ShadowDance

Амелия wrote:От кво бе

Претоварване от тренировки, тичане и ходене :/

Мдаааа. То и аз се поизхвърлих тая седмица и сега ме понаболват коленете. Требе си почивка малко.

Пъгсли, ако ти прискърцва сухожилието го намажи с фастум гел и поне седмица карай с ластичен бинт или глезенка. Защото е голяма мизерия да ти се прецакат глезените.

Аз ползвам една подгряваща помада, май на Хималая или нещо подобно и засега съм доволен. Вече даже мога да ходя почти нормално.

Земам си мишка. Оказа се обаче че в мене нямам никакви пари и продавача предложи да я платя с карта. Дадох му я, той я пъхна там в апаратчето и без да набира пин код осъществи транзакцията.

Как стана така? Защо е тоя пинкод? Някой ако набара картата ми, може просто да отиде във такъв магазин и да си напазарува.

В кой магазин това?

Хм, това е интересно. Предполагам, че става дума за дебитна карта? Истината е, че това е на практика нормално, просто у нас още не е прието, няма на достатъчно места необходимата техника и не сме свикнали. Всъщност основното е не толкова техниката, колкото че банките още не са решили да го направят така, банките още не са разрешили плащания без оторизация, и на теб ти се *налага* да си въвеждаш PIN-кода при всяка покупка. Въпрос на политика, не на техническа възможност.

Принципно с кредитни карти това е нормално (добавено: а разликите между дебитните и кредитните карти всъщност са само между теб и банката ти ). Общоприетият начин за пазаруване с кредитна карта по света си е точно това - отиваш в магазина, даваш картата на продавача, той я плъзга през апарата, не въвеждаш нищо и си ти взимат парите. След това се подписваш на касовата бележка, като едно копие от нея остава в магазина. Начините за контрол са няколко:

1. Продавачът може да обърне картата, за да сравни подписа от касовата бележка с твоя подпис отзад, върху самата карта - тя си има нарочно бяло картонено поле точно под магнитната лента. Ако не си се подписал върху картата, продавачът има право директно да извика охрана, полиция, да алармира банката и т.н., защото там, на място, не можеш да докажеш, че картата е твоя. (добавено: така де, ако не можеш да покажеш и докимент за самоличност, но пък обикновено прост продавач няма право да ти иска докименти за самоличност, затова викат охрана и полиция)

2. Ако покупката е за голяма сума или доста време не си правил такива покупки или е на странно географско място, банката може да ти се обади в рамките на ден-два, да те пита дали наистина ти си пазарувал там, и ако кажеш "не", ще откаже транзакцията, а магазинът ще си поеме загубите. С това не можеш да злоупотребяваш твърде много, защото в един момент някой в банката просто ще ти спре картата

3. Ако някой ти е откраднал картата *и* ти си забелязал *и* си се обадил в банката, то опитът за плащане ще бъде засечен веднага и плащането просто няма да мине. Обикновено за това няма много силна и явна сигнализация, просто продавачът вижда нещо на екранчето и има няколко секунди, през които може да натисне бутон за тревога или нещо такова, докато на външен вид той чака плащането да мине (ти не виждаш екранчето със съобщението за отказано плащане )

Така че... не е чак толкова страшно това с продажбите, измислени са начини за защита и ако всички спазват правилата (подписват си се на картите и се обаждат веднага, ако изгубят карта или някой им я открадне), щетите ще са малки. Ако пък някой ти открадне картата, ти не се обадиш веднага, някой успее да купи нещо с нея и ти забележиш след това, обикновено банката е готова да признае и да ти покрие загубите, без да разгласява много случая. Не знам какво е положението точно в момента, но дълги години си беше обществена тайна, че банките тихичко си поемат загуби от 3 до 5 процента при всякакви транзакции с кредитни карти - то всъщност това е една от причините за високите такси за търговци, които искат да приемат плащания с кредитни карти, но това е съвсем, ама съвсем друг въпрос.

Принципно всичко, което Пенчев каза, е вярно, но на мен ПРОДЪЛЖАВА да ми се струва абсурдно да не се иска поне ПИН. В смисъл баси защитата става много по-голяма, а с тия работи шега не бива.

Аз затова не си давам номера на кредитната карта никъде, освен при сигурни и реномирани "взимачи на номера" (ПейПал, Амазон, етц). Пазарувал съм в магазин, но избягвам.

И все пак щях да се чувствам по-добре, ако искаха и пинкода .

