ShadowDance

Прочетох втората книга от Войната на Хаоса - Застрашената корона.
Това е най-доброто на Фийст от поредицата за Пъг. Доста груб финал.

Довърших трилогията на Аберкромби. Признавам си, че не знам какво да мисля. Баяз is a villain or a hero, последно? Иначе хората тука се оказаха прави. World building-а е мощно на заден план. Всичко останало е отличен шест.

Опитвам се да чета Кралят в Жълто в момента и май ще я заеба до 50 страница. Не съм доволен!

[мрън]Мамка им и Шехерезадите са тия хора, Мартин и Ротфус! Специално за Ротфус Моридин е много виновен, щото той ме подбуди да го зачета и сега страдам от остър абстинентен синдром. Единият се занимава с глупости, Мартин де, другият въобще не мога му хвана спатиите с кво се занимава, НО НИКОЙ НЕ СИ СЯДА НА ДЕБЕЛИЯ ШЕХЕРЕЗАДЕН ЗАДНИК, ЧЕ ДА СИ НАПИШЕ КНИГИТЕ!!!

Специално пък Ротфус дето поне има една книга за дописване, ми иде да му обръсна брадата и да я набода на кол!

Ужасни са! Не се прави така! Не е правилно! Не е хуманно бе! [/мрън]

Хихи

Специално на Ротфус(като се сетя) и аз бая майни му турям на тоя брадатко )

Точно в момента това правя!

Хех, да поредиците са мъка с такива автори. Само на Сандерсън може да се разчита за редовни.

Аз реших преди да се позабавлявам с последната /15/ книга от Дрезден файлс да препрочета предишните на спокойствие втори път, та са по 1 на ден си боцкам. Жалко за сериалчето, щеше да е много сгодно.

Е, я па го гледах в 7 клас и при все че беше нискобюджетно, беше приятно.

Покрай "Penny Dreadful" реших да се запозная с представените в сериала образи - тези, за които знам да имат литературен първоизточник, де - Дориан Грей, Франкенщайн, Дракула. Подхванах първо "Портретът на Дориан Грей", че от бая време му бях хвърлил око. Ами... Връзва ми мозъка на фльонга. Ще има препрочитане, убеден съм. Върви бавно, понеже нямам почти никакво време за четене в последните две-три седмици, обаче върви стабилно и радва прекалено много, особено когато лорд Хенри си отвори устата...

Оф и аз й се точа от много време и тъкмо бях видял в Мол ъф София в Сиелата едно издание на Oxford World Classics, които са готини щото винаги имат бележки и добри интродукции. А Дракула... не знам, езикът на моменти спомага за някои доста готини образи, но действието е толкова бавно и влачещо се, че просто ми се плачеше. Но това мисля е по - скоро заради милионите адаптации, субверсии и инверсии на тропите използвани в книгата, до степен човек като четше първоизточника на тия истории да му е тъпо на чисто гръбначно-мозъчно или visceral, дет се вика, ниво. Франкенщайн и нея не съм...

"Кривата на щастието" е най-страхотното четиво, което съм подхващал от години. Просто това е Нещо, което всеки Човек трябва да прочете. Наистина.

Патрулите на Лукяненко съм подкарал... Много ми допада стила на този човек, направо свири по струните на душата ми. Хем осъзнава, че не е нищо кой знае какво, хем изпитвам някакъв първичен кеф

Завърших Генезис на Бърнард Бекет. Страхтна новела, която силно препоръчвам на любителите на стойностна фантастика! Надявам се да видя скоро и други книги от този автор на български.

Claymore47_Fen wrote: А Дракула... не знам, езикът на моменти спомага за някои доста готини образи, но действието е толкова бавно и влачещо се, че просто ми се плачеше. Но това мисля е по - скоро заради милионите адаптации, субверсии и инверсии на тропите използвани в книгата, до степен човек като четше първоизточника на тия истории да му е тъпо на чисто гръбначно-мозъчно или visceral, дет се вика, ниво. Франкенщайн и нея не съм...

И въпреки милионните си адаптации, зачитането на "Дракула" сякаш те запознава за първи път с този герой. Епистоларно-викторианския ѝ стил те откъсва от всичко познато ти (визуално и вербално) до сега, и те потапя в една далечна, задушна атмосфера, която ти показва същината на този период и персонаж.
Мисля, че трябва силно да се абстрахираш от "всичкото екшън, дето пробива през мозъка ти и цвъка вампирска кръв и лимфа на дет що има" и да оставиш четивото да те поведе. Защото "бавното" действие е такова, каквото трябва да бъде за да опознаеш и разбереш такъв непонятен (за времето си, а и за сега) персонаж, какъвто е Дракула.

О, абсолютно, чел съм я преди 2-3 години, преди да почна да свиквам на книги с по - малко действие, но честно казано, не изпитвам особено желание да пробвам пак в скоро време, особено предвид backlog-а от книги който съм натпрупал. Ще я препрочета все някога, но няма да е сега.