ShadowDance

Казано с думи прости, избягвайте "Като порасна ще стана кенгуру". Филмът не си струва нито времето, нито парите. Репликите в него могат да се обобщат до едно единствено нещо - нецензурни псувни. Сюжетът е хаотичен и доста безцелен. Героите не ми бяха симпатични ни най-малко. Аз не съм кой знае каква нощна птица, но все пак не отивам на кино, за да спя, а в началото на този филм, трябваше упорито да се боря, за да не заспя.

Моето мнение е малко по-положително, но все пак малко самоцелен ми се видя "Кенгуруто". И да, всички знаем, че сърбите са известни с псувните си, ама тук направо се бяха оляли. Имаше добри моменти и някой и друг забавен герой, но пък претъпкана зала за този филм е малко прекалено.

Днес изгледах "Пролет, лято, есен, зима ... и пролет" на Ким Ки-дук и мога да кажа че съм възхитена от филма. Не мисля, че е нещо, което би се харесало на всеки, но лично на мен ми допадна и определено ще отида и на "Стик #3", който също е под негова режисура.

Alexis wrote:Днес изгледах "Пролет, лято, есен, зима ... и пролет" на Ким Ки-дук и мога да кажа че съм възхитена от филма. Не мисля, че е нещо, което би се харесало на всеки, но лично на мен ми допадна и определено ще отида и на "Стик #3", който също е под негова режисура.

Аз също го гледах днес и мога да кажа, че останах възхитен. Много различен от представите ми за... филм изобщо, но много добре направен.

Аз не останах особено възхитен, но определено филмът е добре направен. Обаче не е мой тип, твърде много символизъм и твърде малко развитие на персонажите. Пък и толкова пъти се повтаряха едни и същи или адски подобни сцени в този филм, че изпитвах твърде натрапчиво чувство за deja-vu през голяма част от времето.

На мен точно повтарянето на едни и същи или подобни сцени ми се стори много добре направено. Е, красотата на езерото не беше кой знае какво всъщност, освен през зимата, но поне на мен не ми омръзна от пейзажи, макар че доста настойчиво се повтаряха.

Е, бях и на втория филм на Ким Ки-дук и отново останах удивена от способността му да разкаже перфектно една уникална и вълнуваща история, при това без да подценява интелекта на зрителя и да изпитва нужда да му сдъвква и изплюва смисъла на сюжета. Отново почти липсва диалог и все пак зрителя не усеща липсата му. Определено ще се разровя из нета за други творби на този режисьор.

Този път и на мен много ми хареса филма (за "Стик Номер Три" на Ким Ки-дук става въпрос). Оригинален, чудесно режисиран и изигран, почти без диалог, но демонстриращ изключително владеене на изкуството да се разказва история и да се въздейства дълбоко на зрителя само с образи.

Днес личният ми киномаратон продължи с датския филм "Братя". Много силна и въздействаща драма, страхотна актьорска игра, добър сюжет и най-важното найстойчиво търсена и постигната безкомпромисна сурова реалистичност на ситуациите, поведението и реакциите на героите. Нищо в филма не е подсладено или смекчено, което лично за мен е особено важно и в което скандинавците винаги са били лидери. Друг плюс на филма е Кони Нилсен в главната роля, която не само играе страхотно, но е и изключително красива.

БТВ, режисьорът и сценаристът на филма е жена, Сузане Биер, хубаво е да се види, че и в това поприще жените се изявяват все по-успешно.

Ще ме разорите. Т.е. аз съм си вече разорена, но тъй като искам да послушам препоръките ви тук и да отида да видя филмите с добри отзиви, ми става твърде сложно.

Кътам си 4лв. за тоя петък, както е тръгнало ще успея да ги задържа.

Ок, за последно, като раздяла със София Филм Фест в Пловдив...

Сега изгледах "Ябълките на Адам" и ако трябва да се изкажа само в една фраза, тя би била:
"Неврологията не е това, което беше..."
Ако трябва да кажа нещо повече:
Един затоврник е изпратен да поживее при един поп, където същият този престъпник решава да прави пай (не питайте), ЯБЪЛКОВ пай.
Там има и още двама бивши затворници, един неворятен лекар и една бременна, но май най опасен от всички е попът.
Не мисля, че, каквото и да кажа за филма, няма да е достатъчно. Но определено ми хареса, ако и да е плод на сценаристи-клинични олигофрени. Просто няма такова нещо, попът е по-невероятен от Чък Норис и по-луд от колкото изобщо е възможно. Този филм трябва да се види, за да се оцени.
Като жанр е черна комедия на абсурда (поне за мен) и за доказателство може да послужи, че, когато зрителите видят, как застрелват една котка, се спукват от смях (ама като е стара и лети където не трябва).
Мога само да го препоръчам на хората, които са склонни да гледат по-различно кино.

Да, "Ябълките на Адам" беше много хубав, макар и шантав филм. Шом аз, изтъкнат котколюб, се смях с глас половин минута на сцена, в която застрелват котка...

Освен това цялата шантавост не пречеше и сериозните моменти в филма да са добре направени, подтикващи към размисъл и някак вписващи се на фона на немалко напълно откачени умопомрачително забавни сцени. И визията беше много добра, въобще филмът определено си струва, а моето добро мнение за скандинавското кино става все по-добро напоследък.