Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска

[AlDim]

http://jalopnik.com/5900764/meet-shanno ... s-gasoline

[Roamer]

Мдаааа... ама си ги въдите едни особени форми на живот там...
"Meanwhile, in Canada..."

(да, знам, че това не е само за Канада, знам и за клещите в Бромуич )

[Xellos]

[Amelia]

Хванахме Пениса!!! Пенис Кинг М тва.
Казва се Някой си Кинг. Проверявахме му изпита днес и Майда забеляза, че К-то в Кинг прилича на онова от куиза. Явно яко му е набрала, след като още помни това нещо от началото на семестъра. А колко време се е взирала в буквите, за да запомни как са изписани, не ми се мисли направо. Сега може вече да се пенсионира на спокойствие.

Та, пратихме му хабер да дойде да си прибере куиза от офиса на Майда.

В тоя ред на мисли, днес цял ден проверявахме файнъл изпита им и беше доста брутално. С това ПРИКЛЮЧИХ преподавателските си подвизи за тоя семестър. Някак успях да не умра. Не знам как. Още един такъв семестър и съм пътник вече. Сега трябва да ускоря рисърча ако искам да смогна навреме за тъпата конференция в края на май. Мечтая си за работа с регламентирано работно време.

[Morwen]

Е, поздравления, честно казано я разбирам... Колко са големи тези студенти? Изпълненията им избиват на ранни тийн години...

[Feanor]

Гад. Какъв е този семестър, който свършва в средата на Април? Аз имам още две седмици и половина до finals' week...

[passer-by]

http://news.yahoo.com/blogs/cutline/cat ... 12202.html


Американските католици се обидили на Джон Стюарт и заплашват, че ако той не се извини за свой майтап, щели били да се постараят да му бойкотират спонсорите и да призоват за подкрепа протестантите, мормоните, мюсюлманите и евреите.

Е па нека пробват.

Съдейки по материала му в линка, САЩ вярно много войни са повели.
The Battle for the War on Women - абе, тия на някои места се връщат назад във времето, ако всички цитати са верни.

[Amelia]

Изнасилването със студенцията от миналия семестър взе че свърши с хепи енд. Току що ми връчиха the Dr. Don F. Tavares Graduate Teaching Award for Chemistry. За целта трябваше да ида на банкет, облечена официално, което е история, достойна за някоя черна комедия. Ще взема да я напиша някой ден - в нея ще има вълнуващи неща като залепяне на официални обувки към краката ми с помощта на дъвка и преобличане за банкет в банята на апартамента ни, която беше единствената кубатура в жилището незаета от майстори в този момент. Майсторите бяха щото ни сменят прозорците с нови. Бтв, тея прозорци са сами по себе си тема на някво литературно произведение и съм убедена, че след няколко месеца живот с тях, ще ми се прище да напиша такова. Вече имаме такъв в кухнята и аз в момента свиквам да живея с него, както бих свиквала да живея с пръчка в гъза. Та въпросните прозорци са продукт на няква гениална инженерна мисла, родена вероятно от някое котило бивши студенти като тея, с които се занимавам на регюлър бейзис. Представляват голямо стъклено пано, закачено към няква пластмасова дограма и от тях се отваря един съвсем дребен правоъгълник в долната им част ПОСРЕДСТВОМ ВЪРТЕНЕТО НА НЯКВА РЪЧКА. Като на тея старите коли стартерите, ако се сещате. Гениална гениалност, която може да се конкурира само с вратите на рейсовете дето се командват с ръкомахане пред някъв сензор. Сега ще ни плякнат тея хай-тек изобретения и в хола и спалнята. Тоя в спалнята го плякаха, докато се преобличах в кенефа, всъщност. По всичко си личи, че от утре ще проветряваме къщата като отваряме входната врата към коридора. Това определено ще ни позволи да се наслаждаваме без обструкции на страстните, породени от коитус писъци на съседката отсреща...

