ShadowDance

Д-р Попов на Попа!!!!!!!!!!!!

Тоя пич успя да ми избие 3 стари коронки от устата и да ми ги смени с нови, без да разбера - толкоз па да НЕ ме е боляло на зъболекар, никога не е било. И успя да ми изкара парчето джилезо от единия корен. И се бори на живот и смърт с кривите ми коренища, за да не се налага да ми вади зъбите - решил е да ме погребва с тях, а аз бях загубила тази надежда. Тука канадците с напиняне за вадене почнаха: Ааааааа, ма ти имаш мъдреци!!! АРЕ ДА ГИ ИЗВАДИМ ТОГАВА!!!!!!!!!!" А те дори не са развалени, дебеш!

Тоя не обича да вади. Сега се опитва да ми оправи грануломите в костта - догодина май месец ще видим дали е успял да изцери някой от тях.

Ама взима бая... Аз харчих канадски пари при него, та се получи, ма за българските доходи ми се струва леко непосилен.

Аз точно вчера ходих на посещение при Шрайка... така де при зъболекаря.
Някой има ли представа дали си струва да си слагаш от по-скъпите пломби ако не е за някой преден зъб които се вижда?

Слагай си метални ако ще дъвчеш с тях - не са белички но издържат в пъти повече а това е по важно.

Не мисля, че това е вярно, а и металните са леко вредни по няколко различни начина, доколкото помня. Вече почти не се слагат пломби от амалгама.

Не мисля.. слагат си се. Просто другите поевтиняха и станаха по-масови. Мен винаги ме питат каква искам. Не мисля, че са вредни, освено ако си алергичен към метали - тогава трябва златни май.

Белите винаги са ми изглеждали по-голяма шашма, де, но не съм сигурен, че се чупят по-лесно.

Всъщност според споменатото от познати стоматолози, пломбите от амалгама са най-добри, най-трайни и най-полезни заради съдържащото се в тях сребро. Нормално стоматолозите ти предлагат избор. Но ако слагаш друг тип пломба от особено голямо значение става подложката и началната обработка на оформеното ложе. Аз самата съм на фотополимерни и нямам оплаквания.

Абе друго си е да блесне един златен зъб като се усмихне човек.

Докато изхвърлях вехтории от къщи след ремонта, попаднах на "Алманах Бриз", издаван през 1970 г. от литкръжеца ни в тогавашната I ЕГ - Варна. Помня, че излязоха 2-3 бр. на циклостил и след това ни го спряха: от една служба бяха скастрили директора ни или нещо такова, не знам защо. Разбира се, възможностите за комуникация тогава не бяха като сегашните, оттам и по-оскъдната обща култура, поради което много неща днес звучат плахо и незряло. Все пак, реших да публикувам нещо тук, по три причини:
1 - защото е някакъв документ за, простете за шаблонния израз, "мислите и чувствата, вълнували подрастващото поколение" точно преди 40 г.;
2 - показва колко сериозно сме гледали на идейно-естетическите щаблони, с които се опитваха да ни пълнят главите;
3 - може да оправи нечие настроение в този скучен неделен следобед

ИЗ СВЕТА НА КРИТИКАТА

ИМПРЕСИЯ

Spoiler: show

Врабченце седи на клонче...
Чурулик! Чурулик!
Врабченце, врабченце!
Чик-чирик, чик-чирик!

- А. Стойчев

С лице към врабчето

Spoiler: show

Четейки творенията на младия наш поет А. Стойчев, на мене ми се пожелава да цитирам словата на големия френски хуманист Сент Екзюпери: „Да си човек, значи да си отговорен.” Именно отговорен! А каква отговорност има в зрялата творба, оплодена с традициите на народностното течение в националната ни литература, на един автор с могъща потентност на творческото изявление, но уви с малка претентция!

