Post
by Amelia » Thu May 31, 2012 4:00 am
Изнасилването със студенцията от миналия семестър взе че свърши с хепи енд. Току що ми връчиха the Dr. Don F. Tavares Graduate Teaching Award for Chemistry. За целта трябваше да ида на банкет, облечена официално, което е история, достойна за някоя черна комедия. Ще взема да я напиша някой ден - в нея ще има вълнуващи неща като залепяне на официални обувки към краката ми с помощта на дъвка и преобличане за банкет в банята на апартамента ни, която беше единствената кубатура в жилището незаета от майстори в този момент. Майсторите бяха щото ни сменят прозорците с нови. Бтв, тея прозорци са сами по себе си тема на някво литературно произведение и съм убедена, че след няколко месеца живот с тях, ще ми се прище да напиша такова. Вече имаме такъв в кухнята и аз в момента свиквам да живея с него, както бих свиквала да живея с пръчка в гъза. Та въпросните прозорци са продукт на няква гениална инженерна мисла, родена вероятно от някое котило бивши студенти като тея, с които се занимавам на регюлър бейзис. Представляват голямо стъклено пано, закачено към няква пластмасова дограма и от тях се отваря един съвсем дребен правоъгълник в долната им част ПОСРЕДСТВОМ ВЪРТЕНЕТО НА НЯКВА РЪЧКА. Като на тея старите коли стартерите, ако се сещате. Гениална гениалност, която може да се конкурира само с вратите на рейсовете дето се командват с ръкомахане пред някъв сензор. Сега ще ни плякнат тея хай-тек изобретения и в хола и спалнята. Тоя в спалнята го плякаха, докато се преобличах в кенефа, всъщност. По всичко си личи, че от утре ще проветряваме къщата като отваряме входната врата към коридора. Това определено ще ни позволи да се наслаждаваме без обструкции на страстните, породени от коитус писъци на съседката отсреща...
Като изключим това, днешния ден слага точка на една малка лудница, в която се вкарах покрай 95-тата канадска химическа конференция, която тоя път е в Калгари, да й се ненадеваш. Имах презентация в неделя и се надявах след нея да си клатя краката, ама не биде. В следващите дни трябваше да присъствам на едни от най-awkward преживяванията си в академията въобще изобщо. Шефът ми докара един мастит учен от Станфорд, чиито резултати ползвам за сравнение с моите. Преди време ми беше рецензент на една статия и още тогава си влязоха лошо с шефа. Сега трябваше да ги гледам да си влизат лошо и наживо, че и да участвам в това. Култец. Все още се опитвам да кльопна сюрреализма на това как шефът ми обяснява на друг човек, че въпросния бил твърде категоричен в анализа на резултатите си и не можело така. Обмислям бъдещата ми кариера да е на домакиня с три деца и най-интелектуално заангажиращото нещо в нея да е това как се готви азиатска манджа. Примерно. Писна ми от това темпо. Уж съм след ваканция, а съм като абсолютен парцал. Непосредственото ми светло бъдеще обаче включва нещо като написването на две статии и още една конференция (ако успея да си измуфтя пари за нея, че тука са ебахти скръндзите). Те тва требва да се направи до края на лятото, че после следва студенция. Не пак, а отново...