Като изключим това, днешния ден слага точка на една малка лудница, в която се вкарах покрай 95-тата канадска химическа конференция, която тоя път е в Калгари, да й се ненадеваш. Имах презентация в неделя и се надявах след нея да си клатя краката, ама не биде. В следващите дни трябваше да присъствам на едни от най-awkward преживяванията си в академията въобще изобщо. Шефът ми докара един мастит учен от Станфорд, чиито резултати ползвам за сравнение с моите. Преди време ми беше рецензент на една статия и още тогава си влязоха лошо с шефа. Сега трябваше да ги гледам да си влизат лошо и наживо, че и да участвам в това. Култец. Все още се опитвам да кльопна сюрреализма на това как шефът ми обяснява на друг човек, че въпросния бил твърде категоричен в анализа на резултатите си и не можело така. Обмислям бъдещата ми кариера да е на домакиня с три деца и най-интелектуално заангажиращото нещо в нея да е това как се готви азиатска манджа. Примерно. Писна ми от това темпо. Уж съм след ваканция, а съм като абсолютен парцал. Непосредственото ми светло бъдеще обаче включва нещо като написването на две статии и още една конференция (ако успея да си измуфтя пари за нея, че тука са ебахти скръндзите). Те тва требва да се направи до края на лятото, че после следва студенция. Не пак, а отново...

[Roland]

На някой друг Амелията да му звучи щастлива от живота си?

[passer-by]

Звучи ми като персонаж от Six Feet Under.

[Marfa]

Я да се върнем на епизода с дъвката. Можеш ли да обясниш по-подробно, дарлинг? Звучи като нещо, дето всяко момиче трябва да знае.

[Amelia]

Еми трябваше много спешно да купувам официални дрехи, че в тукашния си гардероб нямам нито една. Щото, нали, се обличам официално веднъж на 5 години, а тук са по-лежерни откъм официалните дрехи отколкото в Европа. Панталон и блуза намерих лесно - в тая част на света има бая дрехи като за мен. Обувките обаче винаги са няква драма. Тоя път бяха двойна драма, щото нямах нито време да търся някви свестни в лудницата тука около конференции и т.н., нито пари да ги платя. Та реших да действам по една друга моя методика - взимам некви евтини ужасни и неудобни обувки, които обаче изглеждат официални. Обувам ги за неквито там нужни минути и после ги изхвърлям. Хубаво, ама като ги мерих, не ходих с тях особено продължително, а в нас ги разхождах на бос крак и те ми залепваха добре за краката. Него ден трябваше да го нося с някъв чорапогащник. Еми отивам в унито с нормалните си обувки, преобувам се там, тръгвам към банкета и установявам, че тея обувки ми падат от краката, заради чорапогащника ебаси. Ма можех да ходя само ако си влача краката по пода начи. И те са с някво токче нали и то дращи ужасно по пода, абе въобще, цирк. Накрая на средата на пътя седнах, извадих си дъвката, която джваках, разделих я на две и я сложих в обувките. Подейства бтв - спряха да ми падат от краката толкова, та можах да извървя няквито там метри до залата. После на самия банкет така или иначе седях на едно място през повечето време.

Та така. Официално облекло за повлекани 101. Да знаете завбъдеще. За по-добър резултат - залепете на няколко места. А аз викам да вземат да приемат дънките и маратонките за официален дрес-код на научната общност, за да не се налага да страдаме по тоя начин...

[Morwen]

Аз днес ходих с обувки, чиито каишки бяха залепени със секундно лепило (велкрото им сдаде багажа), но съм пълен ламер в сравнение с теб

[Marfa]

Днес бях на обяд в една страхотна къща. Мъж, жена и две рижи дечица бяха домакините. Таткото беше построил къща на дървото, имаха езерце с рибки на двора, зайчета, кучи, гледка към близката горица... Търся човека, когото трябва да пречукам, за да се сдобия и аз с такоз.

[Feanor]

Споделям, че на връщане от конференция (с колата, сравнително наблизо беше) видяхме черен мечо да пресича магистралата в планината. Не беше пораснало напълно, сигурно беше миналогодишно мече, но знаеше да пресича. Голям сладур С колегите от конференцията си писахме няколко дни по-късно, какво се оказва -- всички освен мен имат jetlag, но за сметка на това аз имам видяна дива черна мечка

А в една от обедните почивки на самата конференция хранихме диви катерички почти от ръка. Два дни по-късно, вече тук, хранихме диви гъски съвсем от ръка. Въобще пълно е с диви животни наоколо, превземат парковете -- тъкмо е сезонът гъсета и патета да се учат да плуват на открито и по езерата никъде няма спокойствие от тях.