Още едно малко откъсче, че да се разсея малко, преди да си легна
Мисля, че не е много спойлърско, щото то това си го пише и на корицата.. Тоя път обаче не се получи толкова добре, признавам си, а за превода на поемата да не говорим (е И в оригинала няма рима..)
--------------
Дужек изсумтя – най-близкото до смях, което някога изобщо показваше.
– Добре, отряд, слушайте внимателно. Две неща. – Обсипаното му с белези лице се смръщи леко. – Първо, Императрицата е изпратила Нокътя. Те са в града, за да се справят с магьосниците на Пейл.
Тръпки пробягаха по гръбнака на Татърсейл. Никой не обичаше Нокътя да е наблизо. Имперските убийци – предпочитаното оръжие на Ласийн – държаха отровните си ками наточени за всеки, включително за малазанците.
Подобни мисли изглежда минаха и през ума на Калот, защото той се изправи рязко:
– Ако са тук по някаква друга причина...
– Ще трябва първо да минат през мен – каза Дужек, отпускайки единствената си останала ръка върху ръкохватката на меча.
„Това беше за този, който слуша в другата стая”, помисли Татърсейл. „Дужек казва на мъжа, който ще командва Нокътя, как стоят нещата. Шедунул да го благослови.”
Хеърлок се обади:
– Ще се снишат и ще действат така. Те са магьосници, а не идиоти.
Минаха няколко мига преди Татърсейл да разбере думите му. „О, да, магьосниците от Пейл.”
Дужек погледна преценяващо към Хеърлок, после кимна.
– Второ, днес ще нападнем Лунния Отломък.
В другата стая Висшият Магьосник Тайшрен се обърна при тези думи и бавно се приближи. Под качулката широка усмивка разполовяваше тъмното му лице – сякаш мигновено пропукване в съвършените му черти. Усмивката бързо се стопи, и кожата му отново се изглади.
– Здравейте, колеги мои – рече магьосникът, комично и заплашително едновременно.
Хеърлок изсумтя шумно.
– Опитай се да ограничиш мелодрамата до минимум, Тайшрен, и всички ние ще станем малко по-щастливи.
Пропускайки покрай ушите си думите на Хеърлок, Висшият Маг продължи:
– Императрицата е загубила търпението си, що се отнася до Лунния Отломък...
Дужек вдигна глава и се намеси с леко натъртване:
– Императрицата е достатъчно уплашена, за да удари първа и да удари силно. Наричай нещата с истинските им имена, фокуснико. Това тук е фронтовата ти линия. Покажи малко уважение, по дяволите!
Висшият Магьосник сви рамене:
– Разбира се, Върховен Юмрук. – после се обърна към отряда.
– Вашата група, аз и трима други Висши Магьосника ще атакуваме Лунния Отломък до час. Кампанията на север така или иначе е привлякла повечето от обитателите му. Вярваме, че господарят на Отломъка е сам там. Вече почти три години самото му присъствие бе достатъчно, за да ни държи в шах. Но тази сутрин, приятели мои, ще проверим издръжливостта на този така наречен господар.
– И ще се надяваме да е блъфирал през цялото време – добави Дужек, смръщвайки все повече лицето си. – Някакви въпроси?
– Кога мога да се надявам да ме преместят? – попита Калот.
Татърсейл прочисти гърлото си.
– Какво знаем за Господаря на Лунния Отломък?
– Почти нищо, боя се – отговори Тайшрен, примижавайки с очи. – Тисте Андии, със сигурност. Архимагьосник.
Хеърлок се наведе напред и с премерен жест се изплю на пода пред Тайшрен.
– Тисте Андии, Висш Магьоснико? Мисля, че можем да бъдем и малко по-точни от това, не си ли съгласен?
Мигрената на Татърсейл сякаш се влошаваше. Тя изведнъж осъзна, че е задържала дъха си и бавно издиша, докато следеше реакцията на Тайшрен – на думите на мъжа и на традиционното за Седемте Града предизвикателство.
– Архимагьосник – повтори Тайшрен. – Може би Архимагьосникът на Тисте Андии. Драги Хеърлок, – добави той, снижавайки глас – примитивните ти племенни жестове си остават старомодни, а бих казал и леко безвкусни.
Хеърлок оголи зъбите си.
