Posted: Fri Jan 07, 2011 12:53 am
Ъъъ... whatever.
Page 235 of 447
Posted: Mon Jan 10, 2011 10:32 am
Жоро, идиоте, накара ме две-три минути да бърша екрана си от тва насекомо в подписа ти и да се чудя що не се маха!
Posted: Mon Jan 10, 2011 10:55 am
Ами да не съм само аз минат 
Posted: Mon Jan 10, 2011 8:35 pm
Хахха гадинката дразни да ;р
Posted: Mon Jan 10, 2011 9:37 pm
Много е радостна винарката 
Posted: Wed Jan 12, 2011 4:12 pm
В нащо заведение дойде доброволка от Корпуса на мира. Индийка, на 60 г., американска гражданка, от 40 г. живее в САЩ.
А! Значи, преди това. Миналата седмица в петък научих...
Не... Момент. Септември месец миналата година трябваше да правим инвентаризация на нашия фонд. Беше студено. Фондът се помещава под едно тъмно, студено и влажно стълбище, извънмерно духовито. Септември месец също беше необичайно студен. Голяма част от фонда се състои от заглавия като "Партийната пропаганда в страните от СИВ", издания от шейсетте и пр. Или "Летопис на българската комунистическа литература в СССР". Описахме го геройски.
Та миналата седмица в петък началството разпореди (под началство имам предвид най-висшите членове от ръководния кръг на Черната Аджа), да се забия тази седмица от осем сутринта до 12 на обяд в отдел "Периодика", за да въведа въпросните цитирани от мен заглавия, които са много, в он-лайн каталога.
В понеделник в осем се въдворих в отдела. Дойде Пазителката, която ми включи лаптопа, настрои му мрежата и таканататъка, довъдвори ме в отдела и ме остави да се забавлявам с каквото там се забавлявах. После нашият отдел имаше съвместно оперативно заседение с Амирлин, в което се разискваха методите за разрешване на близкоизточната криза и климатичните промени, а иначе казано работата на отдела през годината. Понеже миналата година ни се скараха, че сме имали прекалено много библиографски справки за сметка на записи на старите периодични издания и трябваше да ги редуцираме, ние ги редуцирахме. Този път ни се караха, че имаме прекалено малко записи. Все едно.
В 12 трябваше да си ида в моя отдел. Но се оказа, че от около половин година началството е наясно, че ще си имаме доброволка от Корпуса на мира, виж по-горе. Изстреляха ме да ида при нея, за да й светя. Отидох. Взех я от отдел Изкуство, заведох я в Средношколския, където проведохме странна конверсация, произведена от това, че шефката на въпросния отдел също не знаеше какво точно се предполага да прави съответната доброволка. Показахме й отдела, тя видя, че имаме Хари Потър и Стефани Майер, сума време се чудих как е на английски хвърчило, после разбрах, но вече го забравих, ма няма значение.
На следващия ден цял ден мерихме улиците с доброволката.
На по-следващия, докато мерех улиците с индийката, имало съвещание по комплектуване, по време на което Пазителката и Амирлин съвсем резонно задали въпроса кой ми е казал да описвам в отдел Периодика. Задавали са освен това и безумни въпроси, като например защо ще искаме да отчислим "Летопис на марксистко-ленинската пропаганда в западния свят" от 53-та да речем, а не искаме да отчислим неща като "Теория на строежа на оперни сгради", луксозно френско издание от 2008-ма. Примерно. След това се появявам аз, за да чакам индийката, която трябваше да се появи с друга колежка. Междувременно ми се издава директивата в присъствието на около десетина души в никакъв случай да не водя индийски доброволки от САЩ при директорски състав. Щели се запознаят с нея утре, сиреч днес.
Днес ми се държа конско в непремерена реч на правешки диалект: "Как можа, ма, да я разведеш таз из цялата библиотека, а да не я запознаеш с нас! Ний кви сме ти на тебе ма, чистачката ли?"
И тъй нататък.
А! Значи, преди това. Миналата седмица в петък научих...
Не... Момент. Септември месец миналата година трябваше да правим инвентаризация на нашия фонд. Беше студено. Фондът се помещава под едно тъмно, студено и влажно стълбище, извънмерно духовито. Септември месец също беше необичайно студен. Голяма част от фонда се състои от заглавия като "Партийната пропаганда в страните от СИВ", издания от шейсетте и пр. Или "Летопис на българската комунистическа литература в СССР". Описахме го геройски.
