ShadowDance

Подхванах сборника на Нийл Геймън "M is for Magic". Отдавна не ми се беше случвало да започна някоя книга и да я прочета почти цялата за един следобед... Ей така, не я оставих просто. Сборникът не е разнообразен като "Чупливи неща", но все пак разказите са доволно различни - има откъс от "Книга за гробището", има и някои откровено ужасяващи истории, а има и доста хумор - личният ми фаворит в това отношение е "The Case of the Four and Twenty Blackbirds", макар че ако бях по-запознат с англоезичните детски стихчета, вероятно щеше да ми хареса дори повече.
Феновете на автора сигурно са го чели вече, но останалите могат да му хвърлят по едно око.

Вчера приключих 5тия Хари Потър, който до момента ми се струва най-слабата и ненужно развлечена книга от всичките. Ебааааааати протяжната училищна простотия беше с тая Умбридж. Едва я изтърпях. И не можах да разбера как така сложиха Снейп да учи Хари на оклуменси, при положение че Волдеморт може да влезе в мислите на Хари и да разконспирира Снейп веднага. А и обяснението що Дъмбълдор не даде часовете по Защита на Снейп и затова се наложи оная идиотка Умбридж да ги води, е тотално малоумно и му липсва сяква логика. Дълбоката секретност на Дъмбълдор относно пророчеството на Хари също беше яко в джаза. Лияна май го нарече "idiot ball" това явление. Ей това клипче съмарайзва добре мнението ми за книгаta, щото, оказва се, филмът е доста точна адаптация и съответно и двете страдат от едни и същи неща:
http://www.youtube.com/watch?v=ivA9BZR4hig

Бях се подготвила психически за непоносим 6ти том, но той поне в първите си 100 страници е учудващо четабилен. Може би щото има повече Снейп в него и той не се държи като пълен чук. Но засега фабулата си кара по същество и не сме почнали да преживяваме семестъра в реално време като в миналия том...

Mushu wrote:И аз я прочетох преди седмица-две и направо избеснях като разбрах, че има още 2 части! А си мислех, че е трилогия и това ще е краят вече

От wiki:

Cibola Burn is the fourth full length story in the series, which was published on June 17, 2014, along with the announcement that Orbit Books has signed Corey for additional books in the Expanse series, bringing the total to 9.

Малко повече инфо за експанзията на поредицата: ЦЪК!
И малко за предстоящия сериал тук.

ПП. Корицата на петата част:



Избрали са актьори и за ролите на Холдън и Авасарала: Клик!

Lewton wrote:

Mushu wrote:И аз я прочетох преди седмица-две и направо избеснях като разбрах, че има още 2 части! А си мислех, че е трилогия и това ще е краят вече

От wiki:

Cibola Burn is the fourth full length story in the series, which was published on June 17, 2014, along with the announcement that Orbit Books has signed Corey for additional books in the Expanse series, bringing the total to 9.

Малко повече инфо за експанзията на поредицата: ЦЪК!
И малко за предстоящия сериал тук.

Добри новини!

Прочетох Червеноризци на Скалзи. Не е нищо особенно, за съжаление е книга, която излиза и се продава само заради името на автора...

е, има и Хюго... трябва да е била много скучна година. и аз съм на същото мнение - средна хубост. дори щях да съм разочарован, ако не бяха кодите след края на историята.

stealth wrote:е, има и Хюго... трябва да е била много скучна година. и аз съм на същото мнение - средна хубост. дори щях да съм разочарован, ако не бяха кодите след края на историята.

Явно феновете на Стар Трек в журито за Хюго са надделели над останалите... Искренно съм изненадан, че е получила тази награда...

Прочетох първата книга от трилогията Разделената империя на Марк Лорънс - Принцът на тръните. Има нещо мрачно, ала Муркок в тази серия, в момента чета втората част и съм доста заинтригуван от сюжета.

Първата книга е със шрифт два пъти по-голям от втората... Евтинки трикове на Бард за да оправдаят цената явно.

