ShadowDance

Припомням си "Аквариум" на Виктор Суворов - все така добра е.




Има и по-ново издание.




Годините на обучението му в ГРУ (съветското военно разузнаване) през 70-те години, включително тренировъчните операции със силите със специално предназначение (Спецназ) са все така интересно поднесени.

А наблюденията за властта и стремящите се към нея са все тъй актуални.


Един откъс:

Spoiler: show

Относителното налягане върху почвата на американския танк М-60? Кои противотанкови ракети повече ви харесват: американските или френските? Защо? Защо спиралните стълби в замъците се вият отдолу нагоре вляво, а не вдясно? Защо предните колела на каруцата са малки, а задните — големи? Какво е това: „три линии“? Защо в руската винтовка на Мосин нарезите са отляво надясно нагоре, а в японската винтовка на Арисака е обратното? Какви са принципните недостатъци на винкеловия роторен двигател? Колко тежи една кофа живак? Какъв тип жени ви харесват? Колко броя от списание „Огоньок“ излизат годишно? Кой първи е използвал „вертикалното захващане“? Какво означава буквата „Л“ в името на съветския изтребител-бомбардировач „СУ-7 БКЛ“? Ако ви бяха заповядали да модернизирате американския стратегически бомбардировач Б-58, кои параметри бихте подобрили най-напред? Защо на германските танкове „Пантера“ е било използувано шахматно окачване? В съветската мотострелкова дивизия има 257 танка, според вас това количество трябва да се увеличи или да се намали? С колко? Защо? Как това ще повлияе на организацията за снабдяване на дивизията? Въпросите се сипят един след друг. Няма никакво време за обмислянето им. Едва си се замислил и следва нов. Кой е Чехов? Това е снайперист от 138-ма стрелкова дивизия на 620-та армия. А Достоевски? Странни въпроси. Кой не познава Достоевски? Николай Герасимович Достоевски е генерал-майор, началник-щаб на 3-та ударна армия. Смеят се. Това, капитане, не е точно онова, което искаме, но приемаме отговорите ти. Те много ярко те характеризират. Ако понякога се смеем, не се смущавай. А нима някога съм се смущавал?

4
Струва ми се, че са ми задали един милион въпроси. Но по-късно пресметнах, че са били някъде около пет хиляди: по 50 въпроса на час, по 17 часа, 6 дни. На някои въпроси се налага да отговарям по пет, а дори и по десет минути. За други са ми нужни секунди. Понякога въпросите се повтарят. Понякога един и същи въпрос се повтаря бързо по няколко пъти. Не трябва да се нервничи. Отговаряй по-бързо. И през ум да не ти минава да излъжеш или да хитруваш. И така, колко водка можете да изпиете наведнъж? Ето фотографиите на десет жени. Коя най-много ви харесва? Умножете 262 по 16. По-бързо. Наум. Това не е много трудно. Трябва отначало да умножите 262 по десет, след това да прибавите половината на полученото, а после — още 262. Изпитващият ме гледа в упор. По-бързо, капитане. Такава дреболия! Гледам в тавана. Мъчително събирам всичко заедно. Гледам право пред себе си. На някакъв мой предшественик задали точно този въпрос и той с тънък молив е написал всички изчисления върху зелената хартия, с която е застлана масата ми. Виждам готовия отговор и веднага съобразявам, че това е просто провокация. Моят предшественик не би могъл да има тънко моливче. Не би могъл тайно да прави изчисления върху хартия под такъв пронизващ поглед! Стискам челюсти и подхвърлям собствения си отговор: 4192. Дори не гледам към зелената хартия, покриваща масата ми. Знам, че отговорът там е нарочно неправилен. А въпросите се сипят като грахови зърна: как бихте реагирали, капитане, ако ви предложат да търгувате с дини?

Понякога в залата има само един изпитващ. Понякога са трима, а понякога — петнадесет. Ето ви двеста фотографии, разпознайте онези, които сте виждали в тази стая по време на изпитите. Времето се засича. Сега изберете онези, които сте виждали само веднъж в тази стая. В текста зачеркнете всички букви „О“, подчертайте всички букви „А“, заградете с кръгче всички букви „С“. На действията на този субект не обръщайте внимание — както и на радиопредаването. Времето се засича. Субектът ми прави физиономии, опитва се да ми вземе молива, рита стола под мен. А радиото ще се скъса: зачертай „С“, подчертай „О“,.. Понякога по време на изпита направо в стаята ми носят разкошен обяд, а понякога забравят. Понякога ми разрешават да отида в тоалетната при първо поискване, понякога се налага да моля по три пъти. Всеки ден те ме докарват до предела на умствените и физическите ми възможности. И аз, и те съвсем ясно усещаме границата. Късно след полунощ, без да се събличам, падам върху кревата си и мигновено заспивам. Те чакат тъкмо този момент: една заслепяваща лампа е насочена в очите ми. 262 да се умножи по 16. Е, по-скоро. Наум. Толкова просто е! Вече си отговарял на този въпрос. Хайде де! 4192, им крясвам и светлината угасва.

5
Много по-късно научих, че онези, които са отговорили правилно на повече от 90 на сто от въпросите, не ги приемат тук. Не са нужни много умни. И все пак главното в изпитите не е да се определи нивото на знание. Съвсем не. Способността да се усвоява голямо количество информация за късо време при силна възбуда и наличието на смущения — ето кое е главното. А освен това се определя имаш или нямаш чувство за хумор, нивото на оптимизма, уравновесеността, способността за интензивна дейност, устойчивостта на настроението и много други неща.

И още един:

Spoiler: show

А маршалът се вози покрай редовете и без съмнение го гложди мисълта срещу кого да „отвърже“ цялата тази войска. Срещу Европа? Срещу Азия? А може би срещу другарите от Политбюро?

Ех и ти, маршале! Както чакаш? Всички тук сме си свои. Всички сме зли. Хайде, отвържи ни. Цялата Русия ще залеем с кръв. Само дай команда. Няма, естествено, да убиваме наред, не. Ако някой има голяма вила и дълга кола, него няма да пипаме. Не е грях да имаш вила и дълга кола. И онези, които говорят за социалната справедливост, няма да пипаме. Грях е, но не чак толкова голям. Лъжат се хората, какво да ги правиш, побърканите? Ние, маршале, ще убиваме само онези, които обединяват двете неща: които за социалната справедливост дрънкат и на дълга кола се возят. Тях като бесните кучета — на лампите, на телеграфните стълбове! От тях, маршале, се сипят всички беди на земята ни, от тях. Хайде, отвържи веригите, маршале! Ех, маршале! Та нали ако не ти, то твоят наследник ще пусне Спецназ от веригите. Ще го пусне. Бъди сигурен. Много кръв ще има. Колкото повече се каните, толкова повече кръв ще има след това. Но ще има! Ще има! Ура-а-а! Ура!

И още един:

Spoiler: show

Ние, разбира се, не сме сами във Вселената. В космоса има милиарди планети, които много приличат на нашата. Откъде накъде ще се смятаме за изключение? Не сме изключение. Ние сме такива, каквито са и всички. Освен може би формата и цветът на очите. Жителите на едни планети да са със сини очи, като на полковник Кравцов, на други — зелени, триъгълни, със зеленикав оттенък. Но с това, изглежда, се изчерпват и всички разлики. Във всичко останало сме еднакви — всички ние сме зверове. Зверовете, разбира се, са различни: мислещи, цивилизовани и немислещи. Първите се различават от вторите по това, че се стараят да маскират зверската си същност. Когато имаме много храна, топлина и самки, можем да си позволим да сме добри и състрадателни. Но щом природата и съдбата ни поставят въпроса в упор — единият да оживее, другият да загине — веднага забиваме жълтите си кучешки зъби в гърлото на съседа, брата, майка си.

Всички сме зверове. Аз поне съм и не се старая да го скривам. И обитателят на дванадесетата планета на оранжевото светило, скътано в недрата на галактиката без име — и той е зверище, само че се мъчи да изглежда добър. И началникът на разузнаването на 13-та армия, полковник Кравцов, е звяр. Той е едно зверище, което рядко се среща. Дребен, стегнат, лицето му — красиво, младежко, малко надменно. Усмивката — широка, подкупваща, но ъгълчетата на устните му винаги са отпуснати надолу — признак на сдържаност и точна пресметливост. Погледът му е съкрушителен, впива се в теб. Кара събеседника да мига и да го избягва. Ръцете му са фини, не са пролетарски. Полковнишките пагони много му отиват. Хората от този тип понякога имат съвсем странни наклонности. За някои от тях съм чувал, че събират ръждясали копейки. Интересно, нашият полковник по какво си пада? За мен и за всички нас е една загадка. Знаем учудващо малко за него, а той знае всичко за нас. Той е звяр. Малък, кръвожаден, смъртно опасен. Знае целта си и върви към нея без заобикалки. Познавам пътеводната му звезда: казва се власт. Той седи край огъня и по скулестото му волево лице пробягват червени сенки. Черен правилен профил. Червени сенки. Нищо повече. Никакъв преход. Никакви компромиси. Една грешка да направя и той ще ме стъпче, ще ме размаже. Ако го излъжа, ще го разбере по очите ми — има могъщ интелект.

Борбата ми със Слепоглед продължава ...

Дочетох Градът и градът
Започва безлично, към средата става протяжна и на края вече достига колуминацията, в която се чудиш wtf става(не какво става в книгата, какво е станало с Чайна, че е написал това, вместо нещо по-интересно).

Освен супер оригиналната идея в тази книга няма нищо друго ценно. А предвид количеството разкрития накрая ми се струва, че току що изчетох 450 страници пълнеж.

Дори да имаш достатъчно Suspension of disbelief, за да повярваш, че двуградът може да функционира по начина, описан в книгата, няма как да повярваш, че е възможно да съществува в нашия свят, ей така, без през тва време някой да разнищи нещата.

I am disappoint.

Това последното зъл спойлер ли беше?

Не, общо-взето никакъв спойлер не е - нито едно от нещата, които Martix е написал, не издава нищо, което да не става ясно сравнително бързо в книгата

Ще трябва да погледна пак книгата, да си припомня някои неща, но аз не бях разочарован; първата ми реакция след прочитането на това мнение беше "Martix, ще се учудиш колко упорито стабилни могат да бъдат общества и социални строеве, изградени върху доброволно избирателно игнориране на това, което виждаш, доброволно избирателно не-замисляне-върху неща, върху които дори малко замисляне би довело до "бунтовнически", "предателски", "изменнически" или просто "еретични" мисли и настроения." И това включва обезкуражаване на любопитство - дори научно. Иде ми да цитирам (доста извън контекст) Питър Хамилтън в "Звездата на Пандора", когато една купчина изкуствен интелект обяснява на хората, че няма да им помогне в разработката на оръжия: "We have every confidence in your ability in that field. You have demonstrated your competence many times throughout history."

Но може би съм забравил някакви моменти от книгата, които са подразнили теб повече; ще си я припомня по някое време, ще видя.

Не, нямаше никакви моменти, които да ме подразнят.
Освен може би

Spoiler: show

никаквото обяснение как са се появили градовете и какви бяха тези древни механизми

Просто книгата е изчистена от всичко фантастично и ми беше откровено скучна.
Като детективски роман също се проваля, нито нашия човек блести в работата си, нито разкртитията си заслужаваха чакането.

Иначе идеята за саморегулиращото се общество е ясна, но на мен не ми достигна убеденост, че това, което го чета, може да съществува наистина, а и чисто графично, никой от двата града не беше описан достатъчно живо, че да си го представя.

Избутах "Wool" на Хю Хауи и съм силно разочарован. Авторът не е успял да предаде интересните си идеи по интересен начин. Повествованието зацикля в спирали от повтарящи се елементарни разсъждения на главните герои, неубедителни решения и драматични спасения. В едно ревю видях, че писалият ревюто сравнява романът с "Пътят" мн К. Маккарти. Е, нищо общо нямат. Базата за сравнение на Wool a.k.a "Тел" е руското 'Метро 2033', като освен сюжетно двете книги си приличат по ниското качество на писане. Лично на мен метрото ми беше с една идея по-интересно по-шарено, но в никакъв случай не мога да нарека която и от двете книги литература и/или стойностна фантастика.

И аз от бая време се чудих на Wool, но имах точно същите притеснения - че ще попадна на нещо подобно на Метро 2033. И двете са почнали като самиздат, доколкото знам, та не е особено учудващо. Обаче е някак доста тъпо, че подобни книги стават някакви ултра хитове и камо ли не биват представяни като най-доброто от жанра пред мейнстрийм публиката. В лондонското метро от месеци насам е пълно с реклами за Wool, а може би единствената друга фантастична книга, за която съм видял плакати, беше последната на Абъркромби (и някой друг свръхестествен романс може и да е имало, де). После върви обяснявай за качествената фантастика. То всъщност вероятно е най-вече проблем в начина на издаване - търси се предимно поп-елемента, най-големия знаменател и прочие.

Съгласен съм. Една положителна гледна точка е, че така се привличат към жанра неизкушени във фантастиката хора, което теоретично би повишило търсенето на подобна литература, а оттам и откриването/предлагането на качествени образци.
От друга страна този довод ми прилича на - добре е да има повече чалга, че така някой може да открие и красотата на автентичния фолклор.

Възвишение. Добра е, но малко тегаво ми върви. Този стил е нож с две остриета. И ако повтори още 50 пъти (до половината имаше поне толкова) "иба" във всякакви разновидности ще ме покърти от оригиналност.

тъкмо свърши мъчението ми със Зимоковеца и сега на ред е Слепоглед на Уотс - първата книга която си вземам изцяло на препоръки от форума дано не ме разочарова

Прочетох Пустинното копие на Питър Брет. За мое неудоволствие заприлича на Колелото на времето с досадните мъжко-женски заигравки и противоречия. Май няма да чета третата част...

Chung Kuo 1: Son of Heaven - завърших я преди няколко дни и впечатленията са ми още пресни, започна като пост-апокалиптична селска картинка, а завърши със китайски кораби в небето, неясни структури на фона на планините и един генерал, опълчил се на системата със своите конфуциански ценности и ли.

Мисля си, че самата поредица имаше нужда от такава предистория за да направи света на Средното Царство още по-пълнокръвен и жив. Макар и с прекалено малко елементи от това което бях чел преди години, ми хареса, ако не само заради последните няколко глави.

Сега съм на средата на втората книга и се радвам още повече

Иначе 8/10 за началото на новата поредица.

Нещо за Робин Хоб да кажете? Сега съм на Assassins quest. На български "Кралска поръчка"(wtf!?). Това се пада 3тата книга от поредицата Farseer. Смесени чувства изпитвам. На средата на книгата съм, сигурно скоро ще я завърша и се чудя дали да започна друга поредица на Хоб. Везните накланят към "по-скоро ще си намеря друг автор".

Препрочитам си Влад Талтош поредицата този път на английски, въпреки че и превода е доста як. Зор ще видя да се намерят последните две обаче из нета дето още са непреведени .