми филми. Добър е. Не съм гледала Страстите и Апокалипто, ма Сърцето си е добро и го препоръчвам горещо

Noal wrote:Този човек е умрял по този начин, за да изкупи вашите грехове!"

Пълен офтопик, затова прощавайте, но

Идеята за изначалната виновност на човека никога не ме е привличала. Така и не можах да разбера защо й се връзват.

/пълен офтопик

Иначе и аз съм на мнение, че тук твърде много се плюят "Страстите", но не искам/мога да убеждавам никого в това. Няма смисъл да се налага собственото усещане от един филм на някой, който не е успял да почувства нищо повече освен отвращение от насилието, когато го е гледал.

Ми аз се колебаех кво да мисля, докато при един удар с оня бич с кукичките по екрана не полепна лигаво парче ГРЪБ...

Най-смисленият коментар за тоя филм, апропо, беше на Морви - "Видяхме как е страдал Исус, но не и защо".

На Шайхири глупостите за гузна съвест и прочее ги прескачам - човече, осъзнай се, защо, за бога, трябва да ме е срам, че съм гледал филм, който смятам за боклук? Освен това имам навика да се водя от личното си мнение за едно заглавие, а не от Пенчо, Мунчо и Мишо кво казали, затова и съм го гледал. Е, ето, че сега ИМАМ мнение и затова няма да гледам поредната му претенциозна чикия, на която ще говорят на поредния полу-мъртъв език и ще се осакатяват мащабно.

Най-малкото ако искам натурализъм, ще си пусна порно, а ако ми се гледа екшън, има го новият Бонд...

Noal wrote:Този човек е умрял по този начин, за да изкупи вашите грехове!"

И айде сега ми обясни при положение, че вярвам в Зевс или Один в зависимост от това на какъв кеф съм, какво общо има Джеси с мойте грехове?

Страстите бяха поносими. Пък и тогава Hostel още не беше излезнал.

Има филми, които са правени специално, за да показват как разни младежи измират по различни начини. В тези филми сценаристите се надпреварват кой ще измисли по-оригинална и жестока смърт, а режисьорите пък - кой ще я покаже по възможно най-ефектния начин. Вадят се очи с пръсти, хора се обесват на собствените си черва, разчленяват се по супер оригинални начини и кървят... кървят много!

Почти като в Страстите, нали? В смисъл, насилието там не беше много оригинално, но затова пък безкрайно дълго и заснето във възможно най-голям детайл, като че ли режисьорът се кефи на всяка секунда от него. И не знам, може би за Noal насилието там "не е кой знае какво", но за мен беше ужасно твърде много и гнусно.

И хайде стига с това "така е било". Първо, доколкото знам, в Евангелиетата въобще не е описано всичко в такива болни подробности (май единственото, което пише, е, второ, ако е било така, горкият Исус щеше да умре 10-ина пъти преди да го качат на кръста, и трето, дори и да беше факт, не виждам защо трябва да ми го показват в близък план 2 часа. И с 10 минути на тази тема, заснети като хората, може да се постигне същото, а и по-силно въздействие.

Христос е реално съществуваща историческа личност.

Доста спорно е това всъщност, но това е друга тема. А че бил умрял за моите грехове просто ще го оставя без коментар.

Христос е реално съществуваща историческа личност. Мохамед също, ако става въпрос за това. Някои хора изказват сериозни съмнения, че съществува Еволюцията. Може би учебниците по Биология, които съм чел са научна фантастикa

Off-topic:

За Мохамед има купища исторически сведения, IIRC, докато за Христос и евангелията не могат да се споразумеят точно какви ги е вършил, да не говорим за разни апокрифни текстове или спорни исторически "данни". Така че дай да не злоупотребяваме в с думата "реалност", а? Аз лично предполагам, че е имало някакъв Исус, но точно в какво е искал хората да вярват и как е умрял е по-скоро област на спекулации и вяра отколкото на факти.

Идеята за изначалната виновност на човека никога не ме е привличала. Така и не можах да разбера защо й се връзват.

Мен ако питаш идеята, че само с три дена мъки, че и възкресение за капак, могат да се изкупят греховете човешки е още по-нелепа.

/off topic

И аз още малко оффтопик. Идеята, поддържана особено от католицизма, че Исус, умирайки на кръста, изкупва човешките грехове, само за да ни вмени нова вина – тази за смъртта си, винаги ми е била адски пошла. А Гибсън точно това иска да ни каже. Саможертвата обаче има смисъл, само ако е безкористна и безусловна.

