Page 26 of 241

Posted: Wed Mar 04, 2009 11:49 am
by Demandred
The Name of the Wind на Patrick Rothfuss. Страхотна книга. Толкова майсторски стил на писане в дебютен роман се среща изключително рядко и заслужава уважение и похвала.

Добре, че нямах идея какъв е сюжета, преди да я почна, иначе можеше да отложа четенето за много напред в бъдещето, защото той на пръв поглед изглежда тотално клише.
Spoiler: show
Героят остава сирак, отива в училище за магьосници, там е най-талантливия ученик, скарва се с арогантен благородник, който му е съученик и т.н.
Всичко обаче е написано така, че изглежда свежо и различно. Примерно това е единственото фентъзи, за което се сещам, в което цяла книга героят е принуден да си брои стотинките, на ръба е на финансовия колапс и действията му до голяма степен са мотивирани от това, а не от желанието да спасява света или да трепе лошите. Има и няколко много забавни обръщания на фентъзи клишетата:
Spoiler: show
Примерно когато Елодин каза на нашия да скочи отвисоко и той постъпи като типичния фентъзи герой и си го отнесе ;)
Най-хубавото е споменатия вече стил на писане. Едновременно много лесно четивен и увлекателен, но и изключително точен и прецизен в изказа. Удоволствие за четене.

Въобще много хубава книга, аз вече нямам търпение за следващата част. За съжаление последните новини са, че тя пак се отлага и не е ясно кога ще излезе.

Posted: Wed Mar 04, 2009 9:28 pm
by Random
Мдам, напълно съгласен с Дем. Изключително увлекателна по един много неочакван начин. Това с разбиването на клишетата и на мен ми хареса много. Освен всичко споменато на мен лично много ми допадна и обяснението на магията в света, едно от по-оригиналните и доста интересни такива в жанра. А и частите със стария Квоут също бяха доста обещаващи, като нищо следващите книги да са още по-добри.

Posted: Thu Mar 05, 2009 3:35 am
by Roland
Съгласен за Квоут, че е мега добър персонаж, а и като цяло за книгата (има тема прочее, ще съм признателен и на двама ви да си преместите постовете там).

Аз пък си купих днес от летището Mistborn: The Final Empire на Брандън Сандерсън - първа книга от трилогия е и почва адски обещаващо. За едно мотане в чакалнята изядох 70-тина страници. Кефи ме концепцията, която е, че Великият Предречен Герой комай вместо да изпълни пророчеството и да срази злото, се е провалил и е СТАНАЛ злото. И оттогава са минали 1000 години. Магията обещава да е адски оригинална като концепция, но все пак още съм в началото, ще видим по-нататък :)

Posted: Thu Mar 05, 2009 9:39 pm
by Vivian
A Mercy на Toni Morrison. Кошмарно претенциозна, ужасно тегава, страхотно объркана и много мразя адашката да се пробва нон-стоп да се доказва, че може да имитира Фокнър. Е, не можеш бе, мацка! Откажи се! :?

Posted: Thu Mar 05, 2009 10:46 pm
by Roamer
Тони, това твойто ми напомня на моето някогашно (какво ти "някогашно"... едва миналата година успях окончателно да се избавя от лошия навик!) дългогодишно увлечение по... мне, не ми се смейте много, всеки си има своите guilty pleasures... Clive Cussler. Беше... ужастно. Да, човекът си има идеи, ама не е нито Том Кланси, нито Реймънд Чандлър, нито Карл Май, и оттам нататък - къде повествование, къде скорост на действието, къде развитие на героите, къде използване на Думата на Седмицата(tm) ей така, без да сме погледнали изобщо в речника какво *точно* значи тя и защо *не може* да бъде употребена точно по този начин... В продължение на десетина години му прочетох пет-шест от книгите с идеята, че "да бе, на моменти е трудно и леко болезнено, ама пък се чете леко и става за почивка между някакви по-истински неща" - и осъзнах, че няма смисъл, когато до ума ми достигна просветлението, че това, че ръмжа на глас пред други хора и се оплаквам от това, което чета, не е в продължение на последните десетина страници, а на последните две книги :)

