ShadowDance

Morwen wrote:Бтв, не знам каква е темата, от която е тръгнало това и не говоря за нея.

http://www.forplay.bg/forums/index.php/ ... l#msg40110

От този пост, та нататък. Интересни неща има.

Оттук и тръгна споделеното от Рол за патриотизма, дало начало на тази тема.

Твърде дълго ми е за полунощ, съжалявам...

Е, виж го като имаш време. Интересна дискусия е, наистина.

Мале, Роланд колко епично се излага в тази тема, не е истина !

И честно казано, не видях каква беше връзката между "Еми богатството на езика не е такъв фактор, Рол, защото [това и това конкретно доказателство]..." и "аз съм патриот и антибългарин, harrrrr!!!111!!".

Ениуей, да се върнем на все пак възникналата тема за патриотизма. Става ли първо да се разберем дали си говорим за:
-патриотизма като "кеф ме е че съм българин, харесвам си езика, чета Смирненски, гледам стари записи на "Улицата" на Москов, знам химна, пея го, когато трябва, знам си историята, почитам героите й (поне на втори юни, което за мен не е просто денят след Деня на детето)" и т.н.
или си говорим за:
-явлението "мразя турците, защото навремето са клали и бесели тук, мразя сърбите, защото винаги са ни желали злото, мразя гърците, които винаги са искали да ни асимилират, смея се на англичаните, защото сме им ударили здрав бой през Първата Световна, смея се и на французите, защото тях също сме ги били, мразя германците заради Берлинския договор, китайците са пичове, защото са ни нещо като бета версия и ползват нашия календар... но преди всичко се кефя, че Мусала е с няколко метра по-висока от Олимп и рекордът за най-висок връх на Балканите се държи от български връх!"

Викам верно да го направим това разграничение, защото според мен някои хора използват твърде фриволно някои термини и в първия си пост в тази тема обиждат без да знаят хората и то по доста злобен начин "Мразя [тук вмъкнете някакво описание на хора, към които спадам и аз]".

П.П. Сега виждам, че съм цитирал грешно (макар и да съм предал почти на 100% смисъла на думите). Но ми направи впечатление следното:
"Презирам патриотизма и родолюбието в почти всичките им форми и националности. МНОГО СИЛНО ги презирам! "

Кои форми и националности не презираш, Роланд, че ми е безкрайно интересно? И защо точно тях?

Не ми се сърди много, но като ти прочетох поста, изпитах НЕПРЕОДОЛИМ импулс да не ти отговоря на въпросите

Аха, нали, много по-полезно е да спорим за понятие без да се уточним защото... КПД-то на подобни "спорове" клони към нула, ама така е по-гот, как иначе ще се изпонакараме селски и ще стигаме до подобни крайни изказвания като твоите? Този капс-лок трябва да се използва някога, за какво е сложен на клавиатурите иначе?

А, да, напомни ми следващия път, когато критикуваш Амелия за постовете й в тази тема, да ти напомня, че специално горният не е по-различен от нейните.

Непременно. А на теб ще ти напомня, че обикновено като искаш отговори на въпроси от някого, е по-умно да го правиш без да започваш с неподкрепено от никакви аргументи заяждане С Амелия сме супер близки приятели, кумувал съм й на сватбата и насред цялото злостно заяждане си лафим дружески в icq. Ти не си ми никакъв, че да ми държиш тоя тон просто

Не знам как разбираш какъв ми е тона според начина ми на писмено изразяване, не ме и интересува. Не ме и интересува какви ти се падат останалите потребители в личен план.

Това, което истински ме засяга, е какво разбираш ти под "патриотизъм" и "родолюбие".

Не че нещо, не че искам да ти се заяждам, дори ще се постарая да забравя излагациите ти от линкнатия форум, ама... някак си е хубаво да защитиш позицията си, когато директно атакуваш ценност, възпитавана от българската образователна система от четвърт хилядолетие насам. Щото, нали разбираш, в противен случай попадаш в графата "трол".

В тая тема има вече немалко коментари за патриотизма.

За мен е полезна от едно време традиция, която да дава първоначална опора на тази част от местното население, която се нуждае от такава, но пък за други (сред които и аз) вече не е необходима. Казвам като мое лично възприятие и без лоши чувства.

Предпочитам вече да приемам хората като жители на планетата, а не с етикети по географско положение.

Мисълта на Кавана, която пуснах по-назад, за мен добре илюстрира ситуацията.

Радвам се на личностите и постиженията на цялото човечество. Но не се гордея с тях, защото за мен е абсурдно да се гордея с чужди постижения. Мога да се гордея само със своите.


А като не те интересува какви сме си едни на други тук - недей държа сметка кой на кого как говорел.

Освен това, щом смяташ, че дадени изказвания са "излагации", не е зле да се аргументираш защо.

Roland wrote:Хрис, западната култура си остава вастли супириър на всички други. Тия момци, дето ги изброих, все тя ги е раждала

Very full of shit and hypocritical this is.

"Аз съм се родил в западната култура и затова тя е най-добрата"

Очевидно лигавене от моя страна, за да съм в тона на Амелия.

Не, че не го мисля, де, но не бих го казал по тоя начин в сериозен пост.