В кой магазин това?

В един от няколкото магазини за комп. техника, залепени един за друг, на раковска.

Това звучи малко плашещо. По-добре просто си тегли пари предварително друг път.

За това, че не искат PIN-код, има три основни причини:

- удобство за клиента, комуто не се налага да го въвежда всеки път;

- по-голяма сигурност за клиента, комуто не се налага да въвежда PIN-кода на някаква случайна машинка, която някакъв случаен продавач му подава през някакъв случаен тезгях в някакво случайно дюкянче. Това е съвсем сериозно - аз лично се чувствам доста по-сигурен, като знам, че си въвеждам PIN-кода само на клавиатурата на добре закрепостени и бронирани банкомати. Не че и там не може някой да го прихване, но... е малко по-трудно

- както вече казах, ако всеки си защищава картата както трябва, успешните злоупотреби са МНОГО редки, а в много редките случаи, когато наистина стават, банката НАИСТИНА покрива загубите на клиента - така че от допълнителната защита просто няма смисъл и се връщаме на точка първа с удобството на клиента

Цялата тази политика е измислена преди много години и доусъвършенствана в продължение на десетилетия в целия свят. Сигурно хората са обмислили разните му там въпроси със сигурността и какво ли не По начина, по който я ползват хората по света сега (и в последните 15-20 години), тази система просто работи.

И, да, и трите начина за защита работят наистина. На мен са ми се карали в магазин в Щатите за това, че не се бях подписал на гърба на кредитната си карта, като не стана по-лошо просто защото разбраха, че съм някакъв такъв неук чужденец, който още не е много добре запознат със системата. Обаждали са ми се по телефона след покупка, направена в Лондон (това дори беше забавно - аз пристигам след коледна ваканция от летището след два дни полети, влизам си в стаята в общежитието, а телефонът ми вече звъни ). Не лично на мен, но на двама близки приятели им се е случвало да им откраднат портфейлите - в единия случай човекът се беше обадил веднага и полицията всъщност беше хванала крадците десет минути по-късно, когато се бяха опитали да пазаруват с картата в близка бензиностанция, а в другия случай човекът се беше обадил няколко часа след това (беше по-разсеян и от мен, не беше разбрал, че са му откраднали картата) и банката тихичко му възстанови двестатина долара.

Така че... системата наистина работи и няма нужда от прекалено много мерки за сигурност... а според мен въвеждането на PIN-кода твърде често на твърде много места дори е по-лошо.

Добавено: ай с'я стига съм ви развалял хубавото мрънкане с логика, изчезвам за няколко часа при клиенти

Може да е ирационално, но наистина не се чувствам никак защитен, когато просто с номера на картата, който е написан на нея, или в магазините даже с едно минаване по лентата, могат да ми земат пари.

Па ходи разчитай на банки да връщат...

Може да е въпрос на манталитет, просто никаква сигурност не ми навява

Освен това вече има неща като портативен "държач на електронен подпис" етц, с които би могъл да се оторизираш без някакво особено неудобство.

Мор, най-вероятно е просто нещо като нормална параноя, защото още не ти се е случвало да се убедиш лично в това, че банките - добре де, поне някои банки - наистина си държат на репутацията и те пазят и ти връщат парите (добавено: говоря специално за случаите със злоупотреби с кредитни карти!). Когато ти се случи да се убедиш някой ден, ще повярваш наистина Или пък просто по някое време ще приемеш факта, че не си единственият с подозрения и опасения, и че в последните 20-30 години е имало и други като теб, и че и "от другата страна" (хората, които са измисляли системата) е имало хора, които са мислели за сигурността и са го измислили с хубав компромис между сигурност и удобство

А това с електронния подпис наистина е много добре, но... би трябвало и сам да се досещаш, че това е прекалено ново като технология, за да навлезе толкова широко. След две-три-пет години хич няма да се учудя, ако мога да правя плащания точно по този начин в много магазини, но действително би трябвало да ти е ясно, че още е рано - от всякаква гледна точка - дори и да не си се сблъсквал като мен толкова отблизо с всякаквите (дори и технически! ) проблеми, които все още пречат на широкото разпространение.

Айде, изчезвам, този път наистина, че ще ме бият.

А и електронният подпис все още е твърде скъп за масово ползване...

Morwen wrote:А и електронният подпис все още е твърде скъп за масово ползване...

Това е едно от нещата, които със сигурност ще се променят в близките две-три-пет години.