Та миналата седмица в петък началството разпореди (под началство имам предвид най-висшите членове от ръководния кръг на Черната Аджа), да се забия тази седмица от осем сутринта до 12 на обяд в отдел "Периодика", за да въведа въпросните цитирани от мен заглавия, които са много, в он-лайн каталога.
В понеделник в осем се въдворих в отдела. Дойде Пазителката, която ми включи лаптопа, настрои му мрежата и таканататъка, довъдвори ме в отдела и ме остави да се забавлявам с каквото там се забавлявах. После нашият отдел имаше съвместно оперативно заседение с Амирлин, в което се разискваха методите за разрешване на близкоизточната криза и климатичните промени, а иначе казано работата на отдела през годината. Понеже миналата година ни се скараха, че сме имали прекалено много библиографски справки за сметка на записи на старите периодични издания и трябваше да ги редуцираме, ние ги редуцирахме. Този път ни се караха, че имаме прекалено малко записи. Все едно.
В 12 трябваше да си ида в моя отдел. Но се оказа, че от около половин година началството е наясно, че ще си имаме доброволка от Корпуса на мира, виж по-горе. Изстреляха ме да ида при нея, за да й светя. Отидох. Взех я от отдел Изкуство, заведох я в Средношколския, където проведохме странна конверсация, произведена от това, че шефката на въпросния отдел също не знаеше какво точно се предполага да прави съответната доброволка. Показахме й отдела, тя видя, че имаме Хари Потър и Стефани Майер, сума време се чудих как е на английски хвърчило, после разбрах, но вече го забравих, ма няма значение.
На следващия ден цял ден мерихме улиците с доброволката.
На по-следващия, докато мерех улиците с индийката, имало съвещание по комплектуване, по време на което Пазителката и Амирлин съвсем резонно задали въпроса кой ми е казал да описвам в отдел Периодика. Задавали са освен това и безумни въпроси, като например защо ще искаме да отчислим "Летопис на марксистко-ленинската пропаганда в западния свят" от 53-та да речем, а не искаме да отчислим неща като "Теория на строежа на оперни сгради", луксозно френско издание от 2008-ма. Примерно. След това се появявам аз, за да чакам индийката, която трябваше да се появи с друга колежка. Междувременно ми се издава директивата в присъствието на около десетина души в никакъв случай да не водя индийски доброволки от САЩ при директорски състав. Щели се запознаят с нея утре, сиреч днес.
Днес ми се държа конско в непремерена реч на правешки диалект: "Как можа, ма, да я разведеш таз из цялата библиотека, а да не я запознаеш с нас! Ний кви сме ти на тебе ма, чистачката ли?"
И тъй нататък.
Posted: Wed Jan 12, 2011 4:18 pm
СРС-та му е майката, Марфе. СРС-та! Купи си една мини-камера и ги заснемай, като ти дават тъпи инструкции. След това като ти дадат противоречиви, им пусни да се видят на СРС-тата. У нашто китно отечество друг начин, както видяхме от ТВ и управниците, нема, е па, нема!
Posted: Wed Jan 12, 2011 4:29 pm
Ние си имаме СРС. Казва се Зeфирa и донася всеки път, щом кихнеш, а ако не кихнеш донася, че не си кихнал.
Posted: Wed Jan 12, 2011 5:22 pm
Смятате ли, че песен с текст "Зeфирa май умира да ни шпионира, бързо реагира, всичко тя разбира" има потенциал да стане всенароден хит?
Марфе, съболезнования...
Марфе, съболезнования...
Posted: Wed Jan 12, 2011 5:50 pm
Морве, псулютну. Само да цаним за дует Весо Маринов и Деян Неделчев, и сме в бизнеса. 
Posted: Thu Jan 13, 2011 9:26 pm
Преди малко на вярата ми в човешкия здрав разум бе нанесен пореден удар. Не за първи път получавам верижно писмо по имейл, като ми ги препраща един роднина (може би не е зле да му се скарам най-сетне). Конкретно това е от типа "имаме болно дете, нямаме пари да го лекуваме, за всеки трима души, до които пратите това писмо, ще получим 32 цента от добронамерени фирми спонсори".
