ShadowDance

Благодаря за обстойното мнение.

Май точно в тази тема питах преди месец-два за отзиви, но изглежда ти си първият. На мен ми звучеше доста интригуващо, и само факта, че от месец цикля на Elantris, ме спира да ги купя засега.
Цикленето по-скоро се дължи на тоталната липса на желание за четене, а не на лошо качество на книгата/автора.

[quote=Clio]Изчетох The Night Angel трилогията на Brent Weeks...[/quote]
Четох първата до към три тази нощ. Като усещане ми е доста близко да Мартин наистина. Чудесни герои, прекрасно писане, доста смърт. Изобщо увлекателна книга. Слабите страни са доста клиширания и стандартен свят (има уникални елементи, но поне в първата книга бяха напълно неразвити), прекалената дължина (повече издателски, не толкова читателски проблем) и пълната безсюжетност (книгата се крепи на чудесни герои и брилянтно взаимодействие между тях, но основната сюжетна линия практически липсва, а малкото наличен сюжет е доста предвидим и посредствен). Въпреки тези проблеми книгата се чете сравнително бързо, има много действие и обрати и е интересно. Ще видим тея дни продълженията как са.

Roland wrote: Въобще, препоръчвам горещо, книгата е страхотна. Не е Сериозно И Многопластово фентъзи ала Ериксън, Мартин или Бакър, но като за класическия жанр е супер нестандартно и добре написано.

а спрямо Ротфъс?

Ми има предимството да е завършена история. Ротфъс още наникъде не е със своята все пак Но като свят и магия засега е доста по-богато от него.

On Beauty на Zadie Smith. Страхотно е, отдавна не съм се забавлявала така с роман, който дълбае из класовите различия в едно семейство.

Roland wrote:Дочетох си най-накрая Mistborn на Brandon Sanderson ... Освен това е неистово увлекателна и последните 300 от общо 600 страници (джобен формат) съм ги прочел за един ден.

Не знам дали е типично за Сандерсън, или просто на мен ми дойде вдъхновението за четене, но след като месец и нещо влача първата половина на Elantris, за по-малко от 2 дни дочетох последните 350 страници!

Не съм чел много класическо фентъзи, та не мога да определя доколко е стандартно или не, но пък определено ми хареса. Явно имам предпочитания към книги с примеси на религиозни теми, без значение колко дълбоко са засегнати. Специалните части на "лошите", появили се към края на книгата, направо ме разбиха от кеф.
Определено ще си купя и Mistborn трилогията.


Започнах Assassin's Apprentice на Хоб, надявам се да не ме разочарова.

Най-сетне зачетох Dying Inside на Силвърбърг. Не знам, ужасно интензивно не ме привличаше тая книга на ниво концепция, просто ми изглеждаше супер скучна, въпреки че си давах сметка, че вероятно не е. Ама пуста нагласа...

Обаче ме радва много. Почти на средата съм и се кефя интензивно. Личи си, апропо, че е писана близо до The Book of Skulls, много е сходна като тон.

Roland wrote:Най-сетне зачетох Dying Inside на Силвърбърг. Не знам, ужасно интензивно не ме привличаше тая книга на ниво концепция, просто ми изглеждаше супер скучна, въпреки че си давах сметка, че вероятно не е. Ама пуста нагласа...

Обаче ме радва много. Почти на средата съм и се кефя интензивно. Личи си, апропо, че е писана близо до The Book of Skulls, много е сходна като тон.

Ослушват се да го дават за работа засега, не знам защо.
Аз пък чета един... автор на фентъзи, Лев Гросман се казва. Е то бива въображение, но неговото ми идва в повече.

Spoiler: show

Проф. Маяковски, син на прочутия Маяковски, изучил сибирския шаманизъм в 30-те г. в мразовитите московски блокове от завърналите се обитатели на гулаг...

Вчера свърших една книга и реших да споделя телешкия си възторг от нея. Requiem for the Devil от Jeri Smith-Ready.
Води се урбан фентъзи и случайно я открих, ровейки и аз не помня за какво. Докато не я прочетох докрай не можах място да си намеря. Когато не я четях, мислех за нея, когато не мислех за нея, я четях.
Следващите си излияния по историята ще сложа в спойлер, та да не дразнят. На който не му се четат словоблудства да приеме, че естрогенът ме е ударил в главата.