– Тисте Андии са първите чеда на Майката Тъмнина. И ти си усетил вълненията из магическите Уоръни, Тайшрен, както и аз. Попитай Дужек за докладите, които идват от Северната Кампания. Древна магия – Куралд Галайн. Властелинът на Лунния Отломък е най-висшият Архимагьосник – знаеш името му толкова добре, колкото и аз.
– Не знам нищо такова – сопна се Висшият Маг, най-накрая загубвайки търпението си. – Може би няма да имаш нищо против да ни просветлиш, Хеърлок, и после бих ти задал няколко интересни въпроса относно източниците ти.
– Ахх! – Хеърлок се изстреля напред от стола си с изкривено от омразата лице – Заплаха от Висшия Магьосник! Ето сега вече стана интересно. Отговори ми на това, тогава. Защо сами трима други Висши Магьосници? Не бих казал, че не можем да си позволим повече, нали? И после, защо не направихме това преди две години?
Каквото и да ставаше между Хеърлок и Тайшрен, то бе прекъснато от Дужек, който изръмжа безгласно, а после каза:
– Просто ставаме отчаяни, магьоснико. Северната Кампания се оказва горчива. Петата е почти унищожена и няма да получи подкрепления поне до следващата пролет. Идеята е, че армията на Лунния господар може да се върне по всяко време. Не бих искал да ви изпращам срещу армия от Тисте Андии, и със сигурност нямам намерение да допусна Втората да трябва да се бие на два фронта, които на всичкото отгоре получават подкрепления. Това е лоша тактика, и който и да е този Каладан Брууд всъщност, вече успя да ни докаже, че може да ни накара горчиво да си платим за всяка своя грешка.
– Каладан Брууд.. – промърмори Калот, – кълна се че съм чувал това име някъде преди. Странно, че никога не съм се замислял много.
Татърсейл потърси с очи Тайшрен. Калот беше прав – името на мъжа, който водеше Тисте Андии заедно с Пурпурната Стража, звучеше познато – по някакъв древен начин, сякаш изваждайки наяве спомени за стари легенди или за някоя епична поема...
Висшият Магьосник посрещна очите й с равен и преценяващ поглед.
– Вече няма нужда от причини – каза той, обръщайки се към останалите. – Императрицата заповяда и ние трябва да се подчиним.
Хеърлок изсумтя за втори път.
– И като стана дума за извиване на ръце – сядайки обратно в стола си и усмихвайки се презрително на Тайшрен, каза той – спомняш ли си как си играехме на котка и мишка в Арен? Този план вони на теб. От много време се домогваш до шанс като този – усмивката му стана сурова – Кажи ми, кои са другите трима Висши Магьосници? Не, нека позная...
– Стига! – Тайшрен се приближи до Хеърлок, който застина на мястото си и само очите му останаха да светят заплашително.
Фенерите сякаш помръкнаха. Калот повдигна кърпичката от скута си, за да избърше сълзите, избили по страните му.
“Господи, колко сила, главата ми ще се пръсне!”
– Много добре – прошепна Хеърлок – нека извадим картите на масата. Сигурен съм, че Върховният Юмрук би оценил подозренията ти по достойнство. Хайде, карай направо, стари приятелю.
Татърсейл впери поглед в Дужек. Лицето на главнокомандващия беше съвсем близко, очите му бяха впити в Тайшрен. Изглежда разсъждаваше усилено. Калот се наведе към нея:
– Какво по дяволите става тук, Сейл?
– Нямам никаква идея – прошепна тя в отговор – но нещата излизат от контрол – каза го неангажиращо, но мислите й се вихреха бясно около студен възел от страх. Хеърлок беше бил с Империята повече време, отколкото тя или Калот.
Той беше бил сред магьосниците, които се бяха били срещу Малазан в Седемте Града, преди Арен да падне и Свещеният Фала’д да бъде разбит, преди да му се предостави изборът смърт или вярност към новите господари. Беше се присъединил към магьосниците на Втората в Пан’потсун – както и самия Дужек, той беше бил там, със Старата гвардия на Императора, когато първите отровни следи от измяната бяха излезли на бял свят, в деня, в който Първият Меч на Империята беше бил предаден и жестоко убит. Хеърлок знаеше нещо. Но какво?
– Добре – проточи Дужек – имаме работа за вършене. Да се заемаме с нея.
