ShadowDance

За протокола, и аз не можах да прескоча първите няколко страници на Физиката, и определено крещи "претенциозност" поне на тях страници. Иначе се кефя на Господинов като личност и публични изяви, та сигурно ще й дам пак шанс в някой период дето ADD-то е поутихнало малко.

Всъщност част от проблема ми с Физика на тъгата беше, че не знаех, че е постмодернистичен роман. Научих го от отговора на Трип на предишната страница. Дори нещата, които ме подразниха в началото, са обясними с оглед на постмодернизма. (Е, Ледената епоха не е, но да не издребняваме. )

Това може да се приеме като пример колко важен е контекстът за оценяването на едно произведение.

Пфхахах, get on my level. Моите са 70, ако броим накупените на Киндъла.

"Физика на тъгата" е страхотна книга, без изобщо да се правят уговорки, че е писана от български автор. Бях писал ревю за нея в списанието, мисля, че е едно от по-читавите ми, там съм си изложил идеите за книгата.

„Домът на слънцата“ на Алистър Рейнолдс доста добре ми влезе и останах страшно доволен
Оообаче... много грешки... Почнахме с Х-оръжия, минахме през Х-оръждия и приключихме с Х-оръдия. Както и един абзац отрязан в края на страница и започнал отначало на следващата (пак добре, че е повторение и не се губи текст). Няма да изброявам, отбелязвам само това, което ми избоде очите. Отворих отзад - пише, че имало коректор. Хммм... Аз имах чувството, че след превода никой не е чел/редактирал/коригирал текста. А книжката, въпреки че не е от малките, не е и от по-евтините на пазара.

То какво пише и каква е реалността са две различни неща най - често.

Чета Острието на Тишал на Колибри в момента. Първо много дребен шрифт за да са 600, а не 800 страници явно. Цената е 25 лева - с три повече от 1 част, която е с нормален шрифт. Пише, че има и коректор и редактор, а грешки, основно правописни има доста. Дразни ме много.

Я примери за грешки? Интересно ми е, щото Лейзи я е превеждал.

Кат събера ще ги напиша, че ме мързи дасе връщам 200 страници да търся. И грешките са правописни, изпуснати или сменени букви - тоест може и да са при набирането на текста станали.

Дочетох си Холистичната детективска агенция на Дърк Джентли.
Не се бях смял така от Пратчет.

Започвам Мрачния следобеден чай на душата.

Поставям Сьомгата в списъка за търсене.

Много я харесвам тази книга, останали са ми цитати от нея

Не съм доволен от сборника Епично. Легенди на фентъзито.

Разказите на Ротфус и Сандерсън са части от издадени на български техни романи, Брент Уийкс е написал единствено увод...

Все пак ми харесаха някои от разказите - Другият на Джулиет Марилиер и Лудият чирак на Труди Канаван. Бих прочел още от техните произведения.

Останалите разкази не ме впечатлиха ообенно. На Муркок разказа ми се видя много остарял - и като излагане на идеята, похвати и начин на изразяване - тотално не на място в този сборник. Едно време Перла в черепа доста ми бе харесал...

Започнах трилогията за "Придворният убиец" на Робин Хоб. Приятно и готино е, но за момента нищо особено (в началото на втора книга съм). Малко ще се разгърне ли историята и света? Щото в момента се случват едни и същи работи и само се описва как главния герой ходи в замъка, среща се с едни и същи хора, сблъсква се с едни и същи проблеми и прави едни и същи неща, а в рамките на стотици страници не се случи почти нищо кой знае какво. Освен това всичко ми се струва, че е някакво супер маломащабно, имам чувството, че Шестте херцогства са с големината на шест български провинции, пиратите идват от Несебър и многодневния епичен поход до Планинското кралство се равнява на пътя Варна-някъде по Стара Планина, а в столица живеят около 2000 души...
Друго - на моменти ми се струва доста наивна, а решенията и мотивацията на другите герои никаква я няма и е неадекватна. А стилът на Хоб е хубав, но приказва адски много, а казва малко. Странно е, че мога да й намеря един тон недостатъци и пак ми е интересна и ми харесва, но се надявам да се променят нещата, защото скоро ще ми писне.

Първата част е по общо мнение най-слабата от трилогията. Но големи мащаби няма, това е много лична история.

Dante wrote:Започнах трилогията за "Придворният убиец" на Робин Хоб. Приятно и готино е, но за момента нищо особено (в началото на втора книга съм). Малко ще се разгърне ли историята и света? Щото в момента се случват едни и същи работи и само се описва как главния герой ходи в замъка, среща се с едни и същи хора, сблъсква се с едни и същи проблеми и прави едни и същи неща, а в рамките на стотици страници не се случи почти нищо кой знае какво. Освен това всичко ми се струва, че е някакво супер маломащабно, имам чувството, че Шестте херцогства са с големината на шест български провинции, пиратите идват от Несебър и многодневния епичен поход до Планинското кралство се равнява на пътя Варна-някъде по Стара Планина, а в столица живеят около 2000 души...
Друго - на моменти ми се струва доста наивна, а решенията и мотивацията на другите герои никаква я няма и е неадекватна. А стилът на Хоб е хубав, но приказва адски много, а казва малко. Странно е, че мога да й намеря един тон недостатъци и пак ми е интересна и ми харесва, но се надявам да се променят нещата, защото скоро ще ми писне.

Като се има предвид, че Робин Хоб е написала 15 книги, чиито истории се разгръщат в този свят, можеш да си представиш какво и как се случва по-нататък.
Нейният повествователен метод е такъв - всичко се случва бавно, героите изследват себе си и проблемите си, наслагват се подробности...В този смисъл, можеш да разглеждаш първата книга като обширна експозиция към онова, което предстои. Имам усещането, че това не е точно "твоята" книга, но ако й дадеш шанс, няма да съжаляваш. Робин Хоб, по мое скромно мнение, заслужено е наричана Кралица на фенътзито:). У нас не е издавана достатъчно, за съжаление.
Освен в психологизма, бих ти препоръчала да се вгледаш и в магията/магиите, която владее основният персонаж, а и не само той.
Но аз съм пристрастна, а ако книгата не ти върви, значи не върви, няма лошо:). Не се въздържах, защото съм тотален фен на Хоб и детински ми се иска да бъде харесвана от всички:).