ShadowDance

Аз въобще не бих го гледал сам това чудо освен ако не сме се събрали да пием и ни се гаври с нещо

Снощи гледах Lawrence of Arabia на голям широкоекранен телевизор. Гледал го бях и преди, но сега въздействието беше далеч по-силно. Сцените в пустинята са заснети така, че могат да бъдат оценени само на достатъчно голям екран и са просто невероятни като размах. Само като си представя как ще е в качествено кино с огромен екран и почвам да си мечтая някога да успея да го гледам в такива условия, със сигурност ще е уникално преживяване.

Anyway, освен епичната визия и мащаб, които за мен си остават ненадминати и до днес (CGI е хубаво нещо по принцип, обаче хилядите истински статисти в масовките си остават по-истински от компютърно генерираните десетки хиляди), тук имаме и главен герой, който е развит в рядко срещана дълбочина, и то по много оригинален начин.

Както и да е, усещам как пак почнах да се оливам с хвалбите, и просто ще ви препоръчам да го гледате на възможно най-големия екран, който имате на разположение.

Аз също гледах The Wrestler и до голяма степен съм съгласна с Ян и Гибли. На мен камерата не ми пречеше, но като цяло филмът не ме впечатли особено.
Ама пък аз може би и не съм много добър критерий, защото цялата работа с кеча и факта, че някой дава пари и всъщност се забвлява на тая малоумна циркаджийница ме притеснява на много дълбоко ниво, а Мики Рурк открай време го понасям от много трудно до никак. Определено предпочитам "другия" Аронофски.

А с Дани Бойл нещата стоят точно обратно. Slumdog Millionaire е чуден филм. Явно психеделията е идвала основно от онова куку Алекс Гарланд. Фен съм на нещата, които правеха заедно, но това е ново, изненадващо по-хубавия начин лице.

Jen wrote:Явно психеделията е идвала основно от онова куку Алекс Гарланд. Фен съм на нещата, които правеха заедно, но това е ново, изненадващо по-хубавия начин лице.

Всъщност, психеделията си беше типично Бойлова запазена марка (дължаща се в много голяма степен на кинетичния подход на снимане) в доброто старо време, когато не снимаше като бледо подобие на Фернандо Мерейес или Алехандро Гонзалес Иняриту.

Във Бойл-Гарланд филмите (преди това пък беше Трейнспотинг и Ървин Уелш, нали…) има една трескавост, която е твърде надълбоко, за да е просто кинематография. Много повече е смислова, отколкото визуална, макар визията също да има своя принос. Между другото, ако в Slumdog в определени моменти има нещо разпознаваемо Дани Бойлско, то е точно камерата.

(Това малко офф, но се замислих за връзката с Иняриту – те действително имат нещо общо. Мексиканецът дълго време, също като Бойл, имаше зад себе си силния гръб на много нестандартен и характерен сценарист-писател. За мен Иняриту специално дължи около 90% от облика си на Гилермо Ариага. И ми е интересно как се е справил сам, след шумната раздяла през 2006, в новия си филм, който трябва да излезе по някое време тая година. Очаквам да изглежда различно, най-малкото като го няма Ариага, би трябвало да я няма и тая странна апологетика на смъртта. Ако се е получило нещо неочакванохубаво различно, както при Дани Бойл, много ще се радвам.)

Във Бойл-Гарланд филмите (преди това пък беше Трейнспотинг и Ървин Уелш, нали…) има една трескавост, която е твърде надълбоко, за да е просто кинематография. Много повече е смислова, отколкото визуална, макар визията също да има своя принос.

Ми за мен трескавостта си я имаше и в A Life Less Ordinary и Shallow Grave, примерно.

Очаквам да изглежда различно, най-малкото като го няма Ариага, би трябвало да я няма и тая странна апологетика на смъртта.

За апологетиката не съм убедена, че се е дължала на Ариага. Имайки предвид културата им, това е често срещан мотив в произведенията им в много от изкуствата помоему.

Първата част на Kill Bill. Филмът дори ми харесваше, докато тя не изтреби 3112312321 хора с маски и катани, без да се задъха.

А каквото харесване остана, беше смазано от факта, че французо-японката с отрязаната ръка оживя достатъчно дълго да я разпитат.

Изгледах Бенджамин Бътън на кино и нещо... Мега атмосфера, някои разкошни моменти, великолепна визия, чудесен финал... а през половината време, че и повече, ми беше просто скучен. При това доста. Някакси сякаш ако се изключи фактът с растежа наобратно, всъщност историята му не беше нещо особено интересна на тоя Бенджамин...