Гибсън, уви, така и не е схванал смисъла на Страстите, който не е нито в бичуването, нито в разпъването. Разпнатите разбойници от двете страни на Исус вероятно са преминали през същото. Хиляди хора по света са преживели и ще преживеят още по-големи страдания. Смисълът на Страстите е в съвсем съзнателният избор на Исус да страда, както и в колебанията, съмненията и моментите на слабост, през които минава. Смисълът е, че въпреки знанието си за това какво предстои, въпреки че може да промени нещата, не се отказва от този си избор, така че той не е жертва, а изкупител. Смисълът е, че въпреки слабостите си за човечеството има опрощение и то го получава точно чрез тях.
Във филма тези идеи липсват, всичко е сведено до физическото измерение на страданието и някаква ненужна, пуританска мизантропия. Гибсън явно не може да мисли на повече от чисто натуралистично ниво. Дори на възкресението във филма му липсваше мистицизъм и на мен ми беше бая смешна идеята на Гибсън за това що е то.

Roland wrote:човече, осъзнай се, защо, за бога, трябва да ме е срам, че съм гледал филм, който смятам за боклук?

Хайде и аз да се разпиша с цитат, който говори сам за себе си. Че и си отговаря сам. Изкушавам се и за втори.

Roland wrote:Най-малкото ако искам натурализъм, ще си пусна порно, а ако ми се гледа екшън, има го новият Бонд...

Ми добре тогава. Значи няма какво да загубите, ако не гледате "Апокалипто", и няма какво да ви мисля. Само дето се кахърих излишно.

thorn wrote:Смисълът на Страстите е в съвсем съзнателният избор на Исус да страда, както и в колебанията, съмненията и моментите на слабост, през които минава. Смисълът е, че въпреки знанието си за това какво предстои, въпреки че може да промени нещата, не се отказва от този си избор, така че той не е жертва, а изкупител. Смисълът е, че въпреки слабостите си за човечеството има опрощение и то го получава точно чрез тях.
Във филма тези идеи липсват, всичко е сведено до физическото измерение на страданието и някаква ненужна, пуританска мизантропия.

Ако искаш вярвай, аз тези идеи ги видях във филма. Но пък мен някои хора често ме обвиняват, че си измислям смисъл там, дето го няма

Ghibli, има ги всички тези необходими факти и сцени - молитвата в Гестиманската градина, Петър и войника, Исус и Пилат и прочие, но не и идеите, идващи от тях. Защото акцентът на филма не е върху тях. Съпреживяването ми като зрител не дойде от тях, а от натурализма на смъртта. По принцип това не ми е проблем, но точно в тази история има място и за други неща. Нещо като „O death, where is thy sting? O grave, where is thy victory?” Но и да е имало някакъв възторг в края на този филм, аз не го усетих. Сигурно, защото вече всичко като емоции ми беше притъпено от целия този натурализъм. Но наистина това е въпрос на лично усещане.

Ако искаш вярвай, аз тези идеи ги видях във филма. Но пък мен някои хора често ме обвиняват, че си измислям смисъл там, дето го няма

Койтвадасипризнаеведнага. освен това поне за китаец май никой не го е провъзгласил още джизи ;р

бърз оффтопик

Значи хубава темичка сте си заформили, видях няколко познавача, които си плюеха и мъничко по Брейвхарт, освен по Страстите и Апокалипто (като не са и гледали последния). За Брейвхарт само едно изречение от мен - ако някой не харесва филма предлагам да му дам да ми яде чорапите. Имам няколко торби с чорапи така че ще стигнат наистина за всички. И без аргумента за свободата на словото и т.н. - този филм никое мислещо човешко същество няма право да не го харесва. И да, някой ден ако имам собствената си прекрасна малка полицейска държава, всеки в нея ще е задължен да гледа Смело Сърце веднъж седмично под заплаха от наказателна отговорност. Сори за дъглия оффтопик.

По топика:

Апокалипто ще го гледам, наистина засега ревютата са доста обезкуражаващи, но предпочитам да се убедя сам. Страстите е единственият филм, който седи на компа последните 2 години без да бъде изтрит, като все още не съм го гледал.

Хубава тема, кийп да флейм гоинг.

thorn wrote:И аз още малко оффтопик. Идеята, поддържана особено от католицизма, че Исус, умирайки на кръста, изкупва човешките грехове, само за да ни вмени нова вина – тази за смъртта си, винаги ми е била адски пошла. А Гибсън точно това иска да ни каже. Саможертвата обаче има смисъл, само ако е безкористна и безусловна.

Еми то институцията, наречена църква, спекулира със саможертвата, не Иисус. Ще взема да го гледам тоя филм най-накрая.