Голяма
Произведението е пронизано от чувството на дълг към съвременници и потомци. Отразявайки идиличната картина на едно врабче, авторът внушава едно спокойно, благородно чувство, събужда замрели сентименти, които предразполагат читателя към по-възвишени действия.
Прави впечатление умението на автора да използува своеобразни художествени средства. Той с голямо майсторство внушава слухови усещания чрез употребата на глаголи от рода на "чурулик, чурулик" и чрез натрупване на звука „ч”. Доброто познаване на особеностите на родната реч позволяват на автора да... (не се чете) Поетът демонстрира топлото си отношение към лирическия герой с помощта на умалителното „врабченце”.
В стихотворението са отразени диалектико-материалистическите възгледи на автора – всичко в природата се движи, всичко се изменя: сладкоструйните трели излезли от устата на врабчето са влезли в ушите на читателя и никога няма пак да се върнат в устата на врабчето.
Очевидно стихотворението подчертава големия поетичен талант на автора и неговото майсторство в изграждането на образите. Образът на врабчето е типичен образ на родно, социалистическо врабче. То е кацнало на клонче и събира сили да се впусне в борба със селскостопанските вредители.
Авторът казва, че врабчето „седи на клонче” без да конкретизира какво е клончето. Той би могъл да го постави на клонче на върха на дървото, но по този начин той би дал път на известна снобска тенденция в родната ни литература.
Безспорно творбата на А. Стойчев заема достойно място всред върховете на световния критически реализъм. По силата на емоциите и всеобхватната същност на таланта авторът се нарежда до такива колоси на световната литература като Трендафил Акациев, Сухово-Кобилин и Турхан Расиев.
Не може да се отрече колосалната роля, която изиграва творбата в идейно-възпитателно отношение.
Наше право и дълг е да отдадем заслуженото на младия, но утвърдил се автор, който издигна на нова по-висока степен родната ни поезия.
Л.И.

С гръб към врабчето

Spoiler: show

Четейки творбите на младия наш поет А. Стойчев неволно си припомням думите на големия френски хуманист Сент Екзюпери: „Да си човек, значи да си отговорен.” Именно отговорен! А каква отговорност има в „поезията” на един автор с минимална потентност на творческото изявление, но уви, с големи претенции?

Никаква!
Произведението е пропито с фалшив патос, породен от идейно-философската неориентираност на лумпена, на една от последните издънки на еснафската прослойка в нашето общество.
Отразявайки една картина с доста съмнителна художествена стойност, той се стреми да внуши у читателя спокойни, благородни чувства, да събуди в него естета. На практика обаче се получава точно обратното – читателят бива обхванат от песимизъм, породен от факта, че в момента на усилна борба със селскостопанските вредители се намират такива несъзнателни труженици като врабчето, които обхванати от апатия и малодушие демонстрират публично отношението си към труда, като безотговорно чуруликат на клончета. Дали авторът действително се е ръководил от благородни стремежи е въпрос, който меко казано подлежи на съмнение. Във всеки случай това поставяне на личните интереси над обществените, което авторът подчертано потвърждава е във висша степен несъвместимо със социалистическия морал и е в разрез с всякакви общочовешки, нравствено-етически норми.
Цялата творба носи отпечатъка на идейно-философската неутвърденост на младия автор. Така например, в началото той говори за сладкоструйните трели, които излизат от устата на врабчето, но не е показал какво ги поражда. По този начин той нарушава един от основните принципи на диалектиката – принципа на причинно-следствената връзка.
Още в самото начало на творбата се казва, че врабчето „седи на клонче”. Всеизвестно е, че „клончета” има само по върховете на дърветата. Следователно, поставяйки героя си на върха, авторът дава път на редица упадъчни течения и сам създава такова подхранвайки снобските тенденции в литературата ни.
Прави впечатление грубата непохватност на автора, неумението му да използва рационално богатството от изразни средства в българския език. Така например, вместо „врабче” той няколкократно си служи с умалителното съществително „врабченце”, с което принизява до минимум могъщият интелектуален заряд, който притежава врабчето.
Освен като лош стилист, авторът се проявява като абсолютен дилетант в областта на фонетиката. Той допуска често натрупване на звука „ч”, което довежда до алитерация, неуместна за една творба с такава идейно-естетическа концепция.
Но стилистичните и художествени слабости на се единствените, които определят творбата на А. Стойчев като слаба. Публикувайки едно „стихотворение” от подобен род той се стреми да достигне върховете на световната поезия, чийто представители са такива колоси като Турхан Расиев, Трендафил Акациев и др.
Дори смело можем да кажем, че се забелязват определени плагиатски наклонности, тъй като приликата между Стойчевото „врабченце” и „теленце” на Трендафил Акациев е повече от очебийна. За да не бъда голословен, ще си позволя да цитирам последното:

„Марули, марули, марули,
безкрайно зелено поле,
сред тях седи и се пули
едно възхитено теле.

Хапни си теленце, хапни си
марули и свежа роса,
ах как ми се иска да клекна
и аз да паса...”