Няма да е първото, няма да е последното. Което обаче силно ме впечатли, бяха хората по веригата, препращали писмото, докато е стигнало до мен. Сред седмината души, които лесно могат да бъдат идентифицирани, има известни личности, а и не толкова известни, но донякъде публични. Има работещи или работели в сериозни институции или на достатъчно отговорни постове, хора на културата и изкуството.
Въпреки това явно не са си направили труда да помислят (а някои от тях имат самочувствието ни поучават от телевизионния екран например), преди да извършат няколко манипулации с мишката. Дори не са се помъчили да скрият чуждите имейл адреси, когато са вкарали целия си списък с адреси като получатели.
Но пък поради това сега като бонус разполагам с имейлите на хора, които надали иначе бих намерил. Не че знам за какво могат да ми послужат, но ще си помисля дали ще изтрия това писмо.
Няма да е първото, няма да е последното. Което обаче силно ме впечатли, бяха хората по веригата, препращали писмото, докато е стигнало до мен. Сред седмината души, които лесно могат да бъдат идентифицирани, има известни личности, а и не толкова известни, но донякъде публични. Има работещи или работели в сериозни институции или на достатъчно отговорни постове, хора на културата и изкуството.
Въпреки това явно не са си направили труда да помислят (а някои от тях имат самочувствието ни поучават от телевизионния екран например), преди да извършат няколко манипулации с мишката. Дори не са се помъчили да скрият чуждите имейл адреси, когато са вкарали целия си списък с адреси като получатели.
Но пък поради това сега като бонус разполагам с имейлите на хора, които надали иначе бих намерил. Не че знам за какво могат да ми послужат, но ще си помисля дали ще изтрия това писмо.
Posted: Thu Jan 13, 2011 9:45 pm
Марфа, знам че на теб едва ли ти е забавно да пишеш тези истории от работнот място, но предлагам да издадеш мемоар. Или два. Мисля че ще има сериозен успех на книжния пазар.
Posted: Sat Jan 15, 2011 4:18 pm
Мда, и до мен стигна току-що. Май и аз няма да го изтрия.bsb wrote:Преди малко на вярата ми в човешкия здрав разум бе нанесен пореден удар. Не за първи път получавам верижно писмо по имейл, като ми ги препраща един роднина (може би не е зле да му се скарам най-сетне). Конкретно това е от типа "имаме болно дете, нямаме пари да го лекуваме, за всеки трима души, до които пратите това писмо, ще получим 32 цента от добронамерени фирми спонсори".
Posted: Sat Jan 15, 2011 5:19 pm
Интересно - установявам че с времето почвам все по интензивно да си ползвам смарт функциите на смарфона си. Мамка му полезни са тия джаджи.
Posted: Sun Jan 16, 2011 11:51 am
Винаги съм бил убеден, че 99% от таксиметровите шофьори в България развалят добрия имидж на всички останали.
Возил ме е огромен младеж с вид на орангутан, който, докато надуваше с помпа или както там цената, весело разказваше как току-що е излязал от затвора, където е пребивавал за тежка телесна повреда. Пътувал съм с човечец, който играеше състезателна игра на телефона си с дясната ръка, докато с лявата държеше волана (а как гледаше пътя въобще не знам). Три пъти спира след като му правих забележки и три пъти почва пак да си играе, като решеше, че не гледам.
Точно миналата седмица отивах към летището в колата на някакъв дядо, който изглежда страдаше от всички познати респираторни и заразни заболявания едновременно. Това, че пушеше и не пожела да се съобрази с желанието ми да спре, е само допълнителна екстра - често се случва!
Един друг пък някак успяваше да псува минувачите през прозореца, докато яде дюнер и ме откарва в напълно различна посока, та се наложи сериозно да му покрещя, за да го убедя в правото си да не му плащам заради факта, че всъщност съм се отдалечил от целта. Като това с опитите за панорамни обиколки също не е никаква рядкост.
Да не споменавам как от време на време разни познати разказват истории за хора, които набързо са били "респектирани" като са се опитвали да си пазят правата.
На този фон, снощния скандал, в който се забъркахме с цели три таксита за едно евро - които противно на фирмената си политика отказаха да ни закарат - нямаше да си заслужава споделянето, ако не ми се беше наложило да предприема нещо, което - в ретроспекция - можеше да се окаже от по-тъпите ми житейски решения.