Татърсейл въздъхна. Добрият стар Еднорък и думите му... Тя хвърли поглед към мъжа. Познаваше го добре, не като приятел – Дужек нямаше приятели – но като най-добрият останал военен ум на Империята. Ако, както Хеърлок намекваше, Върховният Юмрук беше предаден от някого някъде, и ако Тайшрен беше част от това... ние сме като огънат клон, беше казал някога Калот за войската на Едноръкия, и нека Империята да му мисли, когато се прекършим. Призракът на Седемте Града се таеше във войниците, стаеният призрак на покорените, но непокорими.
Тайшрен махна към нея и към останалите магьосници. Татърсейл се изправи, както и Калот. Хеърлок остана на мястото си, изглеждаше полузаспал.
Калот се обърна към Дужек:
– За това преместване...
– По-късно – изсумтя Върховният Юмрук. – Бумагите са кошмар, когато си само с една ръка. – Той огледа отряда си и тъкмо щеше да добави нещо, когато Калот се обади отново:
– Аномандарис.
Очите на Хеърлок рязко се отвориха и намериха тези на Тайшрен с нескрито задоволство.
– Аааа – рече той в тишината, последвала думите на Калот. – Разбира се. Трима други Висши Магьосници? Само трима?
Татърсейл се вгледа в бледото, замръзнало лице на Дужек.
– Поемата – тихо каза тя – Сега си спомням:
“Каладан Брууд, онзи,
що носи зимата със себе си,
зарит без тъга...”
Калот пое нататък:
“.. в гроб, лишен от думи,
и в могъщите му ръце”
Татърсейл продължи:
“– чукът на песента
Той живее заспал, затова предурпредете тихо всички
– не го събуждайте
Не го събуждайте...”
Всички в стаята се взираха в Татърсейл, когато и последните й думи заглъхнаха.
– Изглежда е буден – проговори отново тя с пресъхнала уста. – “Аномандарис”, епичната поема от Рибаря Келтат.
– Тази поема не е за Каладан Брууд – каза Дужек, мръщейки се.
– Не – съгласи се тя – тя е най-вече за неговия спътник.
Хеърлок бавно се изправи на крака, после пристъпи близо до Тайшрен.
– Аномандър Рейк, Господарят на Тисте Андии, които са душите на Беззвездната Нощ. Рейк, Гривата на Хаоса. Това е Лунният властелин и ти изпращаш четирима Висши Магьосници и един единствен отряд срещу него.
Гладкото лице на Тайшрен бе заблестяло от пот.
– Тисте Андии – каза той с равен глас – не са като нас. На теб може да ти изглеждат неразбираеми, но не са. Просто са различни. Те нямат собствена кауза. Просто се местят от една човешка драма към друга. Наистина ли мислиш, че Аномандър Рейк ще стои, за да се бие?
– А нима Каладан Брууд се е отеглил? – попита рязко Хеърлок.
– Той не е Тисте Андии. Той е човек – някои казват, че с Баргастка кръв, но така или иначе в него няма нищо от Древните и техния дух.
Татърсейл се намеси:
– Разичиташ, че Рейк ще предаде магьосниците на Пейл – че ще предаде договора помежду им.
– Рискът не е толкова голям, колкото изглежда – каза Висшият Магьосник. – Белурдан направи някои проучвания в Дженабарис, Магьоснице. Някои нови свитъци от „Лудостта” на Готос бяха открити в една планинска крепост отвъд Гората Блекдог (на Черните Кучета?). Сред написаното има и дискусии за Тисте Андии, както и за други народи от Древните Векове. И помнете, Лунният Отломък вече веднъж се е оттеглял от директна конфронтация с Империята.
Вълни от страх обгърнаха Татърсейл, подкосявайки коленете й. Тя седна тежко назад в стола си.
– Обричаш ни на смърт – промълви – ако залогът ти не успее. Не само нас, Висш Магьоснико, а цялата войска на Едноръкия.
Тайшрен се завъртя бавно, оставайки с гръб към Хеърлок и останалите.
– Заповеди на Императрица Ласийн – каза той, без да се обръща – Колегите ни пристигат по Уорън. Когато са тук, ще уточна разпределението ни. Това е всичко – той се отправи към стаята с картите и се върна на предишното си място.