Posted: Wed Apr 20, 2011 8:41 pm
Българи, избягали в чужбина има предвид Драгъна. Иначе, ако имаше предвид чужденците в България, щеше да ги нарече имигранти.
Аз заставам зад мнението на Джейми_Ланистър. Интелигентността е въпрос на дефиниция - оттам тестовете са моделирани така, че да се изследва интелигентността според еди коя си дефиниция. И квато и да е дефиницията й, на тая интелигентност, тя зависи от толкова много фактори, че да седнем да я мерим и да вадим умозаключения на базата на някви статистически корелации е пълна загуба на време, освен за патологии.
Инхерентно интелигентен според мен си, когато си вродено предразположен към откриване на зависимости и щеше да ги откриваш и без специализирано образование. Но на това отгоре ТРЯБВА да се сложи специализирано образование - иначе тая инхерентна интелигентност няма да те откара много далече в днешни дни. Т.е. и да я имаме, и да я нямаме - все тая. Тази инхерентна интелигентност може да ти помогне в образователния процес за НЯКОИ науки, не всички. Дори там тя е само един от многото фактори. Може да направим аналогия с талантите в музиката. Ти може да си се родил супер гениален, да имаш ебаси физическите характеристики да се занимаваш с музика. Ама ако не си седнеш на задника и не свириш по ен часа на ден, от теб няма да излезе добър музикант. Може да питате Симеон, аз от него съм го чувала това.
И кое е по-важно тогава, че да ни трябва да го мерим и класифицираме - инхерентната интелигентност или насложеното отгоре? Примерно мен кое ме е направило интелигентна - това, че съм се родила такава (гени евентуално някви?) и че съм жена, възпитавана според някви местни стереотипи, това че майка ми от ранна детска възраст ми е купувала играчки, развиващи мозъка, това че имах баба-учителка, която от скука ме научи да чета на 4 години, това, че майка ми ми крещеше за 5-ица и аз от най-ранна възраст си седях яко на гъза и учех и за даскало и за Алианса, това че след всичкото това крещене развих чувство за отговорност, което ме тласка да си върша работата както трябва сега, това че съм дебела и следователно вместо да се себеидентифицирам с красота и гаджета, почнах да се себеидентифицирам с акъл и успехи в даскало, за да мога изобщо да функционирам като някъв индивид с някво достойнство и себеуважение, това че нашите благоволиха и имаха финансовата възможност да ме издържат до 25+ годишна възраст, за да мога аз да си гледам ученето, това че след всичко гореизброено изведнъж се оказах влюбена в света и сега ИМАМ ВЪТРЕШНА НУЖДА ДА ЗНАМ ПОВЕЧЕ за него? Кое начи е виновно за моята интелигентност и кой тест как ще го измери? Как мериш със стандартизиран тест информационната база на цял един човешки живот на УНИКАЛЕН ИНДИВИД, щото ние като индивиди всичките сме уникални (макар че някои от нас са по-уникални от други, знаем)?
От това произлиза още един проблем. Как тълкуваме резултатите от тея тестове. Някой пусна страница към Уикипедия - там беше обяснено, че според еди кое си проучване, в еди коя си страна мъжете имат примерно средно IQ с 3 точки по-голямо от жените. Други резултати показват, че жените имали по-високо IQ, пак с някви такива разлики в точките. Еми за 3 точки кво си говорим начи? Тея 3 точки са някъде във фоновия шум на всичкото онова, което описах като личен експириънс по-горе. Разбирам да бяха 30, човек да седне да теоретизира, пък то...
Та затова кой от кого е по-интелигентен е тема на мъртвороден спор, когато тоя спор не се води от спецове в съответната научна област. Щото спецовете са наясно с всички проблеми на стандартизираните тестове за интелигентност и знаят как да си разчитат резултатите, така че да получат някаква смислена информация от тях.
Тия като нас могат само да лялят в ефира и от време на време да се поскарат. Независимо дали си говорим за разлики в интелигентността на половете, расите, националностите и т.н.
Пак казвам, дори средното IQ да е по-високо при еди кои си индивиди, дори да са наблюдавани осцилации в индивидуалните стойности на IQ при дадена група от хора, разликата с останалите тествани групи е твърде малка и се дави от ефектите на възпитанието, образованието, стереотипите и т.н. А ако вземем, че някак премахнем последните от уравнението, оставаме с инхерентната интелигентност, която всъщност не е толкова важна, та няма кво да й мерим, нали.
