ShadowDance

Абе, Зелазни е страхотен писател, а и, предвид книги като "Окото на котката", "Една нощ през самотния октомври" и "Създания от светлина и мрак", явно много си е падал да експериментира с формата на разказ, за което мога само да го уважавам.

Обаче със Създанията - поне в българския превод - се получава така, че на моменти трябва да се връщам към нещо, което вече съм прочел, за да съм сигурен, че не съм пропуснал нещо или не съм разбрал някое изречение неправилно. Доста странно.
Сега пък четох в евъргрийна на Рандъм, че според фенски теории Зелазни наистина е написал книгата дрогиран.

Фен съм на Зелазни, според мен е гений. Според някои хора в "Създанията" има много дълбок смисъл (и интересни препратки), но сега не мога да цитирам, уви, а и съм я чела много отдавна. Но винаги ще помня онова възлияние за котурните - любимо ми е

Dante wrote:Аз я прочетох преди 2 седмици. Асоциацията ми е абсолютно същата. И си вайкам от 10 дена как ще му напиша на това ревю и какво ще кажа - нищо не схванах

Прочети я пак? Понякога помага.

Всъщност странността на Създанията е много повече следствие на формално експериментаторство, отколкото писане под влияние на някакви вещества (хич не е лесно да пишеш кохерентен текст на наркотици, дори такъв като Създанията). Светът на книгата е моделиран върху офиса, в който е работил Зелазни в даден момент, така че страннотиите по-скоро оттам идват Toва с наркотиците са си най-вече фенски предположния, именно защото книгата е по-трудна за мислене, по същия начин, по който на Дик му се носи славата на тежък наркоман.

Моите 50 стинки са най-точно пресъздадени в тия два цитата:

Roland wrote:Всъщност не съм сигурен, че Създания от светлина и мрак изобщо работи в превод. Понеже хуморът – ако се изключат няколко очевидни момента, – е толкова дълбоко вплетен в езика на ниво словоред, избор на думи и прочее, че преводът неизбежно би изкоренил по-голямата част от тези нюанси, независимо от качеството си.
...
Разбира се, това не я прави лоша по никакъв начин и според мен всеки читател, който обича малко предизвикателство, би се размазал от кеф, но това определено не е четиво за полу-мозъчна активност някой мързелив следобед. И не защото човек няма да я хареса и така, а защото ще изпусне голяма част от истинското й очарование. Зелазни безспорно има много по-приветливи и лесни за четене книги, по-епични, с по-сложни истории и персонажи. Но не съм съвсем сигурен дали има по-добра.

Не ми е много прясна „Създания от светлина и мрак“, но съм останал с впечатлението за нещо огромно, което обаче не успя да проработи при мен. Може би е от превода, може би е в мен проблемът Общо взето е нещо, което не успя да ме впечатли особено. Амбър ми стои по същият начин (или поне до където успях да стигна).
Но пък „Господарят на светлината“, „Безсмъртният“ или „Една нощ през самотния октомври“ мога по всяко време да ги подхвана с кеф.

Със " Създанията..." имам същия проблем. Изобщо около Зелазни изпитвам често вътрешни борби и противоречия - от тотална възхита при някои творби, до жестоки съмнения в стил " Абе аз тъпа ли съм или какво?"

В момента трябваше да приключа The price of Spring, последната книга от поредицата на Ейбрахам The long price quartet, но се зачетох в първа глава на Ancillary Mercy, която Ан Леки предостави любезно.
Ако сте фенове на Леки и сте нетъреливи за последната история, случваща се в Радч и околностите , можете да надникнете тук:

https://drive.google.com/file/d/0B_INq0 ... sp=sharing

Иначе Ейбрахам ме спечели напълно! Интересн свят, в който авторът търси отговори на вечните проклети въпроси за власт, любов, приятелство, приемане на съдбата и дълга, че и една лейди Макбет на фентъзито се се появява дори, а и доста от проблемите на жените въобще се засягат доста адекватно според мен.

Прочетох на един дъх "Анихилация". Великолепна литература! Много ми хареса. Ще напиша ревю за по-подробно впечатление

Най-накрая се преборих с Seveneves на Стивънсън. Май беше по-добре да я оставя докъдето бях стигнал по времето на предишния ми пост за нея в тази тема, защото като цяло книгата е такава загуба на време, че ми се ще да питам чичо Нийл каква точно дрога е взимал докато я е писал. Обичате ли хумора на Стивънсън и изчанчените му герои? Браво на вас, само че има един малък проблем - в последното му творение няма абсолютно никакъв хумор и героите му са по-плоски и скучни от всякога. Без никакво преувеличение може да се каже, че поне 50% от книгата е трябвало да бъде орязана от редактора - скучни описания на абсолютно всичко в мащаби, от които и Джордан би се засрамил поне малко, следвани от скучни инфодъмпове (особено в третата част, където на практика няма сюжет и всичко е лекции на тема строежи на орбитални конструкции и "Преди 5000 години стана еди-какво си". А да, и разкриване на "загадката" има ли оцелели на Земята, с лекия проблем, че

Spoiler: show

всеки може да се сети, че да, има и чии точно потомци ще се окажат те...

