ShadowDance

Буров за мен е титан, а "Срещи с Буров" си е много ценно четиво. Можеш да потърсиш още, ако се интересуваш, някоя от другите книги за него. Например: "Вековете на Атанас Буров" на Николай Увалиев - един от изследователите на Буров, а книгата му ползва информацията от всички книги за Буров, но пречупени през интересна гледна точка, тъй като той му е далечен роднина и има доста спомени с него. Преди няколко години преиздадоха "Атанс Буров - банкер, политик, дипломат" на Валентин Александров (изд. Унискорп). Има и още едно издание на М. Топалов, което се намира трудно - "Буров банкерът".

Споделям, че съм приятно впечатлен от Дийн Кунц. Вече чета трета негова книга, уви доста се повтаря като похвати. Винаги има някакво напрежение, свързано с недостиг на време...

Сатанински строфи. Макар да съм още някъде по средата и това да е първата книга на Салман Рушди, която чета, вече съм му почитател. Той е магичен и реалистичен, лаконичен и многословен, модерен и анахроничен, наивен и циничен, жесток и сантиментален. С лекота смесва и нарушава гледни точки, времена, места и пунктуация. За него хората са божествени; архангелите и демоните - хора; липсата на вяра не е неверие, а съмнение. Дали това е достатъчен повод за фетва?

Знам, че тук няма фенове на Teen/YoungAdult Fantasy-то, но все пак аз продължавам да се опитвам да намеря книжки, които струват. Сега съм се спрял на Тайните на Никола Фламел, шестата книга. За жалост е абсолютна боза има над 15 POV и това я прави практически нечетима. А имах доста надежди като за финал на 3 доста добри книги, една излишна и 1 горе долу четима...

Напоследък ми се отвори повече време за четене и писане, та си повъзродих блога с английските ревюта. Ето няколко неща, ако на някой му се чете:

Тhe Ocean at the End of the Lane - Neil Gaiman
Много, много приятен малък роман на Геймън. Хем се чете като приказка, хем много силно сграбчва за гърлото, при все че се развива някак спокойно и като в сън. Силно препоръчвам.

Quicksilver - Neal Stephenson
Тази книга ми е вече в канона с любими романи, заедно с Криптономикон. Страхотен разказ за европейската интелектуална и политическа карта около края на 17 и началото на 18 век. Стивънсън е великан, успял е на толкова много нива, че ми отне няколко страници само за да ги изброя А като знам, че имам още две книги от поредицата и че на Стивънсън обикновено са му нужни няколко стотин страници, за да набере скорост...

Doctor Who: Harvest of Time - Alastair Reynolds
Същият материал го има в списанието, само че на български. Книжката е доста приятна, трябва ви не повече от няколко гледани епизода от сериала, за да имате правилните очаквания, и нищо повече.

Moon Palace - Paul Auster
Прекрасен роман, като всичко на Остър, което съм чел досега. От оня тип магически реализъм, който те оставя сигурен, че си прочел нещо много дълбоко, но не си сигурен какво точно Та този текст е опит да си структурирам собствените мисли за книгата. По-добре не го четете, ако смятате да пробвате романа скоро, има няколко спойлера.

Поради доста ограничено време напоследък чета основно неща от Angry Robot и Baen (поечето книги от там са сравнително евтини и кратки). Като резултат попадам на сравнително неизвестни автори, и като цяло е на късмет дали ще попадна на нещо интересно. Няколко кратки ревюта на последните книги, които прочетох:

The Clockwork Vampire Chronicles (omnibus) - Andy Remic
Типично тъмно фентъзи с голямо количество цветисто насилие. Средновековен свят, стиймпънк вампири и магически войни, а главният герой е 60+ годишен изрод, който е приятно неприятен.
Ако не ви притеснява gore porn-а, книгите са достатъчно интересни и се четат бързо. Намират се и (полу)неочаквани сюжетни обрати, което за такъв тип книга си е направо +, но от друга страна повечето са свързани с убиването на герои, които не се очаква да си заминат. Като цяло добър начин да убиеш ден-два.

Empire State - Adam Christopher
Сравнително кратко супергеройско фентъзи/научна фантастика, базирано на 30-те години като стил и атмосфера. Има нахвърляни доста интересни идеи, но за съжаление книгата е кратка и това си личи. Във всеки случай си струва парите и отделеното време, поне според мен.

Carpathia - Matt Forbeck
С едно изречение: there be vampires on this ship. Вампирите следват канона от Дракула, ловците са наследници на Харкър, Ван Хелзинг & co, а книгата е компетентно написана. Дъвка за акъла, от приятните.