Та, без да имам никакъв истински досег с тази Toni Morrison, без да знам какво точно всъщност пише - ако я четеш само с идеята, че е нещо познато, нещо, което, ако мъъъъничко се промени, може пък и наистина да ти хареса - ако не ти се *налага* (служебно, учебно или нещо такова) да я четеш - ми недей бе :) Можеш да спреш - наистина! Можеш! Вярвай ми! :)

Posted: Thu Mar 05, 2009 10:51 pm
by Trip
Дамата е взела Нобеловка бтв ;)
Не съм я чел, но все ще има разни оригинални неща :)
Мога скоро да опитам нещо нейно. Като попрочета повече Фокнър. Засега обаче съм се гмурнал в дълбините на КТХУЛУ!!!! А, Борхес имал разказ във вселената на Лъвкрафт....

Posted: Thu Mar 05, 2009 11:10 pm
by Vivian
То това, че е Нобелова лауреатка не помага особено, колкото и да придава тежест. И на нея, и на мен (друго си е да кажеш небрежно "Абе четох тия дни нещо на една дама дето има Нобелова...", суета, суета...). Мен и Beloved не ме спечели особено...но виж, филмът е чуден!

Пък относно четенето и спирането с четенето -съзнавам го, ама аз просто...съм твърдоглава и упорита. Може би дори с леко наклоностти към мазохизъм, но подобно мое отношение към дадено нещо само може да ме амбицира да го довърша. :) Съзнавам, че е weird, но гледам да стик-вам ол дъ уей тру (въх, този английски!).

П.С. На Борхес този разказ е дълбоко куул. :wink:

Posted: Fri Mar 06, 2009 1:41 pm
by Jen
Trip wrote:Дамата е взела Нобеловка бтв ;)
Не съм я чел, но все ще има разни оригинални неща :)
Мога скоро да опитам нещо нейно. Като попрочета повече Фокнър. Засега обаче съм се гмурнал в дълбините на КТХУЛУ!!!! А, Борхес имал разказ във вселената на Лъвкрафт....
О, има да, страхотни неща има при Тони Морисън, обещавам. :) Song of Solomon и Jazz са ми сред най-любимите книги.

Сравнението с Фокнър е много популярно, заради поетиката и ритъма на писане основно, предполагам. Сходствата не са само в хубавите изречения де. Морисън си казва, че се възхищава на Фокнър, но тя има нещо много характерно свое, свързано с Черната Америка и жените в нея по-конкретно. Има един сборник с 15 критически есета за връзката между двамата – „Morrison and Faulkner Re-envisioned”, който не съм чела, макар че искам, известен най-вече с едно изречение от корицата си: „No reader of Faulkner will ever read him in the same way after encountering Morrison.” :)

Въобще не става дума за имитация, а за сходни естетики. Пък ако тръгнем да се сърдим на използването на сходни естетики с тези на Фокнър, трябва да изритаме от пиедестала и примерно Фланъри О’Конър и Тенеси Уилямс. А да, и Кормак Макарти, заради южняшката серия романи. Целия Южен Готик, всъщност.

За мен Макарти и Морисън специално са от авторите, които са постигнали поне същата виртуозност като тази на Фокнър.

Posted: Sun Mar 08, 2009 12:17 pm
by thorn
Прочетох The Steel Remains на Ричард Морган и The Iron Dragon’s Daughter на Суонуик. Много добри и двете, особено четенето на втората беше направо :shock: изживяване. Някъде я бяха нарекли acid trip фентъзи – много точно определение.

Сега съм на The Blade Itself на Joe Abercrombie. Прилича леко на Песен за огън и лед, но с доста повече черен хумор.

Posted: Sun Mar 08, 2009 1:19 pm
by Yan
Абе доста по-различно е чувството от Песен за огън и лед. Но мен лично адски ме изкефи трилогията.

