ShadowDance

"Срещи с Буров", на Михаил Топалов-Памукчиев.

Нищо общо с фантастиката, но някакси се чувствам че сега ми е времето да я прочета, някакси съвпада с вътрешната ми нагласа в момента.

Продължавам с Битие. Всяко изречение ми влиза като палачинка с шоколад. Докато не ми попадна не подозирах колко много ми се чете такава книга.

Прочетох втората книга за Хонър Харингтън, която ми се стори доста по-слаба от първата книга.
Дочитам Harlequin на Бърнард Корнуел, все още не съм стигнал до битката при Креси. Поредицата е добра и ще си намеря следващите 2 книги.

Въртех суках и след малка почивка препрочитам този път по-спокойно и внимателно Воркосиганите, пък и наваксах с допълнителните книги вкл. тази за Иван. Далеч са от останалите, но дават подробности доста добри ако човек е фен на света. Особено за куадитата.

Прочетох "Водопади на възмездието" на Крис Удинг. Яка книжка от автор, с когото, честно да си призная, въобще не бях запознат. От превода, обаче, има още много да се желае.

Прочетох доста неща в последните 2 седмици, така че нека започна от начало.

Пустинно Копие на Питър В. Брет. - Продължението беше по-силно и от първата книга. Детайлните образи са просто уникални. Не мисля, че съм виждал толкова добре разгърнат свят като този от поредицата. С нетърпение чакам следващата.

Похитителят на мълнии, Рик Риърдън. - Хубава книжка, увлекателна, забавна и пак с хубави герой и приятен свят. Беше голямо удоволствие да открия поредицата и вече си взех и следващата книга.

Град от Кости, Касандра Клеър. - Тази мацка просто ми скри шапката. Не съм си помислял, че може да има толкова некадърен автор. Пасажите, сценките, разговорите, описанията, историята, поведението на героите, самите герои. Това е мъчение. Самото четене на тази книга си е чисто мъчение. Аз не издържам. Виждам постоянно някакви пасажи от книгата, които не бива да са там. Нещата са манджа с грозде. Безмълвен съм. Имала е прилична идея, но уменията ѝ на писател са близки до тези на котката ми. И за този боклук дадох 14 лева. Искам си ги обратно.

Аз почнах вчера втори том на Аспарух на Дончев и си умирам от кеф. Такъв език, такъв стил, такава красота... Наистина на Дончев романите са най-красивите книги, които някога съм чел. Препълнено е с някакви неземни пасажи и искам да ги цитирам всичките

Spoiler: show

И на другия ден Аспарух се събуди – а преди още да отвори очи, чу гласа на Константинопол. Този глас приличаше на гласа на далечен прибой или на бучене на разсърден кошер, и приличаше на глас на вода и на глас на вятър – на нещо, което и си отива, и остава вечно. Ден и нощ, докато стоеше в града, Аспарух щеше да чува неговия глас. В първите дни този глас непрестанно шумеше в ушите му; по-късно гласът само от време на време внезапно го заливаше, но от време на време Аспарух успяваше да го забрави, а накрая той подчини гласа и го пускаше до себе си само когато поискаше да го чуе. Сега, в първата утрин, Аспарух не успяваше да избяга от гласа – нито под завивките, нито дори с глава, потопена под водата на къпалнята. И му се струваше, че го чуваше с гръдта си, и с дланите си, и с ходилата си.
И не беше това глас, ами хиляди гласове, размесени и оплетени, в борба и съгласие – но всеки глас искаше да скочи над другите. И гласовете вряха като живи риби в котел с вряла вода, та се блъскаха и задушаваха – и само понякога някоя риба блясваше над котела, за да падне отново в гъмжилото. Чуваха се гласове на хора, които се зоват и дирят в мъгла, и скърцане на корабни гребла, и рев на говеда с блеене на овци, и тежко сриване на тежък товар, и дишане на морски прибой, и грак на гарвани. А най-високо излитаха човешки гласове, които въпиеха: „Вода! Вода!” – като че ли градът умираше от жажда и просеше небето за милост. Но то викаха продавачите на вода.
И когато Аспарух излезе в градината – ето, в лицето му лъхна вятър, а след миг вятърът го лъхна в тила. И смаяният Аспарух разбра, че в този град вятърът духа като побъркан, и че този вятър е лъжлив, та не бива да му се довериш. Или вятърът сам не можеше да се оправи из кривите пътища и между високите зидове? А в степта вятърът идваше като река и като вода, що тече само от една страна, та всичко живо в степта – и това, което бягаше, и това, което гонеше – всичко вярваше и се опираше на вятъра. И ловецът, ако се пазеше от звяр, гледаше само с тил към вятъра, защото звярът мисли, че човекът ще усети мириса му по вятъра. Но когато ловецът диреше месо, той стоеше с лице към вятъра, за да не усети плячката мириса на човек. Да, в този град човек не можеше да се опре дори на вятъра – и ако се пазеше от звяр, трябваше да се озърта на вси страни, докато главата му се завърти, та се побърка, и ако диреше на лов, също трябваше да се върти около себе си.
И Аспарух се уплаши, че в този град може да няма закони, и да няма правила, и да няма обичаи, на които да се опреш и да им вярваш.