Според мен, Симеоне, отстъпваш остро назад в спора, ако последваш "непреодолимия" си импулс и не отговориш, защото въпросите са си доста резонни и в момента демонстрираш дразнеща липса на отговорност към темата си

Моето мнение - аз не съм патриот, но мисля, че патриотизмът е нужен за доброто самочувствие на човек. Светът ни просто все още е така устроен. И като много явен пример мога да дам Чехия, ако не и Сърбия. Също страни с комунистически режими, от които едната е в момента далеч пред нас (а тръгнахме от едно и също място) и се опъва на ЕС до степен вече да дразни, но се съобразяват с нея, въпреки че няма какво повече да предложи от нас, особено геополитически. Другата уж по-зле от нас по всички показатели, но с по-чисти градове (съдя само по Белград, но според мен е показателен) и с далеч по-обединена и горда със себе си нация именно по патриотични причини.

Патриотизмът философки погледнато за мен е шит и нищо не го оправдава. Но практически погледнато той е изключително полезен за държавата и по мое мнение един от най-големите проблеми на България е, че няма патриотизъм (не броя Атака и атакистите, за които патриотизъм е мразене на турците). Говоря за това да си вярваш, че щом преди си постигнал нещо голямо, можеш да го постигнеш и сега, стига да не си гъз и да си седнеш на такъвия.

Ениуей, все пак преживяването ми в чужбина ми доказа, че е напълно възможно да се гордееш с хубавите неща и да ги изтъкваш като културно разнообразие, без да навлизаш в лошите. Така поддържаш някакво самочувствие тъй като всички останали правят същото, но това много трудно би работело в Европа, където всеки си знае кътните зъби.

passer-by wrote:А, човекът обикновено има доста адекватни разсъждения, затова туй леко ме потресе.

И РРС-а с руския...

Съжалявам че ви спамя темата но защо по дяволите ми намесваш името абсолютно не по конкретната тема ,че и извадено от контекст от друг форум?

Винаги съм мислил, че криворазбраният патриотизъм е характерен предимно за хора с комплекси по отношение на националното самочувствие. Може би затова и е толкова ярко изразен тук. Знаете за какво говоря - например за това, че точно "Под игото" стана любимата книга на българите. Или за широко разпространеното схващане, че литературата трябвало да ни учи на родолюбие и подобни глупости, на които съм се наслушал, начел и нагледал до втръсване. Имаше преди време една дискусия във форума на арената, която вероятно би била интересна. За нещастие форумът беше рестартиран и доста неща се загубиха, иначе щях да дам линк. Ставаше дума за това дали и колко трябва да се изучава българска литература в училище. Когато заявих, че трябва, но трябва и да се намали сериозно за сметка на световната класика, ми беше отговорено именно с горното - че ни трябвало родолюбие и функцията на литературата била да ни учи на такова. Мисля, че е ясно как съм отговорил и как се е развила дискусията, затова няма да я преразказвам. Да не говорим, че и не я помня. Подобни схващания, обаче, не са редки.
Друг проблем на патриотизма е, че основен начин на изразяването му е омразата към други народи. "Турците ни владяха и клаха пет века, дай да ги мразим." В резултат на което четем, че не трябвало да уважаваме Manowar, `щото били записали песен на турски и ние сме патриоти, и нали... А това, че същата песен я записаха и на български, и на още 14 езика, няма значение... Т.е. не е като да няма... Или че Шанел Еркин не трябвало да участва в "Мюзик Айдъл", `щото била туркиня, нищо, че беше една от най-кадърните там. Или... Има и много по-фрапиращи примери, но мисля, че тези са достатъчно доказателство до какви абсурди се стига понякога.

Що се отнася до мен - не бих се окачествил като патриот. Харесвам си езика и т.н.(вж. първото тиренце на Shamajotsi, без това за "Улицата"), но пък никога и в никой разговор с чужденци не съм се опитвал да си хваля родината. То няма и за какво. Освен с това, че като мине някой метъл-изпълнител от тук, остава като треснат от публиката ни - може и да се види защо от концертните записи, които се направиха напоследък, де. Обаче от какво друго? Историята ни? Е, и? Някое спортно постижение? А като почти не се интересувам от спорт, какво правим? Пък и при положение, че масата българи още изживяват 1994 година по отношение на великия ни спорт, някакси... Нещо с изкуството? Че най-превежданият ни автор е роден преди Освобождението. На всеки наш кадърен автор съответстват n на брой англоговорящи такива. Сега, тук има и други фактори, де, не е само до кадърност. Все си мисля, че, например, певец като Звездомир Керемидчиев би имал много по-голям успех, ако беше тръгнал от някоя англоговоряща държава, а не от България. Така или иначе почти всички повсеместно пълнещи стадиони изпълнители са тръгнали именно от англоговорящите страни.
И какво ни остава? Да се бием гърдите, че сме българи? Само дето на мен не ми дреме особено от каква народност е човекът отсреща, стига да ми допада като човек. Ако ме попита де е България, бих му разказал повече за хората там така, както съм ги видял и усетил. Не за вековната ни култура и история, нито че сме станали четвърти на световното в деветдесет и четвърта.

Защо пък да не им разкажеш за нещо историческо. В крайна сметка всеки чужденец ще ти разкаже нещо от историята на неговата родина. Това дава идентификация на държавата ти един вид и на теб като неин представител.