Posted: Mon Mar 09, 2009 4:26 pm
by thunder
прочетох Wasp Factory на Iain Banks и книгата е омг :)

бях му чел само "Играчът на играчите" досега, която доста ми хареса, но тази определено ме впечатли доста повече. Не е голяма книжка и се изненадах колко насилие имаше в нея, но някакси насилието не ти прави толкова впечатление. Трудно е да се опише, просто е представено като нещо нормално, нещо, което е трябвало да се случи и някакси те кара да го възприемеш по такъв начин. Може би има нещо с факта, че книгата е писана в първо лице, а главния герой е 16 годишен психопат :)

Posted: Mon Mar 09, 2009 5:19 pm
by Елица
Прочетох си в събота Лорд Златен и съм доста доволна - много по-добра история от тази в първата книга, която както си пише и в ревюто на списанието носи усещането за предястие и то не особенно важно такова с изключение разбира се на смърта на любимия ми герои от поредицата.

Posted: Mon Mar 09, 2009 7:24 pm
by Nyn
И третата книга едва ли ще те разочарова. ...Освен може би самият край, който мен лично ме подразни малко.

Пък аз леко заседнах на Red Seas Under Red Skies. Както си мислех, че пак си ми е интересно и след една глава се разсеях и се отплеснах :P Тази вечер съм решила, че ще продължа. (Иначе Лок(и) Ламора беше супер.)

Posted: Wed Mar 11, 2009 4:45 pm
by Clio
Изчетох The Night Angel трилогията на Brent Weeks.
По-точно - изгълтах я :) Страхотно увлекателна, обрати на всеки ъгъл, добре изградени герои, оригинална (поне за мен :)) концепция за основните магически предмети... Това, което на мен ми подейства страхотно освежаващо беше съчетанието на идеята за "силата на чувствата" със също толкова застъпената "Life's a f***ing Bitch". Героите мрат като мухи без оглед на важността им за сюжета, на потенциала, който крият, на идеите, които носят - но не самоцелно, за да има кървави трупове, а много, много реално, както си представям да става в риъл лайф; действията на героите се движат от мотивация И чувства, в различна степен на всяко от тях според образа на героя, а не само от едното или само от другото; има секс, кръв, filth, предателство без скрупули, егоизъм до дупка, но има и идеали, възвишеност и благородство - понякога показвани в някаква степен от един и същ герой в зависимост от ситуация и/или душевно състояние. Има си и недостатъците, на моменти си е предвидима, краят ме остави леко искаща още малко повече, но като цяло препоръчвам горещо :)

Posted: Fri Mar 13, 2009 7:15 pm
by Roland
Дочетох си най-накрая Mistborn на Brandon Sanderson (пича, дето ще дописва Колелото) и съм във възторг! Първо, въпреки че е начало на трилогия, е абсолютно завършена (реално другите две са й продължение). Освен това е неистово увлекателна и последните 300 от общо 600 страници (джобен формат) съм ги прочел за един ден.

Като тон е нещо от порядъка на Локи Ламора, но без псувните и с много по-богат свят и интересна концепция.

Същата е, че действието се развива в Последната Империя, където денем от небето вали пепел, а нощем всичко тъне в неестествени мъгли. Слънцето е червено, земята е безжизнена, а малкото растения, които са оцелели - кафяви и без цветове. Империята вече хиляда години се управлява от безсмъртен полубог и в нея права и привилегии имат само благородниците, а останалите - т.нар. skaa - са безправни роби, които могат да бъдат бити, изнасилвани и убивани според капризите на благородническата класа.

Т.е. историята започва хиляда години след като смелият герой от пророчествата НЕ Е УСПЯЛ да спаси света от злото. Брутално е просто! Освен това има хипер нестандартна и подробно обяснена концепция за магията - т.нар. "allomancy". Аломансърите могат да "горят" метали, които са погълнали и според това кой метал горят, имат различни умения.

Героите са чудесни и с ярка индивидуалност, без да са Голямата Дълбочина, но всички до един кефят.

Единственият дефект е леката тук-таме деус екс махина, но нищо вбесяващо, поне не за мен. А битките, особено тия с аломантия в тях, са... нема такъв кеф! Кинематография тотална.

Въобще, препоръчвам горещо, книгата е страхотна. Не е Сериозно И Многопластово фентъзи ала Ериксън, Мартин или Бакър, но като за класическия жанр е супер нестандартно и добре написано.