Spoiler: show

А константинополското тържище ревеше, та се давеше - и всеки търговец крещеше и размахваше тъкан, нож, кожа, ръка, коса, дреха. И оглушеният и задушеният Аспарух усети, че го обхваща онова неназовимо чувство, че всеки от тези хора, и той самият - Аспарух - живее в свое време, различно от времето на другите, та между всеки от тях има стена от стъкло и никой не може да допре другия - макар да му се струва, че лакътят му го мушка в ребрата. Да, в друго време, там, на съседната улица, мълчеше окованата върволица от робите на жаждата. И всяка от тези огромни сгради живееше в своето време, като в стъклен мехур. И нямаше никакви араби и никакви славяни, и може би никакви болгари - всички залутани в своето време - поне за тези тълпи, които се блъскаха и крещяха. Накъде и защо? Но накъде се блъскаха рибите в калната река?

Просто реално не мога да повярвам какво съкровище е това, какво неземно съкровище...

Новата книга на Халед Хосейни - А планините ехтяха е страхотна!!! Отдавна не ме беше докосвал толкова разказ от съвременен писател. Препоръчвам я, както и предишните му две книги!

Дийн Кунц - Тик - Так и нещо ми е ту интересна, ту скучна

ProxyFantasy wrote:Прочетох доста неща в последните 2 седмици, така че нека започна от начало.

Пустинно Копие на Питър В. Брет. - Продължението беше по-силно и от първата книга. Детайлните образи са просто уникални. Не мисля, че съм виждал толкова добре разгърнат свят като този от поредицата. С нетърпение чакам следващата.

Похитителят на мълнии, Рик Риърдън. - Хубава книжка, увлекателна, забавна и пак с хубави герой и приятен свят. Беше голямо удоволствие да открия поредицата и вече си взех и следващата книга.

Град от Кости, Касандра Клеър. - Тази мацка просто ми скри шапката. Не съм си помислял, че може да има толкова некадърен автор. Пасажите, сценките, разговорите, описанията, историята, поведението на героите, самите герои. Това е мъчение. Самото четене на тази книга си е чисто мъчение. Аз не издържам. Виждам постоянно някакви пасажи от книгата, които не бива да са там. Нещата са манджа с грозде. Безмълвен съм. Имала е прилична идея, но уменията ѝ на писател са близки до тези на котката ми. И за този боклук дадох 14 лева. Искам си ги обратно.

Ние кога ще играем пак Дота, бе? Иначе книжките за Пърси Джаксън са много приятни за четене.

Offtopic - Сега съм хипер зает, но като ми се освободи свободно време, ще те поканя за една игра.

Иначе да свръх леки и приятни и в сравнение с Хари Потър са си пълен чук, много радват. Едит. За Пърси Джаксън говоря... хД

The Windup Girl на Paolo Bacigalupi. Доста добро! Бъдещият Банкок е нещо повече от релефен фон на събитията, приемам го за равнопоставен с главните герои.

Чета "Момчешки живот". Страхотна е, точно от типа литература, който много обичам - изящен и четивен стил, добра история и увлекателност, интересни герои и смислена, но не досадно философска и поучаваща. Има фентъзи и мистични елементи.
Ако продължава така до края ще е най-добрата книга, която ще съм чел тази година (до сега де). Което обаче не е чак толкова показателно, защото 2013-та ми е пълен провал от към четене - има-няма 14 книги и то не от най-дебелите. Не знам защо така се получи, но и на всичкото отгоре не попаднах на нито една наистина УАУ книга тази година. На нищо не съм дал 5 звездички в goodreads.

@Dante: Не бях чувал за тази и книга и направих бърза проверка. Имам и съм чел няколко книги на издателство "Изток-Запад" - всичките научно популярни. "Момчешки живот" ми изглежда чудесен кандидат за първото художествено заглавие от каталога им, което ще си купя...

Току-що се хванах в лъжа Те издават Карлос Руис Сафон! Както и да е.

Между другото българската корица ми харесва доста повече. Но настроението, което навява е различно от оригиналната.

Започнах да чета "Задочни репортажи за България" на Г. Марков.
Започнах я веднага след "Срещи с Буров" и контрастът между двете Българии - тази на Буров, и тази след 46-та година - е направо е потресаващ...