ShadowDance

Ти къде живееш? В момента реалността е точно такава, няма нужда да чакаш20 години. И ако комунизма няма пръст в това, тури му пепел.

Може модератор да раздели темата, да не спамим излишно.

Не знам за цигани и турци но графиката показва рязко покачване на населението в периода 45-70 година, а покачване се получава само при 3 деца в семейство - при 2 позицията е нулева а при 1 или 0 има отрицателен прираст който се вижда на графиката точно след падането на комунизма.

Намерих и главата за която става дума - имай предвид, че марков пише за много ранния хардкор комунизъм - по времето на Коларов и Вълко Червенков.

Transcendental anyone?

Аз четох едно ревю и се надъхах. Сега ще си я търся.

Изчетох Ритматистът и доста ми хареса. Не мога да се оплача, Сандърсън си знае работата.

Прочетох продължението на Левиатан се пробужда - Войната на Калибан. Доста добро е и очаквам с нетърпение третата книга от цикъла!

Новата книга на Дан Симънс The Abominable е нещо... отвратително. Две трети минах и абсолютно нищо интересно не се е случило, единствено описания(скучновати, при това) на приготовленията и пътешествието до Еверест на тримата протагонисти.
А очаквах приятен хорър, подобен на The Terror...
Не препоръчвам на никого.

Прочетох Слепоглед! Колосално прехвалена книга за едното няма нищо.

Razaelski wrote:Прочетох Слепоглед! Колосално прехвалена книга за едното няма нищо.

Аз я оставих да отлежава след първата една трета ...

Аз преди време я четох, не успях да я издържа и я дадох на Razaelski, той също не я хареса. Първата книга на Изток-Запад, която ще нахейтим в сайта и то заслужено. Ужасно прехвалена.

Мен лично ми хареса, особено китайската стая и отричането на теста на Тюринг като показателен за каквото и да е. Освен това главният протагонист бе интересен и някакси дори го почувствах близък (е тук проблема може и да е в мен...).

Четох Слепоглед малко след като прочетох Битие на Брин и ми бе доста интересно как срещата с извънземен разум е представена от две съвсем различни точки. И как подхода в тази ситуация може да е коренно различен зависещ от нивото на развитие на обществото ни към момента на сблъсъка.

За мен лично Слепоглед бе добра книга прилежаща на жанра на по-философски насочената научна фантастика

по темата: захванах се с Дюн, но направо ми се плаче от азбучника накрая и от милионите граматически и стилистични грешки. Отново безобразна работа от страна на Бард в тази насока

Ми... не... На финала, действително има съспенс, но самият финал е така направен, че буквално оставя читателят ограбен.

Прочетох Случаят Джем от Вера Мутафчиева. Добър исторически роман, препоръчвам го.

Прочетох Never Let Me Go на Казуо Ишигуро. Много добре написана, меланхолична книга за израстването на три специални деца и ролята им в света. Де факто книгата е фантастика, но всъщност това е без особено значение. Не съм сигурен колко точно ми хареса, предвид че романът не разчита на някакви разкрития, а е по-скоро поглед отвътре в ситуация, която би трябвало да е ужасяваща, но героите са отгледани така, че да не си дават сметка за това.

Must meditate on this..

Малко ме е фанала нърдщината и се оглеждам за читави книги по Warhammer 40k

Какво си чел от вселената? И какво ти се чете (imperial guard/mechanicus/space marines/etc...)?