ShadowDance

Завърших и втората част от "Звездата на Пандора". Действието най-после се позабързва, пространните и досадни описания значително намаляват. Най-много радва конфронтацията с машинния разум, а прехвърлянията на сюжета към него показват къде е силен автора, а не например в развитие на човешки образи и отношения.Явно най-интересното е оставено за втората част от дилогията, надявам се.
И все пак макар и с една класа под друг издаван у нас британец А.Рейнолдс, П.Хамилтън си струва четенето. От мен 7/10.

Roland wrote:

Moridin wrote:

Random wrote: Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.

Така и трябва Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!

Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега

Начи, като човек, който акчуъли притежава въпросния Finnegan's Wake (courtesy of Vivian), искам да отбележа, че както Ян каза, "Джойс е човек, убил МНОГО ентусиазъм". Завърши първо две доктурантури по английска литература (едната за предпочитане в Йейл) и ТОГАВА посегни към тая книга, това е добронамереният ми съвет Аз така ше направя.

Само плашиш момчето. Естествено, че би могъл да се пробва и без двете доктурантури...нали и аз съм посягала и съм я чела...да не говорим, че може да се води, че почти съм разбрала некъв процент от казаното в нея...А и на теб не ти беше подарена, за да ти украсява стаята или да я гушваш преди лягане. Стегни се да зачетеш поне първа страница.

Roland wrote:Абе минала е покрай разширение на къвто и да е свят The Dragons of Babel. Честно казано не ми допадна особено, но ще си кажеш като я прочетеш.

Е, що? Разширение си е на света на The Iron Dragon's Daughter. А засега книгата ми харесва бая, в същия дух е като предната.

Никво разширение не е, защото си противоречи на сто места с нея, а и Вавилон Е Ню Йорк, което допълнително ебава майката на всичко. По-скоро е същият като вид свят, но друг.

Мен ме подразни с това, че реално не е роман, а сборник с разкази. Когато осъзнах, че три от главите съм ги чел в сборника The Dog Said Bow-wow, не знам що, ма доста се издразних. В крайна сметка не е ЕДНО И СЪЩО роман и колекция от разкази, а тая книга претендира да е първото.

Не мисля, че си противоречат двете книги, но наистина по-добре да я прочета цялата преди да дам мнение.

Аз току що прочетох "Време разделно". Много ми хареса

Искам да се оплача - откакто прочетох поредицата на Стефани Майер не мога да започна да чета нова книга, уаа Изключително много мразя да ми се случва така, последно бях в такова състояние като прочетох Хиперион. Та, мъча вече намсиколко време Разказите на Бредбъри, останали са ми 100 страници, ама... Купих си онзи ден Станция Пердидо и на Лукяненко новата и ще се мъча с първата, пък да видим

Чета Dancers at the end of time на Michael Moorcock и засега съм много доволен, чудесна фантастична комедия, изпълнена с хаплива сатира и култови във всяко отношение герои. Идеята да се напише роман за отегчените жители на Земята след милиони години, които могат всичко благодарение на технологиите, но запълват времето си с елементарни забавления и говорят като герои на Оскар Уайлд е страхотна и майсторски осъществена, а гаврите с какво ли не от историята са просто безценни.

Сериозно подозирам, че това е било едно от основните вдъхновения на Дъглас Адамс за Пътеводителя.

P.S. Като се поразрових за информация за творчеството на Муркок и откъде да подхвана един толкова продуктивен автор, за пореден път се удивих от подбора на българските издатели, които са издали у нас общо взето най-непопулярната от всичките му поредици The History of the runestuff вместо много по-популярната за Елрик да речем или оне Dancers at the end of time или поредицата за Джери Корнелиус.

В момента чета първата книга от трилогията Троя на Дейвид Гемел - "Повелителят на сребърния лък" и засега бая ми харесва пък ще видим понататък какво ще стане.

Прочетох Escape From Hell! на Хал Дънкан. Адски яка книжка (или може би повест?), почти нищо общо с другите му две неща. Става дума за четирима души - проститутка, наемен убиец, клошар-самоубиец и обратен тийнейджър - които попадат в Ада (който представлява извратена версия на Ню Йорк апропо) след смъртта си и се опитват да избягат от него. Първата трета е яко атмосферична, но оттам нататък почва един неспирен екшън с поне три кулминации. Плюс някакъв такъв доста странен хумор, леко чернеещ, който ме изкефи страшно много. И разбира се, доста странни стилови похвати на места, колкото да не забравиш, че това все пак е Дънкан. Препоръчвам много горещо и налазвам интензивно Ink, че срамота вече

You always have been something of a dick.
Now you are, sad to say, a raving lunatic.

Хал Дънкан е гений

А на мен нещо Камуфлаж хич не ми хареса

Devoted of Slaanesh wrote:А на мен нещо Камуфлаж хич не ми хареса

На мен края хич не ми хареса. Хубава книга, докато я четеш, после стигаш до финала и... греда. Много неща ми харесаха - май почти всички глави с изменчивия бяха много, много добри. Кофти че, че останалото просто не е на същото ниво. Все пак мисля да я препрочета в близко бъдеще точно заради частите с изменчивия (по-голямата част от книгата все пак), понеже много ми хареса как представят хората

Ми леко и непретенциозно книжле без особена дълбочина и стойност, но приятно за четене. Неясно що Небюла напоследък я дават само на такива.

Roland wrote:Неясно що Небюла напоследък я дават само на такива.

И за мен е необяснимо... "Загадката Марголия" и Камуфлаж - хубави са и двете, четат се на един дъх, обаче нищо ново в тях. Сега не е казано, че трябва всяка книга победител да има някакви фундаментални идеи, обаче просто се замислих как "Американски богове" бихя препоръчал на всеки да я прочете задължително (не помня коя година спечели Небюла), ама тези - не. Или не са излезли други яки книги последните няколко години?