ShadowDance

Aз имам фобия от малък, когато ми вадиха млечните зъби. Тогава без да искам прехапах до кръв зъболекарката ми, която така ми се разпищя, а после ми извади зъба без упойка...
А последният ми зъболекар беше един 70 годишен дядо, който нищо не виждаше и такива адски болки съм изпитал за някаква си пломба, че не се траеше. От тогава не съм стъпвал в зъболекарски кабинет и не знам какво ще правя в понеделник...

Само да ви светна, че има около огромна разлика между фобия и страх. Първото е болестно състояние. Хората не го разбират и много често злоупотребяват с тоя термин. Ако имаш фобия от зъболекари, ще изпитваш буквално физическа неспособност да стъпиш в такъв кабинет.

Предполагам, че и там има градации.

Данте, вземи се в ръце! Кой вади млечни зъби с упойки бе? Аз доста от мойте си ги извадих сама (брат ми ми изби един като ме удари с глава без да иска). На мен само един ми го вади зъболекар с упойка, щото той се беше нацепил и ми се беше набил във венеца. Бяха го издълбали много преди време, за да мога да изстисквам някъв локален сепсис на венеца през дупката (това беше няква забава, която ме сполетя една нощ и нашите ме влачиха по разни дежурни кабинети в Младост). Минути след това венецът ми се пръсна и си го изстисквах през цепката в следващите дни. Издълбаха ми нещастния кътник за тоя, дето клати гората. После той не издържа на безкрайните ми дъвки, пломбата му падна, аз реших, че като е млечен, може да ходи на майната си, щото скоро ще го сменям, та не се занимавах с него, докато не се надроби и заби в месото, копеленцето и нямаше как да извадя парчетата сама. Тогава ми сложиха упойка за пръв път - няква с пръскане, не с игла. Твърде гнусно беше докато ми се върне чувството в езика и устата, та понастоящем предпочитам да си понеса болката, която е кратка ениуей. Дълбали са ми около живи нерви, вадили са ми полужив нерв - секви такива приятни мероприятия съм ги понасяла със забити нокти в дланта си. Не се умира от тях.

Тва с пищящата зъболекарка е доста травмиращо, ама ти вече не си малък и можеш да си го надмогнеш. Не е приятно влаченето по зъболекари, ама не е и няква чак такава драма ако си помислиш. МИ АКО БОЛИ????? Ми ако боли - кво?

едит: Зоро е пораснал!!!!!! Мерси на цъкащите!

На мен май само един млечен зъб ми е вадила зъболекарка, другите си падаха сами. Мен дори ме кефеше. Иначе никога не ми е правило впечтление да имам някакви гадни ефекти от упойката (малко ми е скована устата и толкова), но жестоко ме е боляло само като ме пипнат, та принципно съм силно аз упойката.

Иии зех си днеска новите документи, интересно ква е концепцията да е чернобяла снимката на ЛК-то? Арт сигурно за да се върже с стикера минаващ на дъги върху лицето...

Ся поне имам и международен, зема фана нанекъде...

Абе не знам... На мен откакто ми извадиха жив нерв без упойка или каквото там, от зъболекари не ме е страх. Нямам много ясни спомени от тогава, всъщност. Освен дето болката беше ужасна. Дори като си обърнах лакътя в седми клас, не ме боля толкова.

dellusion wrote:Само да ви светна, че има около огромна разлика между фобия и страх. Първото е болестно състояние. Хората не го разбират и много често злоупотребяват с тоя термин. Ако имаш фобия от зъболекари, ще изпитваш буквално физическа неспособност да стъпиш в такъв кабинет.

Знам какво е фобия. Хиперболизирах.

Амелиа...е, да де, ама като са се клатили! А този не беше и започнал, но трябваше да се извади, защото зад него започваше да расте друг. Тогава съм бил на 6-7 години. Освен това жените имате по-висок праг на болката. Е, ще стискам...какво да правя. Въпреки това не е от най-приятните чувства.

