Действието се развива оня ден, ама го разказвам днес.
Тази седмица пак отлежавах в информационния център. Ами събитията се развиха така:
Седя си аз и понеже не съм излизала от известно време, съм загубила представа за обстановката, в която се намирам. Знам, че звучи неясно, затова обяснявам. Откак размножиха и обновиха компютрите, Митко* вече далеч не е най-уханният посетител. Понеже интернетът е и безплатен, някои от въпросните посетители застъпват към 9-10 сутринта и отлепят чак в шест следобед. Нерядко и след кандърма.
Но към три следобед колежката Зефира отваря с трясък вратата, засилена като за нахлуване, обаче с последни усилия се спира на прага, сбърчва нос и виква: "Ко прайш тука ма! Ша са издушиш! Ша умреш!" Хукна и открехна прозореца.
Проблемът е, че малко преди това да стане, в информационния център се появи нова звезда. Жена на около 50, която на външен вид не изглежда като нещо, което психиатрията издирва срещу възнаграждение. И в момента, в който Зефира отваря прозореца, онази я изгледа МНОГО ЛОШО. Но тъй като колежката не прилича на човек, който си е лепнал табела РИТНИ МЕ КАТО МИНАВАШ, явно реши да не проявява характер спрямо нея.
По принцип имаме устна заповед от директорката, съгласно която трябва да отваряме и да проветряваме общите помещения за десет минути на всеки час. Спазвам го, когато мога, но когато е по-хладно, както е тези дни, отварям по-рядко. Още повече, че става безумно течение, аз седя с гръб към един много зле уплътнен прозорец и кръстът ми хич не се чувства добре.
Но да мина към развръзката. Едва-що Зефира излезе, оная, новата звезда, въстана:
- Няма ли да затворите прозореца?! - ми забива въпрос с императивен тон.
- Ще го затворя след пет минути. Нека се проветри малко.
- Но тя и вратата е отворена! - светва ме дамата, седнала на възможно най-необветреното място в цялото помещение - далеч от открехнатия прозорец и отделена със стена от въпросната отворена врата.
- Да, госпожо - съгласих се с наблюдението й аз. - И прозорецът, и вратата са отворени, за да се проветри. След пет минути ще затворя.
При тези ми думи пациентката хвърли тефтера и химикалката си, скочи, спъна се в кабела на слушалките, опита се да се изплющи на земята, задържа се и се засили демонстративно към джама. Аз се изправих и тръгнах към нея.
- Госпожо, наистина няма нужда от демонстрации. Казах ви, след малко ще затворя!
- Какви демонстрации?! Гърбът ми се схвана, кръстът ме боли, рамото ми взе да прещраква... - Тук тя се огледа, за да намери подкрепа, но една женица кротичко се обади:
- Ама тук е много задушно и е добре да се проветри...
Добре, очевидно идеята за всенародно въстание беше потъпкана в зародиш. Ей затова никога няма да се оправим, ето за това! Но не се гаси туй, що не гасне!
- Вие се опитвате да ни разболеете! Насила се опитвате да ни разболеете, като ни държите на течение!
- Госпожо, уверявам ви, че не ви държа тук насила...
- МОЛЯ?! КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА ВУЛГАРНА???
-...?
...
???... - Признавам, че възправянето ми лице в лице с разгневената Медея ме свари неподготвена. Грешката ми определено е, че не казах още в началото, че имаме заповед да проветряваме и пр., но понеже останалите присъстващи си бяха от редовната клиентела и много добре си знаят, че от време на време проветряваме и правим течение, та не се сетих да обявя тази подробност. На този етап грешката ми се оказа абсолютно непоправима. Успях някак да изплувам от многоточията и се опитах да взема думата:
- Им...
- И СИ НАГЛА!!!!
- Дир...
- НАГЛА И ВУЛГАРНА!!!!!!!!!!!! ДА!!!!!!!!!!!! ТИ СИ ВУЛГАРНА!!!!!!!!!!! ЩЕ ТЕ ЦИТИРАМ! ТОЧНО ТЕЗИ ТИ ДУМИ ЩЕ ЦИТИРАМ! ТЕЗИ ВУЛГАРНИ ДУМИ!!!! КАК СЕ КАЗВАШ?!
Казах си аз името и се опитах да продължа:
- Наистина им...
- ЩЕ ТЕ ЦИТИРАМ!!!!!!! СЕДНАЛА ТАМ ЗАД КОМПЮТЪРА И ВЕЧЕ ГОЛЯМАТА РАБОТА! НАГЛОССССССТ!!!!!!!!!
Записва си името ми в голям червен тефтер.
- ЗАТВАРЯЙ ПРОЗОРЕЦА!!!!
- О, не, няма.
- АМА... Те пет минути минаха?
- Не и по моя часовник. - Твърдо реших да си навлека дископатия, но да докарам температурата в помещението около нулата. - Сега ще ме изсл...
Оказа се абсолютно невъзможно да заговоря с тоя питбул. Накрая се вдигна и се изнесе нанякъде, вероятно за да ме цитира, не знам.
Ама аз наистина, имам предвид, съвсем наистина не се бях сблъсквала с нещо толкова ухапано като тая изтърваната. Мисля дори, че изживях малък посттравматичен стрес. Луда работа, ей!
------------------
*Виден скункс от град Игнатиево, доскоро село Игнатиево. Бел. ав.