Смятам, че коментарите относно творческите неуспехи на автора стават повече от излишни. За сетен път доказвайки творческата и психическата си нестабилност този млад, претенциозен творец ни доказва колко права е мисълта на Лопе де Вега: „Отсъствуващите и мъртвите нямат приятели”. Именно отсъствуващ е А. Стойчев в творбите си и за кой ли път ни убеждава в творческата алитация на младите таланти.
И какъв му е младият, самоуверен критик Л.И., ако не приятел?
Наш дълг и право е да посочим художествените неудачи на младия творец, писанията на който меко казано са крачка назад в родната ни литература.
И.Л.

Moridin wrote:Не мисля.. слагат си се. Просто другите поевтиняха и станаха по-масови. Мен винаги ме питат каква искам. Не мисля, че са вредни, освено ако си алергичен към метали - тогава трябва златни май.

Белите винаги са ми изглеждали по-голяма шашма, де, но не съм сигурен, че се чупят по-лесно.

Мързи ме да гледам сега, но имаше някакви проучвания, че от една страна изпускат някакви малки количества метал в организма ти, от друга доколкото е метал при определени условия можел да се намагнетизира или нещо от сорта, дори дотам, че да предизвиква постоянни главоболия. Ся, може би в момента говоря глупости, не помня подробности, но съм виждала няколко различни статии за това, че могат да са вредни.

Морви , в този случай се бъркаш. Няколко различни специалиста силно ми препоръчаха амалгами точно заради здравина. А на мен ми се налага сериозна здравина - имам прекалено много пломби. Практиката ми показа че белите поставени по едно време с металните просто не издържаха и се наложи да се махат и да се сменят за разлика от металните стоящи точно до тях и които не са мръднали. А с тях на практика се храня и ги натоварвам постоянно.

За да не ме обявиш в приказване наизуст, цитирам

В устата амалгамата има трайност над 20 години.
Доста повече от трайността на белите пломби, която е само 5–8 години.
При правилно изработване на амалгамната пломба се постига оптимален контакт със съседните зъби, което предотвратява влизането на храна между тях и последващи възпаления на венеца.
Най-голямото предимство на амалгамата е, че тя предотвратява развитието на нов кариес под пломбата, защото като всеки метал корозира и отделя корозионни продукти, които с времето запълват и най-фините процепи между пломбата и зъба.
За разлика от белите пломби, които трябва да се поставят при абсолютна сухота на зъба (почти невъзможна в устната кухина), амалгамата може да се работи и върху леко влажни повърхности.

Гледах един филм, в който участваше американският брат на наш Емо! Ама беше в автобуса и не разбрах как се казваше. Няква комедия, "Рокаджията" май.

Това със сухотата е най-гадното при фотополимерните, които налагат да си държиш устата отворена бая време, докато се изгради полимерът. Не знам за вас, но аз явно отделям доста слюнка, постоянно ми я смуче някаква идиотска машина, която ми дразни небцето и имам чувството, че вендузва де до каквото се допре, при това НЕ МОГА да не преглъщам толкова време да ***, а като преглътна езикът се размества, фърчи слюнка навсякъде, пак се мокри мястото, абе пълна трагедия. Верно, че като че ли по-малко почистват и дълбаят дупката отпреди с амалгамните, и съответно по-малко боли, ама това с преглъщането е гати китайското мъчение.

РРС, според мен трябва да се поинтересуваш и от обратното мнение. Майка ми имаше големи проблеми с пломбите от амалгама и падаха постоянно. Разбира се, може да е било заради калпав зъболекар. Аз имах изграден преден счупен наполовина зъб с фотополимер (т.е. много по-слабо закрепен от обикновена пломба) и падна след 10 години, при това подозирам, че беше защото аз го натоварих. Ся, ок май онова с метала не е вярно (всъщност става дума за това, че амалгамата съдържа живак, но няма доказателства, че се отделя в организма), но все пак си заслужава да се разровиш да видиш аргументите против.

Това го обсъдихме много сериозно с няколко специалисти защото както казах цялата ми долна челюст в дясно (всички кътници) ми бяха подменени.
Предимството на фотополимера е че много по естетично (ако се вижда) и се дълбае малко което води до лесно запълване на малки кариеси.
Метала от друга страна се прави бавно и като цяло отнема доста повече време но всички с които коментирах бяха категорични че при решаваща замяна на зъб ( и вадене на нерв) това е по-доброто решение в дългосрочна перспектива.

Егати странното - миналата нощ гаджето сънува, че ме учи как да използвам телекинеза, докато същата тази нощ аз сънувах, че използвайки телекинетичните си способности спасявам една атомна централа тук от руско нападение с ракети... Освен че доказва колко гийк сме и двамата, такова нещо не ми се беше случвало досега