Аз заставам зад мнението на Джейми_Ланистър. Интелигентността е въпрос на дефиниция - оттам тестовете са моделирани така, че да се изследва интелигентността според еди коя си дефиниция. И квато и да е дефиницията й, на тая интелигентност, тя зависи от толкова много фактори, че да седнем да я мерим и да вадим умозаключения на базата на някви статистически корелации е пълна загуба на време, освен за патологии.
Инхерентно интелигентен според мен си, когато си вродено предразположен към откриване на зависимости и щеше да ги откриваш и без специализирано образование. Но на това отгоре ТРЯБВА да се сложи специализирано образование - иначе тая инхерентна интелигентност няма да те откара много далече в днешни дни. Т.е. и да я имаме, и да я нямаме - все тая. Тази инхерентна интелигентност може да ти помогне в образователния процес за НЯКОИ науки, не всички. Дори там тя е само един от многото фактори. Може да направим аналогия с талантите в музиката. Ти може да си се родил супер гениален, да имаш ебаси физическите характеристики да се занимаваш с музика. Ама ако не си седнеш на задника и не свириш по ен часа на ден, от теб няма да излезе добър музикант. Може да питате Симеон, аз от него съм го чувала това.
И кое е по-важно тогава, че да ни трябва да го мерим и класифицираме - инхерентната интелигентност или насложеното отгоре? Примерно мен кое ме е направило интелигентна - това, че съм се родила такава (гени евентуално някви?) и че съм жена, възпитавана според някви местни стереотипи, това че майка ми от ранна детска възраст ми е купувала играчки, развиващи мозъка, това че имах баба-учителка, която от скука ме научи да чета на 4 години, това, че майка ми ми крещеше за 5-ица и аз от най-ранна възраст си седях яко на гъза и учех и за даскало и за Алианса, това че след всичкото това крещене развих чувство за отговорност, което ме тласка да си върша работата както трябва сега, това че съм дебела и следователно вместо да се себеидентифицирам с красота и гаджета, почнах да се себеидентифицирам с акъл и успехи в даскало, за да мога изобщо да функционирам като някъв индивид с някво достойнство и себеуважение, това че нашите благоволиха и имаха финансовата възможност да ме издържат до 25+ годишна възраст, за да мога аз да си гледам ученето, това че след всичко гореизброено изведнъж се оказах влюбена в света и сега ИМАМ ВЪТРЕШНА НУЖДА ДА ЗНАМ ПОВЕЧЕ за него? Кое начи е виновно за моята интелигентност и кой тест как ще го измери? Как мериш със стандартизиран тест информационната база на цял един човешки живот на УНИКАЛЕН ИНДИВИД, щото ние като индивиди всичките сме уникални (макар че някои от нас са по-уникални от други, знаем)?
От това произлиза още един проблем. Как тълкуваме резултатите от тея тестове. Някой пусна страница към Уикипедия - там беше обяснено, че според еди кое си проучване, в еди коя си страна мъжете имат примерно средно IQ с 3 точки по-голямо от жените. Други резултати показват, че жените имали по-високо IQ, пак с някви такива разлики в точките. Еми за 3 точки кво си говорим начи? Тея 3 точки са някъде във фоновия шум на всичкото онова, което описах като личен експириънс по-горе. Разбирам да бяха 30, човек да седне да теоретизира, пък то...
Та затова кой от кого е по-интелигентен е тема на мъртвороден спор, когато тоя спор не се води от спецове в съответната научна област. Щото спецовете са наясно с всички проблеми на стандартизираните тестове за интелигентност и знаят как да си разчитат резултатите, така че да получат някаква смислена информация от тях.
Тия като нас могат само да лялят в ефира и от време на време да се поскарат. Независимо дали си говорим за разлики в интелигентността на половете, расите, националностите и т.н.
Пак казвам, дори средното IQ да е по-високо при еди кои си индивиди, дори да са наблюдавани осцилации в индивидуалните стойности на IQ при дадена група от хора, разликата с останалите тествани групи е твърде малка и се дави от ефектите на възпитанието, образованието, стереотипите и т.н. А ако вземем, че някак премахнем последните от уравнението, оставаме с инхерентната интелигентност, която всъщност не е толкова важна, та няма кво да й мерим, нали.