Току що дочетох 6-тия Хари Потър и той всъщност ми хареса много. Да, имаше ги стандартните глупости в повествованието и абсолютната, окончателна и безвъзвратна липса на химия в романтичните връзки, но като цяло книжката беше увлекателна и to the point. Снейп най-сетне почна да се развива в нещо повече от неприятен гъз. Цялата история с учебника му е просто прекрасна. А паралелите между него и Волдеморт не са най-финото нещо, което човешката литература е произвеждала, но пак успяват да кефят и дори евтините трактовки на любовта и човечността в тая поредица не успяват да ги съсипят. Мъчно ми е за Дъмбълдор - накрая почти се разплаках на погребението му. Засега това е моментът, който ме е разчувствал най-много в книгите.

Аз не помня вече книгите, но на момента, в който Хари вижда спомените на Снейп и как той не успява да спаси Лили, аз си поплаках като риуочвах филмите миналия месец...

Аз като се замисля, Хари Потър е първата художествена измислица която ме е разплаквала евър. Всъщност май преди него е анимационна версия на "Без дом" на Хектор Мало, ма то цялото беше такова манипулативно май, пък и съм бил на 7, пък при ХП беше щото ми пукаше за героите.

Викаш, "Хари Потър" не е манипулативен, а в "Без дом" няма какво да ни пука за героите.

Захванах "Кармила" на Шеридан льо Фану. Кратко е, при нормални обстоятелства се чете за къмто час време максимум, само дето снощи я зарязах по средата, че много ми се спеше. Въпросът е, че преводът не е просто куц, както беше с "Дракула", а откровено кошмарен, заради което и четенето върви по-бавно от необходимото. Иначе все пак се усеща яка атмосфера...

Дочетох Разделената империя и я препоръчвам. Има и нова книга в същия свят и с част от познатите герои, излязла е на английски това лято.
Определено е спазена формулата на Аберкомби (зарибяваща завършена трилогия и последващи нови книги в същия свят), и поне за мен това работи чудесно. Дано Бард я издадат скоро.

Приключих с Хари Потъра. Не е най-великата литература на планетата земя, но фенфик потенциала й си го бива и мисля да се заровя малко в творчеството на фендъма, да видя дали ще си намеря нещо интересно с участието на Снейп, Фред и Джордж (поотделно, не накуп). Учудващо, персонажите не ми приличат на едноизмерни подметки като във филмите. Като изключим ужасно реализираната романтика (с изключение на Снейп/Лили, щото там стила на Роулинг пасваше някак), мисля че са прилично развити. Всичките положителни герои (освен Лили) имаха и кусури и бяха сравнително реалистични. Не заобичах никого от тях (освен близнаците, които обожавам и много ми липсваха в последните две книги, където почти ги нямаше), но повечето ми станаха достатъчно близки и симпатични. Дори Хари и Рон. А Хърмаяни съдържа толкова много от зубърската ми неврастения, че се припознавам в нея и съответно си я харесвам.

Историята е пълна с алогични глупости и деус екс макини и е най-слабото нещо в цялата книга. Сетингът е доста як, но и там взе да става кашица, като почна усложняването. Личи си, че много неща са наплескани като кръпки и че Роулинг е измисляла важни сюжетни и сетинг врътки в движение. Всъщност, резултатът можеше да е много по-зле, сега като се замисля.

Имаме и Послания. Безкрайно наивни, наистина, но пък това някак не ми пречеше. Паралелите между някои от персонажите са направени с финеса на слон в стъкларски магазин, но понеже 1-2 от тея персонажи всъщност ме кефят (Снейп и Хари), не ми е чак такъв дерт. Волдеморт продължава да е лейм, но е ПЪТИ по-добре от онова никаквото във филмите.

Като цяло, не съжалявам, че си загубих времето с книгите, но не съжалявам и че не съм ги прочела по-скоро. Забавлявах се умерено с тях и нямам усещането, че са ми дали кой знае какво.

Поне вече разбираш защо се кефя на Снари като двойка. Иначе, да, деликатността в поднасянето на сюжетни обрати, паралели между героите и много други са най-малкото тип "слон в стъкларски магазин", но фендъм потенциала плюс света (с който някои хора правят чудеса) и чудесната приказност на първите книги си струват преживяването и времето. Нещо, което не може да се каже за филмите.