ShadowDance

Е, той това човекът си го е казал още в началото, мисля.

Не трябваше ли да са седем?

Както и да е, доколкото разбирам, третата ще бъде издадена на български скоро, така че ще почакам. А първите две ги обичам...

Може и 7 да са все си е дъъъъългооооо. Иначе интересно ги завъртя пак нещата, ама не ме изкефи като първите мен .

Четвъртата излиза ноември. Е той поне си пише. И книгите сами по себе си са некви консистентни завършени истории. Така че поне него няма да го плюя!

Радвам се поне че се е оправил с каквито психически или здравословни проблеми имаше. Единствения автор при когото не би ме интересувало състоянието му, стига да може да пише, е Мартин.

Marfa wrote:Четвъртата излиза ноември. Е той поне си пише. И книгите сами по себе си са некви консистентни завършени истории. Така че поне него няма да го плюя!

Абе няма да излезе ноември, поне не и тази година

http://thewertzone.blogspot.com/2014/07 ... rn-of.html

Damn!

Прочетох Ужас на Дан Симънс. Специално за Д-р Хорибъл искам да отбележа, че в книгата все пак има силен женски образ
Иначе ми е трудно да си определя мнението за нея, малко странна е. Ако не бяха последните глави, бих казала, че е най-слабата книга на Дан Симънс, която съм чела (другите са Хиперионите и Илион-Олимп); сюжетът "група хора много страдат" други писатели са успявали да го поберат в по-малко от 1000 страници. Но пък краят най-сетне дръпна в някаква посока. Проблемът бяха 700-те страници преди това.

В момента чета Хиперион. Тази книга е смазваща. Налага ми се да я поемам на части, защото имам чувството, че ако я прочета наведнъж, ще полудея. Гениална е.

Claymore47_Fen wrote:П.П. Съвсем, ама абсолютен офтопик, но не мога да не пусна този ЮТуб канал във връзка с тоя разговор за компетентност, защото като го гледах се замислих колко съм неграмотен дори за елементарни кинематографични похвати и елементи и как влият на зрителя:
https://www.youtube.com/user/everyframeapainting/videos
Ако трябва го махнете.

По-скоро го сложи при Филмите, че тук ще се загуби.



То и дискусията за Библията и Изгубеният рай си заслужава отделна тема, де. "Контекстът при четене - Библията, Милтън и още нещо" например.

Аз презентирах втора книга, канто 9 - домът на Алма - което е адски сложно, многоизмерно и много интересно за интерпретация. В The Faerie Queene многоизмерността не е в героите, а в самата поема.

А след като очевидно имаш капацитета да го кажеш за нея, няма ли как да го кажеш за Изгубеният рай? Щото то и за нея се отнася. А субективното възприятие е въпрос на това да си настроиш читателския апарат, образно казано, на инфрачервено, вместо на ултравиолетово. Емоционалните gut реакции не се взимат от етера, а от подготовката, която пък на свой ред подлежи на съзнателен контрол, особено ако ще подемаш класики като Изгубеният рай.

Давам за пример себе си - мога да имам различни субективни критерии и нагласи в четенето на "сериозна" литература и в четенето на "жанрова" литература, в рамките на един и същи ден. Така че тоя тип калибриране явно не е толкова тежък и времеемък, а пък води до понякога доста сериозни промени в субективните усещания.

Въпросът ми е, по какъв път на мисълта и логиката си решила да допуснеш, че и да се поведеш в отзива си по 21-вековите си перцепции в четенето на поемата, след като по всичко личи си наясно с принципа на историцизма и четенето в контекст? Така както бих те питал, ако вземеше, та не беше харесала Герника на Пикасо, защото пейзажът не бил реалистичен, примерно.

Колкото до това с новите интерпретации, нека правим разлика между "интерпретация" и "оценка". Мога да ти гарантирам, че първото няма да седне да борави с понятие като "плоски/пълнокръвни персонажи", пък ако ще да привнесе когнитивна наука и queer теория, като за по-модерно.

Изчетох Annihilation на Джеф Вандермиър. Много наситена атмосфера, страшно добре написан роман, макар че финалът ми се стори донякъде мързелив. Нямам информация как следващите книги ще са свързани със сюжета на тази де, така че тоя грайп може и да не важи.

Ми, ако не те бърка минимален спойл за другата, който се разбира още в първите страници,

Spoiler: show

допелгангерите от Area X играят роля

във Authority.

След като изгледах доста скапаните (без първия и донякъде последния) филми по Хари Потър поредицата и изчетох някъв доста кадърен безкраен Снейп/Хари порнаж, който Алексис ми препоръча, се почувствах достатъчно мотивирана да погледна и книгите. Вчера на едно сядане опуках първата. Тя е като филма по нея - детска, непретенциозна и сладурска. Сега почнах втората, но съм още твърде в началото, за да имам някви впечатления. Благодарности на Лияна Старк за дългите обяснения на лични относно Волдеморт и Снейп, с които ми показа, че всъщност има смисъл да се занимавам с тея четива, предвид липсата на есенциална информация във филмите.

Влюбена съм в близнаците още от филмите - това мисля няма да се промени особено. И, ЕСТЕСТВЕНО, любимецът ми е Снейп. Човекът е химик, няма как да не го обичам просто. Въпреки че бих искала да му кажа една-две приказки за преподавателските му методи, щото не мое така, с лошо.

В тоя ред на мисли, преди години играехме едно масово РПГ по Хари Потър в Сивостен. Беше обещаваща простащина, макар и с печално ненавременен край. Моята героиня там беше даскалката по модерна магия - Лития Карбоника (беше моделирана по Леля Ог, докато тая на Жеко беше като баба Вихронрав). Ето ви описание, да видите за ква лиготия и нърдщина иде реч:
http://sivosten.com/forum/viewtopic.php ... 15#p152315

А най-големият купон, спомням си, беше докато обсъждахме наживо учебната програма на една разходка до Витоша.
Славни времена бяха, ей!

Веднага отивам да погледна рпг-то в Сивостен! Някога така съм се смяла на онова по Слейърс...

Аз си дадох малко почивка от библията, преполових Paradise Lost и изчетох Skin Game на Джим Бъчър. Следващата излиза чак 2015. Аргх.

Освен това най-сетне довърших една кратка селекция поеми на Тед Хюз, която мъча буквално от две години. Изненадах се колко ми харесаха някои от последните - може би нарочно са сложени накрая. А и повечето (от тези, които ми харесаха) очевидно се отнасят за Силвия Плат; може би затова са ми допаднали повече.

Сега, благодарение на разговорите с Амелия, ми се дочете пак третия Хари Потър. А всъщност би трябвало да уча по морфология и фонология...