За капак на всичко в моментите когато става все пак по-вълнуващо Стивънсън изведнъж решава да претупа развръзките, да сложи повечето събития "off-screen" и да ни каже какво е станало с две-три изречения. Например:

Spoiler: show

Канибализма сред отцепнците и последната битка за надмощиe на Endurance. Измряха там 99% от всички жители на Cloud Ark-а, но този сюжет явно не е бил от значение за Нийл, защото ни го представя на по-малко страници от описанието на рандъм роботче...

Расизмът в трета част също беше изумително насилено глупав. За 5000 години расите хич не са се омешали, нищо че всички са живели натъпкани като сардини хилядолетие-две? Yeah, right... И това как отначало имаха на практика магически способност в генното инженерство, а по-късно незнайно защо решиха, че им стига толкова и ще си карат с дузината архетипи во веки веков, също беше WTF момент.

Също така контрастът между първите две части показващи ни (прекалено) детайлно колко враждебна среда е космосът и третата, в която изведнъж се оказа, че седем човека могат да се размножат до 3 милиарда в същия този космос без каквито и да е революционни технологии, поне на мен ми дойде малце в повечко.

Въобще, първите две части от книгата може и да станат за нещо ако се изхвърлят тоновете плява и се игнорират плоските герои. Третата обаче е едно от най-дебилните творения в целия сай-фай жанр. Но дори и да не беше, мястото му просто не е там, защото завършва в стил "Очаквайте продължение" и би стояло много по-добре като такова с още части, в които има такива радикални неща като развръзка.

"Черната призма" на Брент Уийкс.
Съвсем в началото съм, но е сравнително приятна. Надявам се да работи самостоятелно, понеже не знам кога ще се докопам до следващите.
Ако не знаех друго, като едното нищо щях да си помисля, че автор е Брандън Сандерсън, между другото. И сетингът, и магическата система доста напомнят на неговите неща, поне засега.

Брент Уикс си заслужава и то много. Ако ти трябва на бг в епъб формат пиши ми

Харесах трилогията на Брент Уикс. Не зная доколко бих я сравнила със Сандерсън, защото от его съмчела само Mistborn. Да, магическата ситема е различна и в този смисъл има причини за сравнения.
http://www.rulit.me/books/chernata-priz ... 99880.html
tigermaster, да се включа и аз с предложение - горния линк води към книгите на български и на ангилйски в различни формати, ако нямаш търпение:)

След " Град на стълби" - история, която ме сграбчи и не ме пусна, докато не затворих последната страница с желание за още, - сега чета The Carhullan Army на Сара Хол. Антиутопия за близкото бъдеще. Англия се разпада икономически, хората мизерстват и са контролирани от властта в много отношения, включително в репродуктивно. Още преди да започне този почти оруеловски ужас, група жени са се оттглили в трудно достъпна фермав планините. Главната героиня, която знае за тях още от вреемто, когато е била девойче, се онтправя да ги открие и успява. Още не зная какво ще се случи там, чета. Долавя се феминистичен полъх, но засега не е изгубена правилната мярка, а и какво да се лъжем - в такива ситуации жените страдат още повече. Понеже харесвам антиутопии по един донякъде перверзен начин , чета и изпитвам удоволствие.

Малко съм бос, относно фантастиката, в момента започнах "Втората Фондация". Впечатленията ми са смесени, книгата е много увлекателна като стилистика, но като идеология, засега не ми допада особено.

На Брент Уийкс не е трилогия - догодина ще излезе 4 част. Може би последна.

Героите умират е голям фън. Определено ми харесва повече от нещата на Абъркромби. Има умерено количество deus ex и разни други дребни проблеми, но нищо сериозно. Ако във втората

Spoiler: show

Императорът завладее нормалния свят с политика, ще се накефя на макс.

Не вярвам поредицата да задържи нивото, но за сега е
9.5/10

Devoted of Slaanesh wrote:На Брент Уийкс не е трилогия - догодина ще излезе 4 част. Може би последна.

Благодаря. Това обяснява смътното ми усещане за недовършеност:) Разрових се сега - The Blood Mirror (2016) е следващата част, че да видим.
В момента чета The Inheritance на Н.К. Джемисин, първата книга, The Hundred Thousand Kingdoms. Много съм увлечена и заинтригувана от света и развитието на интригата. Самата авторка сочи за своя пътеводна светлина:) Октавия Бътлър и тя си знае най-добре. На мен лично, в някои отношения поне, ми се мержелеят леки влияния и/или прилики? с/от Робин Хоб .
Видях и ревютата за други нейни книги тук на ШД. Със сигурност Джемисин ще осмисли дългите ми зимни вечери