Spoiler: show

Преди известно време си мислех какъв ми е любимият тип герои: това са тъмните герои, накрая в които се оказва, че има и светлинки. Та, в същия ден когато си го мислех открих тази книга. С точният герой при това - кой би бил по-добър за тази роля от самия Дявол!
Реквием за дявола е любовна история /не ме гледайте накриво/, но не само. Това е история за любов, водеща до изкупление. Луцифер и приятелчетата му Велзевул, Мефистофел и Белиал имат много успешна консултантска компания във Вашингтон и всичко върви наред в бизнеса за правителството и планирането на предстоящ глад в Южна Америка, хаосът и убийствата. Животът е хубав, наште са яки, но става така, че Луцифер /Луис Карвало е името му за пред хората/ се влюбва. До ушите. В смъртна жена. И оттам започват проблемите.
Лу не знае, че може да изпитва подобни чувства, напълно е запленен от Джана О'Кийфи и започва да открива, че не е изцяло зъл. Дори прекарва Коледа със семейството й, макар че страда от ужасна алергия от коледни песни и празничната църковна меса. Започва да предава малко по малко другарчетата си в падението и скоро му се налага да избере какъв път ще поеме съществуването му... А Джана как ще реагира, когато разбере кой всъщност е той?
Колкото и сладникаво да звучи това е най-несладникавата любовна история, която съм чела. /А аз нямам алергия към любовни истории /. Книгата се води от първо лице, гледна точка на Лу, естествено. Много ми хареса, че повествованието не е натоварено с вътрешните му монолози, които почти липсват. Читателят в повечето случаи си вади заключения за чувствата му от действията му. И макар да преоткрива доброто у Луцифер, историята и за миг не ти позволява да забравиш, че той всъщност е Дяволът и природата му е да руши, не да създава. Много добра работа.
Финалът успява да избяга от двата възможни варианта и остава отворен за интерпретации. Е, посланието е ясно - любовта може да бъде пътят към изкуплението и да промени всеки. Много, много ми хареса.
Имаше и заигравки с библията и Архангел Михаил и Рафаил, които много ме изкефиха. Хуморът беше на място.

Някой друг да я е чел? Някой да мога да зарибя да я прочете?

По препоръка на Рандъм и статията му в ШД прочетох "Въстаналият Прометей" на Робърт Уилсън.

Безмерно съм очарован, както можеше и да се очаква. Дори не зная откъде да подходя към описанието на книгата и мисля, че Сашо вече го е направил идеално. Като си събера мислите, може да пиша пак. Обезателно препоръчвам на всеки, който е изобщо заинтересован от съзнанието си и има поне смътна надежда, че животът е повече, отколкото мислим, че е.

Аз лично започвам моментално да търся останалите му книги.

По препоръка на Рандъм и статията му в ШД прочетох "Въстаналият Прометей" на Робърт Уилсън.

Безмерно съм очарован, както можеше и да се очаква. Дори не зная откъде да подходя към описанието на книгата и мисля, че Сашо вече го е направил идеално. Като си събера мислите, може да пиша пак. Обезателно препоръчвам на всеки, който е изобщо заинтересован от съзнанието си и има поне смътна надежда, че животът е повече, отколкото мислим, че е.

Аз лично започвам моментално да търся останалите му книги.

Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.

Реших малко да се посмея и прочетох "Автентичната котка". Смях се на глас.

После отворих "Трима в лодката", без да знам какво да очаквам, и умрях от смях.

Готини книги.

RAT400, даааа, първият сблъсък с "Трима души в една лодка"[1] май винаги е потресаващ, душеразтръскващ и вреден за коремните мускули А после ти остават в главата едни разсъждения, едни различни гледни точки върху света (особено относно въжетата, консервите, пеенето по събирания и прането), едни сладки спомени... и докато се усетиш, минало се - не минало година-две-три, си я препрочел два-три пъти И след няколко години пак... и пак...

[1] мдам, старомоден съм, знам, ама с това заглавие ще си я знам винаги

Roamer wrote:"Трима души в една лодка"[1]

[1] мдам, старомоден съм, знам, ама с това заглавие ще си я знам винаги

... "без да броим кучето".

Ооопааааа! Е, всъщност май като че ли беше "...без да става дума за кучето", ама, да, забравих го... въх! Мрррррси!