The Knights of Breton Court (omnibus) - Maurice Broaddus
Гардско фентъзи. Доколкото успявам да схвана е опит за преразказване на Рицарите на кръглата маса в контекста на съвременните негърски гета. За съжаление е вкаран твърде много диалект, което в един момент ме отказа да я чета.

Three - Jay Posey
Много приятна изненада. Комбинация от киберпънк и постапокалиптичен екшън, която по атмосфера (но не и по свят - детайлите са много различни, а причината за апокалипсиса най-вероятно не е ядрено оръжие) напомня Fallout. Силно препоръчвам.

Чета "Слепоглед". Коолкооо е храдкоооор.
Направо не ми се мисли как ще му правя ревю на това нещо

Задочни репортажи за България на Георги Марков.

Има книги, които те грабват и не те оставят на мира. Тази не е такава... Но в нея има много истини и най-важното поне за мен е, че в нея има отговори на въпроси, които ме вълнуват от дете. Защо България беше такава, защо е това което е в момента и дори какво бъдеще я очаква? Защо част от българите са нечестни дори спрямо себе си? Защо повечето българи имат по едно дете или нямат въобще? Това е книгата, която препоръчвам на всеки мислещ българин и се надявам заедно да можем да променим поне нещо в живота ни...

Devoted of Slaanesh wrote:Защо повечето българи имат по едно дете или нямат въобще?

Какъв е отговорът, че ми стана интересно?

Причините са няколко, повечето са валидни и днес:

1. Хората масово са обеднели през 50 и 60те години на миналия век.
2. Работното време е било дълго, удължавано със засължителни събрания и активности
3. Макар и работейки, парите често не стигат.
4. Жената е принудена да работи, главата на семейството не може да осигури оставането и у дома като домакиня, дори и временно.
5. Няма кой да гледа детето, детските градини са малко и пак с връзки.
6. Много хора не желаят децата им да живеят същия живот и съзнателно се отказват да ги имат.

Това са според мен част от причините, самия аз закачих соца за 15 години и наблюденията ми се покриват с тези на автора.

Книгата е интересна и си струва да се прочете. Всеки сам после може да си направи равносметката за много неща.

Приятелю не че нещо защитавам комунизма но не ми се връзва с тази графика за населенито на България по години

Spoiler: show

през соц-а много се е тачело многодетното семейство и дори са имали като цел достигането на 10 млн население и са щели да го постигнат ако не бе рухнал режима, защото най-важният фактор за създаването на голямо семейство, задоволяването на първичните потребности, е бил налице.
После рухва режима, пълна анархия, живот ден за ден, без сигурност и възможност да прогнозираш някакъв бюджет дори в средносрочен период и бам 7 млн
Намаляването на населението на България е пряко свързано с мечтаният капитализъм, хвала

по темата:
захванах Дюн, но малко мудно ми върви, някак е трудно като съм изгледал филма. Не, че още от самото начало в книгата, не се разбира кое, как става

Единствено тая графика не отразява прираста на циганите и турците. Всичко е общо, а не е все едно. А за да сме обективни, от познатите ми по времето на соца, само едно семейство имаше 3 деца. Масово бяха по едно дете в семейство.

Nameless_onee wrote:през соц-а много се е тачело многодетното семейство и дори са имали като цел достигането на 10 млн население и са щели да го постигнат ако не бе рухнал режима, защото най-важният фактор за създаването на голямо семейство, задоволяването на първичните потребности, е бил налице.
После рухва режима, пълна анархия, живот ден за ден, без сигурност и възможност да прогнозираш някакъв бюджет дори в средносрочен период и бам 7 млн
Намаляването на населението на България е пряко свързано с мечтаният капитализъм, хвала

По-скоро основната разлика е, че сега границите са отворени, хората масово напускат страната, и то основно млади.

Devoted of Slaanesh wrote:Единствено тая графика не отразява прираста на циганите и турците. Всичко е общо, а не е все едно. А за да сме обективни, от познатите ми по времето на соца, само едно семейство имаше 3 деца. Масово бяха по едно дете в семейство.

за кои турци става дума по-точно, за тези които изселиха или за тези които накараха принудително да сменят имената си. Айде стига глупости с това как за всичко видиш ли бил виновен комунизма.

Относно коментара на Demandred, да това е факт. Това за което аз говоря е тенденция, от която напълно ще се усетят последствията може би след 15-20 години когато българската държава ще се види в чудо как с 3 мил население в активна възраст да изхранва още 2-3 млн пенсионери