ShadowDance

Абе така и не си паднах по Снари, въпреки оня добре написан фик. Просто са ми тотално несъвместими и очевидната им канонична хетеросексуалност ми пречи да ги възприемам в тая светлина. Но пък сега си намерих няква canon compliant история със Снейп и Хърмаяни. Като се има предвид, че тея двамцата са най-интелигентните (по презумция) герои в тея книги, мисля, че могат да произведат с романса си нещо по-достоверно от онова яловото и необяснимо между Рон и Хърмаяни. Авторката изпада в изблици на лилава проза, когато описва секс сцените, ама засега навръзва сюжета по по-смислен начин от Роулинг.

Прочеох в нета Стоманено сърце на Сандерсън. Мисля, че това е най-слабата му книга. И все пак явно има интерес, защото видях, че може би ще има втора част.

Прочетох и 100 годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон. Не я препоръчвам, автора е преразказал Форест Гъмп, само дето главния герой е още по-тъп и от Форест. Само дето Форест е по-скоро наивен де, и се интересува от поне една жена. Второстепенните също не струват... И тази боза е световен бестселър, даже и филм снимали... Много бързо забравят хората или не четат достатъчно май.

Безсънието си има и плюсовете. Примерно това, че съумях да прочета три книги за четири нощи, което не ми се беше случвало. И все някакви криминалета, че се четат лесно.

"Тайната на жълтата стая" на Гастон ЛьоРу се оказа много приятно и много класическо криминале, което обаче при мен поне не достигна пълния си потенциал - най-малкото защото бях гледал - а и превеждал - доста подобни случаи в "Джонатан Крийк" и съответно разкрих какво и как се е случило доста бързо. Явно е трябвало да го прочета по-рано.

"Шинджу" на Лора Джо Роуланд също ми допадна. Атмосферата е убийствена, а класовите разделения в средновековна Япония са показани много по-брутално, отколкото в "Шогун" на Джеймс Клавел, например. Естествено, в началото през главата ми минаваха разни сравнения с произведенията за съдията Ди - все става дума за някакъв дръпнатоок, който разследва убийство - но се отказах. Най-малкото защото самата ситуация налага напълно различен подход към разследването на случая. Все пак смея да твърдя, че Роберт Ван Хюлик е по-добър писател. В моментите, когато трябваше да описва терзанията на главния герой със синовен, служебен и незнамсикъвси дълг, авторката на "Шинджу" беше толкова пресолила манджата, че тези абзаци бяха страшно неприятни за четене. А и не само там. А и главният герой просто не е толкова готин. Все пак книгата по-скоро си заслужава.

"Сатанинско сборище" на Пол Дохърти всъщност ми хареса повече, при все че средновековна Англия никога не ми е била особено интересна. Адски плътна атмосфера, готин главен герой и случай, достатъчно заплетен, но и основан на реални събития. За нещастие има повече любовни глупости от необходимото, но се преживяват. Хареса ми доста и скоро ще подхвана втората книга от поредицата.

Завърших Черната призма на Брент Уийкс - доста добро начало на фентъзи четирилогия. Добра магическа система и герои - препоръчвам я. Втората част е излязла на български, а третата на английски през август.

stealth wrote:Марсианецът на Анди Уеър (The Martian, Andy Weir) - Беър Грилс пасти да яде, човекът на Марс го удря в земята - как с подръчни средства да си направим въздух, вода и храна. Уеър си пада фен на космическите технологии и общо взето всичко, което се случва е подчинено на наука и логика. Отдавна не бях чел толкова бързо и все пак да остана доволен - авторът на практика е описал една напълно възможна мисия за изпращане на хора на Марс и постоянно присъствие там. Не, че не сме го чели и преди - трилогията Марс на Ким Стенли Робинсън (или поне нейното начало, наченките на тераформирането), или гледали - Мисия до Марс (btw правата за филмиране вече са продадени, ще има филм по книгата). Не, че няма и някакви дребни (дори няма да ги споменавам) трески за дялане, но като цяло доста добра нова научна фантастика.

Прочетох я и аз, много ми хареса. Основното положително качество е чувството за хумор на главния герой, което доста пъти ме накара да се смея с глас. Иначе е написана така, че задържа интереса до последно; не омръзва в нито един момент. Много леко усещане за подобен сюжет, чете се с удоволствие, интересна е, препоръчвам.

Основното отрицателно качество е, че поне на пет места в текста числото 40 е написано като "четиресет", поради което астронавти и хора на ръководни позиции в НАСА изведнъж почват да звучат като цигани от махалата. Но пък като се изключи това, преводът е доста добър.

П.П. Според някакъв интернет сайт въпросното четиресет е включено в официален правописен речник. Мисля да ходя да взривя БАН. Кой е с мен?

четиресет

вомитец!

Да, от две години е факт. Упорито не се съобразявам с речника.

Все пак са дублетни...

Мислиш си, мисля си, за четиридесет/четирийсет по-скоро

Войнстващото невежество респектира чак БАН-ските старци.

Това е все едно да узаконят "двасет" като еквивалент на "двайсет" и "двадесет"...

Морве, според речника дублетните са четиридесет/четиресет. Логиката на академичното тяло при разгорелия се спор беше, че то хората така му викали. Не знам в коя част на България му викат така, и академичното тяло не знаеше, а ако ще се съобразяваме с изговора, по-логично би било да бъде четирсет. Въобще този речник се оказа пълна смешка. Пълен е с недомислици от кора до кора. По-тъпи бяха обясненията. На въпроса защо мАсло и маслО вече не са дублети и правилното било маслО отговорът беше, че то в София така говорели...

Тайгъре, прав си. ОТИДЕ ЛИ НА ЛЕКАР?????????????

Ч'тирс', всъщност, ако ще е както му викат хората.

Не. Днес ме викнаха много спешно на бившето работно място да оправям някаква документация, че нямало кога иначе, та денят замина за това. Ама ще живея, май. Кръв няма вече, а и кашлицата поизчезва...

Абе човеко, иди на лекар, ако не за твое, поне за наше успокоение! Тука не знам колко човека те мислим!