Колкото и да е страшно, няма смисъл да се чака, само ще стане по-зле. Това уж е очевидна истина, обаче при все че го знам, пак отлагах няколко години да отида на зъболекар и накрая какво се оказа - пулпит, вадене на нерв (това ми е втори умъртвен зъб и ме депресира) и заплаха да ми сложат коронка на зъба (това още повече ме депресира и се дърпам). Изобщо - ходете по-често на преглед!

Данте: нали ти казвам, не е нужно да търпиш болка. Да живее упойката! И на мен много пломби са ми правени без упойка, и какво съм спечелила от това - нищо. Да, мога да търпя, но въпросът е защо е нужно?

Ми за да не си вкарваш екзотични вещества в организма, примерно?

Иначе аз съм с 3 коронки и 7 мъртви зъба + 4 гранулома в костта от неадекватно умъртвяване. Дет се вика, човек със стаж съм, а зъболекарите ме обожават, щото мога да храня и тях, и децата им, и децата на децата им. Умъртвяването е кофти, особено в кътниците, щото голямото дълбаене там рано или късно чупи зъба и трябва да се смени с коронка. При мен много бързо стана. С коронки съм от над 10 години - наскоро ми ги смениха, за да ми лекуват грануломите под тях. Бяха си ми станали кат истински зъби, новите и те са кат истински. Така че не е неква драма. Драмата е да си намериш свестен зъболекар, който не получава подтик да ти утрепе 7 зъба, когато още нямаш 17 години и после не оставя неквито железа в корените ти, че да направиш грануломите, нали. Аз намерих сега, ама след дъжд качулка. Настоящият се опитва да ме спаси, ама подозирам, че минимум един от зъбите с гранулом ще бъде изваден. Та ще се запозная и с чудото, наречено "мост", или още по-яко - с чудото, наречено "имплант". Което ще е съпроводено с много болка, дори процедурата да се прави с упойка. Тая упойка свършва по някое време, ма ти си оставаш с джилезото, забито в месото и костта. И въпреки тва не ме е страх от това светло бъдеще и ходя на зъбар с някво примирение и спокойствие, щото така трябва. Една от вероятните причини за очния неврит дето направих е синузит, тръгнал от гранулома на единия горен зъб (моят зъбар дори успя да извади парчето метал от корена там). Е, нека ме боли при зъболекаря. ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ Е ОТКОЛКОТО ДА ОСЛЕПЕЯ.

Всичко е относително и е въпрос на самонастройка. Ако си внушиш, че може да е ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ, ще спре да ти пука за някои неща.

Упойка за пломби??? Е все пак Разбирам някакви гангрени да режеха там

Сто пъти предпочитам да си вкарам проучено и дълго употребявано в медицината вещество в организма, отколкото да ме боли заради идеята, че така трябва. Между другото липсата на болка помага и за преодоляване на страха, което помага за по-често ходене на прегледи, което помага за навременното лечение, което е нещо хубаво.

Жоро - и защо не упойка за пломби?

Добре де, кое точно при пломбите налага слагането на упойка ? Никога не са ми слагали упойка за такова нещо, а имам над десет пломби в устата. Ако си говорим за нещо по-сериозно от кариес, съм съгласна, ама иначе наистина и аз започвам да се чудя вече - а да ви кажа не издържам на болка чак толкоз много

Ghibli wrote:Сто пъти предпочитам да си вкарам проучено и дълго употребявано в медицината вещество в организма, отколкото да ме боли заради идеята, че така трябва. Между другото липсата на болка помага и за преодоляване на страха, което помага за по-често ходене на прегледи, което помага за навременното лечение, което е нещо хубаво.

Жоро - и защо не упойка за пломби?

Каквото каза момичето.
Мен ме е боляло при пломба. Доста. След две упойки. Не знам.

Ми не знам аз не знам случай да боли особено при кариес, освен в редките ситуации, в които вибрациите закачат нерва, ако дупката е по-дълбочка. В смисъл боли, не е като да не боли, ама доста повече боли като си треснеш главата в шкафа примерно. И между другото упойките не са особено безопасни, най-малкото вредят на бъбреците и черния дроб.

Да, ако не са локални, каквито нормалните зъболекарски са...
Бтв, антибиотиците, които пиеш са доста по-натоварващи в общия случай.