Мда и аз останах с някакво такова впечатление... Не ми беше чак скучно, ама няма и да го запомня с нещо особено.

Аз пък през последния месец и нещо открих Америка, или по-точно Джони Деп Тъй де, не че преди не го харесвах, но никога не бях гледала филм специално заради него и по-голямата част от филмите му всъщност не бях ги и помирисвала. Обаче преди около месец майка ми купи Аризонска мечта и освен дето ми хареса филма през цялото време се чудих на Деп колко ужасно млад е и ми стана интересно, проверих и се оказа, че е бил на 30 И тъй от imdb страничката... От тези, които гледах за пръв път най-много ме впечатлиха What's Eating Gilbert Grape(сигурно съм била последния човек дето не го е гледал), The Libertine и Dead Man. И Sleepy Hollow някак го бях пропуснала и много му се изкефих. Агент Сандс тотално открадна филма в Once Upon A Time In Mexico и изобщо някои филми бяха по-слаби от други, но на лош не попаднах. Остават ми още няколко и почвам да поглеждам кога ще има още

Също гледах за втори път A Knight's Tale, напълно бях забравила колко е готин и свеж.
A The Reckoning с Пол Бетани (Чосър от горния филм) е доста добре направена средновековна криминална история/трилър, в която един съгрешил свещеник и трупа пътуващи актьори разкриват убийство в малко селце.

"Пианистът". Оправда очакванията като не ми направи особено впечатление. Има някои много красиви от композиционна гледна точка сцени и кинематографически като цяло е радост за окото. Жестокостите също са ефектни, оставят едно трудно постижимо неприятно чувство в зрителя. И все пак е извънредно дълъг и скучничък. Определено не е запомнящ се като "Бебето на Розмари", "Frantic", "Death and the Maiden" и други филми на Полански.

Мдаа The Curious Case of Benjamin Button ми обра точките просто вчера. От сума време не бях гледал нещо толкова добро. Направо ме разби. В тоя ред на мисли ми е странно що не намирам из наще тракекери Форест Гъм са.

Did I ever tell you I was struck by lightning seven times?

Втората част на Kill Bill. Хареса ми повече от първата.

The International - изпитвам остра липса на думи като се сетя за...кретенизма на тоя филм! (да не говорим, че дадох 12 лева за предпремиера и го гледах в шибан салон на Арена Младост!!!) И въобще не мога да схвана чара на Клайв като актьор, бога ми! Той мяза на гробокопач или миньор в най-добрия случай. Не мога да повярвам, че Наоми се беше запуснала до такъв сценарий...

Закуска на Плутон. Доста добро филмче си е.

Аз пък гледах Rachel Getting Married и филмът не беше чак толкова лош, т.е. имаше и други хубави моменти освен Ан Хатъуей. Като цяло ми хареса, в същото време е хем мрачен и носталгичен, хем радостен. (сватба)

Иначе точно буквално преди Оскарите си пуснах The Wrestler и сега като се замисля може би това беше един от най-хубавите филми за годината. За камерата наистина пресъздава страшен ефект, много емоционален филм за нещо което обикновенно не би ме разчуствало чак толкова. Черният екран на края беше много знаменателен. Мики напълно заслужаваше Оскар, но просто Пен беше още по-добър, все пак само една награда дават.

Roland wrote:Гледах Беднякът милионер. Страшно ме изкефи. Не знам дали улавя духа на Индия, както твърдят, но улавя духа на това, което аз си представям като Индия, което ми е достатъчно. Не мога да кажа точно, че е "весел" или "сладък", доколкото има бая тежки моменти в него, но е адски, де да знам... жизнен и динамичен. Интензивен. В ретроспекция се оказва, че всъщност си личи, че е на Дани Бойл, въпреки странната тема. Дори Ануар не е ужасен, просто си е чук, както са искали от него. А песента накрая с танците беше брутална Въобще, много, много доволен съм

Ми значи пускай си да гледаш Bollywood филми, те са със същите танци като на краят на Беднъкът. Честно но макар и аз да не съм ходил никога в Индия, и макар да го намирам за доста красив филма, за мен този филм можеше да бъде много повече. Децата в началото ми харесаха къде-къде повече от тоя Дев Пател (които и в Скинс не може да играе) Просто не развиха достатъчно историят, исках да видя повече от тази бедност и нищета която е истинската Индия, а не героите да избягат от нея все едно не съществува. Пропуснат шанс...