ShadowDance

Мдам, на мен от тая книга ми остана завинаги нарицателното "Чичо Поджър", с което наричам баща си и Александър понякога...

Култова книга. Бе дочел ми се e напоследък английски хумор. Ще взема да си купя я някой Джеръм Джеръм, я някой Уудхаус, таман да видя как са в оригинал. Може и някоя Пратчетка да препрочета.

Междувременно прочетох и The Penultimate Truth на Дик.

Интересен микс между Човекът от високият замък и психарските му книги, но като такъв - малко ни риба, ни рак. Идеята накратко е, че по време на Третата Световна човечеството е натикано под Земята, а останалите да се бият горе са сключили примирие и сега лъжат онези долу, че войната продължава, за да се наслаждават сами на огромния свят.

Противно на очакванията, почти няма сериозни сюжетни обрати. Хареса ми (за пореден път) онова нарицателно неуловимо качество на Дик, чиите герои правят и им се случват супер странни лудници, докато те разсъждават вербално по един такъв удивително битов начин. Изобщо в книгата има доста разсъждаване и е бая интровертна, в което донякъде напомня Палмър Елдрич, но за съжаление не е толкова психопатска и си остава повече с размислите, отколкото с някакви особени промени на реалността. Но пък, предполагам, то би започнало и да се изтърква вече...

Като цяло съм доволен - действието е малко бавно и скромно, но от средата натам я глътнах. Краят е типично неебателен, но не успя да ме подразни, а и продължавам просто да се възхищавам на стила на Дик и необяснимото му свойство да съчетава по странно естествен за сай-фай роман начин делничния размисъл с омг прозренията и случките.

И все пак се бях напалил малко повече от нужното от хвалбите по Юбик и т.н. - мисля, че тази книга конкретно не е от най-добрите на Дик, но си струва четенето.

Започнах "Магистрала на вечността" на Саймък. Не съм чел този автор досега, но стилът ми се струва някак архаичен, а репликите и поведението на героите понякога леко странни и истерични. Иначе след първоначалната скука историята започна да набира скорост и се очертава да е любопитна (може би) приключенска фантастика.

За Магистралата - аз наскоро я прочетох. Стилът наистина си е архаичен, ама виж коя година е писана. На мен лично ми беше малко водеща наникъде главно като финал. Обаче сега чета Времето е най-простото нещо пак на Саймък, която ми е много по-интересна.

"Магистралата" не е най-подходящата книга за запознаване със Саймък. По-добре пробвай "Резерватът на таласъмите", "Всичко живо е трева" или "Градът".

Random wrote: Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.

Така и трябва Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!

Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега

Random wrote:

Много се радвам, наистина Smile И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.


Така и трябва Smile Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!

Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега Smile

Дадено за планината Finnegan's Wake изглежда колосална, наистина, но нямам смелостта да подхвана сериозно подобно нещо, мисля, че ще ми изяде главата. Ще почакам поне да си завърша филологията Иначе Уилсън има някакво интервю, в което говори основно за FW, но не съм го слушал. Също има и едно много дълго интервю, което продължава с часове - Robert Anton Wilson Explains Everything. Има доста интересни неща вътре за какво ли не. Филмът за Уилсън, Maybe Logic май се казваше, също е приятен. Аз все още не съм чел много негови неща, но най-добре хвани след Прометей Космически спусък, там е лудницата, толкова е наситена с идеи

Moridin wrote:

Random wrote: Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.

Така и трябва Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!

Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега

Начи, като човек, който акчуъли притежава въпросния Finnegan's Wake (courtesy of Vivian), искам да отбележа, че както Ян каза, "Джойс е човек, убил МНОГО ентусиазъм". Завърши първо две доктурантури по английска литература (едната за предпочитане в Йейл) и ТОГАВА посегни към тая книга, това е добронамереният ми съвет Аз така ше направя.

Между другото, тези, които четете Филип Дик, като стигнете до Divine Invasion, ще видите, че там има много интересни разсъждения за Finnegan's Wake, цитати и т. н. Главният герой разсъждава за Джойс и стига до извода, че Джойс е имал начини да надниква в бъдещето и е знал предварително за откриването на телевизията. Това беше някъде в началото, ако не и още в първата глава.

БТВ Дик около периода си на обладаване от "висш разум" се е свързал с Уилсън, за да го обсъди с него. Някъде в Космически спусък се споменава това.

Иначе две докторантури определено ще ти помогнат за четенето на Finnegan's Wake, но вероятно най-добре би било да си отделиш част от самата докторантура за проучването й Джойс съвсем умишлено е писал толкова оплетено, че да отчае повечето критици. Но и очевидно четенето на такава книга би изплатило всички усилия, вложени в него. Които би трябвало да включват запознаване с всичко останало на автора (а самият "Одисей" си е бая предизвикателство) и още доста изследвания и други трудове, които да те вкарат в контекста... Един от наистина добрите ми преподаватели в университета пък скоро каза, че вероятно, за да ти хареса Джойс, в някакъв момент трябва да спреш да се опитваш да го разбереш

Roland wrote: Завърши първо две доктурантури по английска литература (едната за предпочитане в Йейл) и ТОГАВА посегни към тая книга, това е добронамереният ми съвет Аз така ше направя.

блатантна инсинуация бтв

Иначе да, след като проучих въпроса по-подробно, мнението ми се затвърди - ще е твърде отчайващо, но все някога си трябва

първо да видим как ще ми понесе дори Велъма ;р

Прочетох трилогията на Джо Абъркромби The First Law и мога да кажа откровено, че книгите напълно си струват, най-вече заради сюжетните обрати и героите (особено Глокта!). Поредицата е от типа, който въпреки недостатъците си, ти създава емоционална връзка със света и героите си и нямам търпение да излезе Best Served Cold

Spoiler: show

(не по-малко и заради искрената ми надежда някой да го втъкне на Баяз най-накрая)

Междувременно започнах Children of God на Mary Doria Russell и The Dragons of Babel на Michael Swanwick. Продълженията на две страхотни книги (е, втората разширение на света по-точно) - какво му трябва повече на човек

Абе минала е покрай разширение на къвто и да е свят The Dragons of Babel. Честно казано не ми допадна особено, но ще си кажеш като я прочетеш.

"Освободеният" на Урсула ле Гуин. Доста интересна книга, само дето май ще трябва да я прочета поне още веднъж, за да я разбера. На места преводачът си е оставил ръцете, бих казал, затова сигурно по-късно ще я търся в оригинал, пък да видим какво ще излезе.

Продава се в Буктрейдингите в оригинал, за много прилични пари при това.