ShadowDance

Еми не са добри примери, твърде очевидно е


Едит: Жоре, ако са ми познати/по-близки от познати, съм в пълното си морално право да ги изкарам от самоунищожителния ступор с няколко шамара и шута. Вселенска книга може да няма, но това поне е всепризнато ПРАВИЛНОТО нещо, което човек да направи, а не да ги остави да си се самоубиват на мира - говоря от чисто практическа гледна точка

Аз за това не споря. Просто казвам, че не си ти, който решаваш дали те са по-щастливи в ступора си, или в реалния живот. Няма какво да спорим, че ти го правиш в не по-малка степен от егоизъм (обичаш ги и искаш да ги има), отколкото от искрена загриженост за това кое ги прави по-щастливи. Със сигурност е "всепризнато ПРАВИЛНОТО", доколкото смъртта се смята в обществото за максималния край по скалата на нещастието нещата разбира се далеч не са толкова черно-бели. В точно този момент те НАИСТИНА са по-щастливи така (this being my point), друг е въпросът че in the long run може би биха осъзнали друго.

И преди някой да каже, че защитавам по софитски ирелевантна теза с логика и недоказуемост, искам да отбележа, че това е същината на логическо-научното разбиране за света и че то в същината си неизбежно стига до относителност (особено по морални и абстрактни въпроси, като този за човешкото щастие и "глупостите" на Дънов).

Eми това е една от причините примерите на Морви да не работят и в твоя полза - ИЗВЪНРЕДНО разпространено е зависимите към определени субстанции/учения да НЕ СА щастливи, а тъкмо обратното или по-скоро да са силно раздвоени в морално и емоционално отношение. Има вселени разлика между временна (обикновено МНОГО краткотрайна) задоволеност и щастие. Подобни зависимости всъщност са признак на сериозно вътрешно противоречие и почти никога не постигат дори краткотрайно удовлетворение.

Невярно и най-малкото неуниверсално :Р

Абсолютно вярно в голяма част от случаите. Никой не ти търси универсалност тук, просто ти показвам колко не важат тия твоите обобщения. За да са верни, трябва да са overwhelmingly true. Пък те не са.

Напротив, Емо. Аз не обобщавам, а посочвам, че дори ЕДИН пример за обратното стига ТВОИТЕ обобщения да не са верни (и да не са записани във вселенската книга). Ако бяха записани, щяха да са универсално верни. The burden of proof lies with you

Еми сори, ама твоето противоречи на човешкото поведение
В смисъл, ако мой приятел или близък стане друсалка, аз НЯМА да си кажа "Е, нямам право да го съдя", само защото ИМА НЯКАКВА НЕОСОБЕНО ГОЛЯМА вероятност в точно тоя миг да се чувства щастлив. Ще си кажа "Той не е щастлив и ще се опитам да му помогна", защото има ДОСТАТЪЧНО НЕМАЛКА вероятност именно това да е случаят. При това положение, ЕСТЕСТВЕНО че ще искам да съм on the safe side.

Така че теоретичната вероятност те да са наистина щастливи (а ти откъде и как би го разбрал със сигурност това на практика? Отникъде и никак.) е точно никакъв фактор в определянето на подхода ти към подобни хора.
-> "Аз нямам право да ги съдя"-съждението заминава в кофите в тези конкретни случаи. Поради което казах на Морви, че това не са добри примери, щото по тоя начин тя те strawman-ва, понеже конкретно тези случаи са абсолютно незащитими с "нямам право да ги съдя".

Да, но всъщност спорът не е за това какво ти ще направиш с близките си (аз още в началото казах точно това, което си писал току-що), а за това кой решава кое е право и кое е криво. Отговорът е - никой!

Със сигурност, Морви, Делюжън има правото да смята, че Дънов е плещялник, както и аз имам правото да смятам, че той изобщо не си е дал труда да вникне в цялата работа (за протокола дори не знам много за дъновизма, просто от тона ми е ясно какво се е случило) - и двамата имаме и правото да го кажем. И тук никой не спори. Спорът почва, когато някой по незнайни причини си въобрази, че това, че има мнение - колкото и то да е логично, научно, цинично, или емоционално и потенциално свързано със сестра ми, която се друса - го прави някакси си автоматично абсолютно очевидно прав, защото имало някаква си фактология. Еми сори, но това е ТОТАЛНО в джаза.

Факт. Но мен по принцип понятието фактология ми е, ъъъ, непонятно, когато става въпрос всъщност за интерпретации. Тва е като тия, дето се смеят на претенциите на рандъм религиозни книги да казват истината, като сочат с пръст научната им безпочвеност. Ше си каже човек, че в някакъв момент науката и доказуемото с формули са узурпирали значението на думата "истина" и някакси всички хора, имащи се за "умни", са го пропуснали.

my point exactly

Да се има предвид обаче, че това важи за неща, които нямат масова социална стигма (като ритуалните самоубийства и тежката химическа зависимост). В екстремните случаи съм ЗА размахването на праведния жезъл, ако и не твърде безразборно.

Пак казвам, че предприетата реакция не е задължително свързана с достигането до абсолютната истина, така че съм изцяло съгласен с теб.

И в ТАЯ връзка, абсурдно ми е как някои хора (имам предвид групи хора, не отделни хора) се стараят да стигматосат някакви неща тотално извън всякакви пропорции. Баси, едно е да се гъбаркаш с идиота, дето проповядва, че светът е създаден преди 6000 години, друго е да останеш сляп за изключителните културни и литературни (първите произхождат пряко от вторите) достойнства на Библията, примерно.

Вземете се най-накрая!

Да, никой не е автоматично прав заради мнението си. Автоматично грешащ също. Но някаквата си фактология има значение, ако можеш да се аргументираш с нея. Очевидно в случая на Емо за литературната стойност на библията не можеш да се аргументираш с невъзможността да разделиш морето с пръчка. Но ако се аргументираш за това трябва ли всяка дума да се приема буквално, да, можеш да ползваш пръчката като довод, че не трябва.

Емануилееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее