ShadowDance

Дан Симънс ми е един от любимите автори. Повечето хора оценяват най-добре Хиперион, която е невероятна книга, но за мен номер едно ще си остане Илион. Човекът има невероятни идеи, които описва и развива доста добре. Единственият му недостатък, който ми се набива на очи, е че не умее оптимално да завърши поредиците си. Краят на Олимп и в известна степен на Ендимионите бе по-скоро посредствен

А до колкото хорарите му, аз съм чел само Песента на Кали и честно казано не останах очарован. Но в това няма нищо странно, просто този жанр ми е сравнително безинетересен. Топ нивото си разкрива в сай-фай книгите си и това си личи.

А сега по темата... подариха ми скоро на Питър Бред Защитения и Пустинното копие и не са лоши фентъзита. Света е поднесен интелигентно на малки порции, вместо да се изсипе всичко отведнъж. Героите са приятни, стилът на писане е приличен. Първата книга е приятна, а втората започва доста обещаващо

Аз пък тия дни прочетох "Една нощ пред самотния октмоври" и "Междусвят", две доста приятни, дори детски, фентъзита, които обаче са почти посредствени и след една седмица няма да помня.
Сега започнах на телефона "Юбик", имам големи очаквания, но до 20% не е нищо особено, пък да видим.

Dante wrote:Аз пък тия дни прочетох "Една нощ пред самотния октмоври" и "Междусвят", две доста приятни, дори детски, фентъзита, които обаче са почти посредствени и след една седмица няма да помня.
Сега започнах на телефона "Юбик", имам големи очаквания, но до 20% не е нищо особено, пък да видим.

Пишеш глупости!!!
Само за Междусвят мога са се съглася. Една нощ през самотния октомври е един от най-красивите и запомнящи се текстове, които съм чел. Юбик е най-малкото гениална...

Да, не бих стигнал дотам да окачествявам чуждите мнения като "глупости", ама... и аз не съм съгласен

Dante wrote:Аз пък тия дни прочетох "Една нощ пред самотния октмоври" и "Междусвят", две доста приятни, дори детски, фентъзита, които обаче са почти посредствени и след една седмица няма да помня.
Сега започнах на телефона "Юбик", имам големи очаквания, но до 20% не е нищо особено, пък да видим.

Какъв телефон, бе? Нали имаш Киндъл Като стил и проза творчеството на Филип Дик не е нищо особено, но ако си в състояние да разграничиш темите над които заляга, ще разбереш, че има гениални идеи. Накратко, нищо лошо да не съм чул за човека дарил ни филми като "Специален Доклад" и "Блейд Рънър", че с удоволствие ще те напсувам за подобни мнения

"Една нощ през самотния октомври" ме размаза от кеф, но може би трябва да усетиш някои препратки.
Макар че и без тях пак е оригинално поднесена творба, струва ми се.

"Юбик" прелива от страхотни идеи, но цялостната фабула ми беше твърде скучно поднесена. Дик има невероятно въображение, но не бих го нарекъл сладкодумен разказвач.

П.П. Филмът "Специален доклад" не ни го е дарил Дик.
Разказът е доста по-добър впрочем, специално в частта с обясненията за комбинациите от видения на тримата ясновидци.
Същото с "Блейд Рънър", романът е доста по-различен, но решенията на Ридли Скот работят по-добре като за филм според мен.

passer-by wrote:"Една нощ през самотния октомври" ме размаза от кеф, но може би трябва да усетиш някои препратки.

"Юбик" прелива от страхотни идеи, но цялостната фабула ми беше твърде скучно поднесена. Дик има невероятно въображение, но не бих го нарекъл сладкодумен разказвач.

П.П. Филмът "Специален доклад" не ни го е дарил Дик.
Разказът е доста по-добър впрочем, специално в частта с обясненията за комбинациите от видения на тримата ясновидци.

Е добре, де, не става ли ясно от поста ми, че филма на Спилбърг е по неговото творчество Иначе самия Спилбърг прави историята доста по-дълбока. Ама да не сравняваме филма с новелата. Не му е тука мястото.

П.П. Обаче се води сценарист в Блейд Рънъра.

Спилбърг за мен прави историята по-плитка, особено за влиянието на предсказанията върху реално случващите се неща, но си има тема за филма.


Не знам какъв се води Дик във филма "Блейд Рънър", но има съществени разлики спрямо романа. И двете работят, но всяка творба по своему.

passer-by wrote:Спилбърг за мен прави историята по-плитка, особено за влиянието на предсказанията върху реално случващите се неща, но си има тема за филма.

Според мен е е по-плитка, а просто сценаристите и Спилбърг са предприели различен подход, който на моменти дава доста дълбочина на образите.

Спилбърг портретира предвидците като божества, докато Дик ги визира като "дрогирани дебили" (не си спомням точно текста от новелата). Тоест Спилбърг вкарва доста религиозни алегории. Като цяло филма адресира вярата. Разбитото семейство и неизживеният Едипов комплекс са друга тема на филма. Андертън е загубил сина си преди шест години, а жена му го е напуснала. Самият Андертън е израснал без баща (неизживян кастрационен и едипов комплекс), а Бурже (представен като бащина фигура) го предава, което е символ и на проваленото бащинство. Андертън също е провален баща, тъй като допуска изчезването на сина по невнимание. Изобщо Спилбърг хваща тази тема много добре, тъй като в нито една екранизация на книга по Филип Дик не присъства здраво семейство.
Естествено не съм цял цялостното му творчество.

Точно за това, лично според мен, Спилбърг е голям кинаджия.

Не знам какъв се води Дик във филма "Блейд Рънър", но има съществени разлики спрямо романа. И двете работят, но всяка творба по своему.

До колкото помня в книгата "Сънуват ли андроидите..." цялата патаклама беше защото Рик искаше да си купи истинско животно. Във филма не помня каква беше драмата, май, че самият той е репликант.

А сега по темата. Продължава епичното ми четене на Силмарилион. Дядо Толкин надминава очакванията ми

"Една нощ през самотния октомври" беше хубава книга, но наистина нищо особено. Страхотен стил на Зелазни, книгата я прочетох на един дъх от до единствено във влака. Хареса ми, но е просто добра книга, не нещо особено. "Междусвят" няма какво да го коментираме, детска книга, но за "Юбик" все още не мога да дам мнение, щото съм в началото. Просто за сега ми се струва много meh, но като прочета останалите 80% ще знам дали е така...

Вирикониум. Голяма. Екзотика, романтическа приповдигнатост на език и герои, страхотно писане, екшън, приключения. Още не съм я дочел, де, но едва ли ще има промени и занататък.

Порочетох Ритматистът на Сандерсън. Човека има такова въображение и толкова много идеи, че чак не се е потрудил много да опише поредния уникален свят. Предполагам, ще последват нови книги в тази вселена и се надявам да се справи малко по-добре.
И финала на книгата е доста претупан за моя вкус.
Браво на Арт Лайн за твърдата корица и рисунките.

Иначе чакам с нетърпение 2 книга на Пътят на кралете ...

Прочетох "Юбик" - страхотна откъм идеи, развитие и темпо, но не ми хареса откъм стил и чисто писателски умения.
Започвам "Вечната война".

Dante wrote:Прочетох "Юбик" - страхотна откъм идеи, развитие и темпо, но не ми хареса откъм стил и чисто писателски умения.
Започвам "Вечната война".

"Вечната война" трябва да е нещо като връх в творчеството на Холдеман, аз вчера прочетох "Камуфлаж" и не беше лоша книжката, има добри моменти, увекателна е, но само до там. Като цяло 10 страници преди края вървеше така сякаш може да се напише още 300 и изведнъж се случи развръзката. Интересно ми е дали и във "Вечната война" го има този момент.

След цяла година размотаване изгълтах 4-те Патрула на Лукяненко - доста добри, не е Дълбината, но определено втората му най-добра поредица.
Вселенската справедливост, пророчествата и деус екса и чистото нагласяне ми идват в повечко, но има достатъчно добри идеи, за да оправдават репутацията на книгите.
На панаира на книгата ще си взема Новия партул.