Та, един от тия тримата не само реши, че ще ни отказва, но и направо почна да ме псува, заради наглостта да се кача в колата без да поискам разрешение (явно). Аз пък реших, че ще го питам как се казва, за да се оплача. Той ми вика: "Кой си ти, че да ми искаш името, бе, [тежка цензура]", при което аз му откъснах касовия апарат и го разбих в пода.
Бтв, наоколо имаше поне 20-ина други шофьори, а ние бяхме четирима относително добре сложени младежи и две девойки, така че те прецениха, че численото превъзходство е на наша страна и вместо да ни "респектират", се задоволиха с мърморене.
След това, разбира се, се оплакахме във фирмата, от която обещаха да вземат крути мерки и да глобят отказалите да ни качат таксиджии с по 50 лв. - сума, която - цитирам дословно - ще ги накара повече да не правят така.
За капак, когато най-накрая хванахме таксита (пак за едно евро, но от друго място), шофьорът на нашето реши, че сме достатъчно тъпи, за да успее да ни покаже де що има софийски забележителности, които не са ни на път - и след още един спор се прости с мнооого щедрия бакшиш, който иначе щях да му дам.
И, понеже не мога да измисля поука, трябва да кажа, че никак не се гордея с иначе напълно съзнателната си реакция, за която нямам никакво оправдание. Но определено разбрах как се е почувствал онзи човек отпреди няколко седмици, заради когото таксиджийте блокираха парламента през нощта.
Возил ме е огромен младеж с вид на орангутан, който, докато надуваше с помпа или както там цената, весело разказваше как току-що е излязал от затвора, където е пребивавал за тежка телесна повреда. Пътувал съм с човечец, който играеше състезателна игра на телефона си с дясната ръка, докато с лявата държеше волана (а как гледаше пътя въобще не знам). Три пъти спира след като му правих забележки и три пъти почва пак да си играе, като решеше, че не гледам.
Точно миналата седмица отивах към летището в колата на някакъв дядо, който изглежда страдаше от всички познати респираторни и заразни заболявания едновременно. Това, че пушеше и не пожела да се съобрази с желанието ми да спре, е само допълнителна екстра - често се случва!
Един друг пък някак успяваше да псува минувачите през прозореца, докато яде дюнер и ме откарва в напълно различна посока, та се наложи сериозно да му покрещя, за да го убедя в правото си да не му плащам заради факта, че всъщност съм се отдалечил от целта. Като това с опитите за панорамни обиколки също не е никаква рядкост.
Да не споменавам как от време на време разни познати разказват истории за хора, които набързо са били "респектирани" като са се опитвали да си пазят правата.
На този фон, снощния скандал, в който се забъркахме с цели три таксита за едно евро - които противно на фирмената си политика отказаха да ни закарат - нямаше да си заслужава споделянето, ако не ми се беше наложило да предприема нещо, което - в ретроспекция - можеше да се окаже от по-тъпите ми житейски решения.
Та, един от тия тримата не само реши, че ще ни отказва, но и направо почна да ме псува, заради наглостта да се кача в колата без да поискам разрешение (явно). Аз пък реших, че ще го питам как се казва, за да се оплача. Той ми вика: "Кой си ти, че да ми искаш името, бе, [тежка цензура]", при което аз му откъснах касовия апарат и го разбих в пода.
Бтв, наоколо имаше поне 20-ина други шофьори, а ние бяхме четирима относително добре сложени младежи и две девойки, така че те прецениха, че численото превъзходство е на наша страна и вместо да ни "респектират", се задоволиха с мърморене.
След това, разбира се, се оплакахме във фирмата, от която обещаха да вземат крути мерки и да глобят отказалите да ни качат таксиджии с по 50 лв. - сума, която - цитирам дословно - ще ги накара повече да не правят така.
За капак, когато най-накрая хванахме таксита (пак за едно евро, но от друго място), шофьорът на нашето реши, че сме достатъчно тъпи, за да успее да ни покаже де що има софийски забележителности, които не са ни на път - и след още един спор се прости с мнооого щедрия бакшиш, който иначе щях да му дам.
И, понеже не мога да измисля поука, трябва да кажа, че никак не се гордея с иначе напълно съзнателната си реакция, за която нямам никакво оправдание. Но определено разбрах как се е почувствал онзи човек отпреди няколко седмици, заради когото таксиджийте блокираха парламента през нощта.