ShadowDance

Дони Дарко е доста добър и за мен. Много смела и необикновена трактовка (?) на шизофренията. Ксeл-eeе, аз много искам да ги видя тея екстри пъъък!!

Immortel (Ad Vitam) Е нечовешкият филм!

А Сиропиталището е доста добър, но тая кифла-алпинист (На испански това са хората който използват останалите като "стъпалата" на стълба, ако ме разбирате!) Белен Руеда е остро надценена.

И преди Рольо да ме изяде с парцалите, ще поясня че имам тези сведения за гореспоменатата - не е просто лично мнение - от съвсем първа ръка; познавам я лично и е отвратително, непоносимо путе. И в такива сличаи имам лошият навик да не разграничавам много личен от професионален живот. Но за 20 години и тя изобщо не успя да се открои де, та чак до "Mar Adentro".

Picnic at Hanging Rock Не прилича на нищо, което съм гледала (може би малко и донякъде на Heavenly Creatures). Аз ...просто нямам думи. Незабравимо изживяване, ако все още не сте го гледали и искате да бъдете изненадани, пробвайте.

El Orfanato беше наистина доста добро, макар и леко неразработено. И толкова красиво!

Да, феноменална камера. Тия гледни точки, дето постоянно имаш чувството, че някой я гледа иззад ъгъла...

Всъщност, напомняше ми малко на The Others.

Мен много. То и там имаше испанско участие, нали? Нещо такова ми се върти в главата. Навремето доста слабо внимание му обърнах, твърде еднакъв ми беше като концепция с 6-то чувство, може би трябва да го гледам пак... Едно от най-дистърбинг началата на филм, които съм виждал, впрочем

Режисьор на "Другите" е Алехандро Аменабар, режисьор на "Морето в мен", между другото. "Другите" е от по-типичните неща, които е правил преди "Морето в мен", от тях бих извадил най-вече "Отвори очи" (представен на масовата публика чрез своя американски римейк "Vanilla Sky"). Също така интересен трилър е "Никой не познава никого", доста добра работа с камерата, а и хубави гледки от Севиля

От добрите е и неговата opera prima - Tésis.
Аз пък очавквам последният му филм - Ágora - който снима в момента.

Roland wrote:Мен много. То и там имаше испанско участие, нали? Нещо такова ми се върти в главата. Навремето доста слабо внимание му обърнах, твърде еднакъв ми беше като концепция с 6-то чувство, може би трябва да го гледам пак... Едно от най-дистърбинг началата на филм, които съм виждал, впрочем

Добра идея да го изгледаш отново след The Orphanage. А и като си на такава вълна, винаги и чудесно да се върнеш към няколко класики жанра, като Don`t Look Now и The Changeling. Атмосферата им е много подобна.

"Double indemnity" известен още като "най-великият филм ноар на всички времена". Не ми допадна никак, а прехвалените из imdb диалози на Реймънд Чандлър ми се сториха ужасно изкуствени и направо досадни. Заредил съм още и "Out of the past" с Робърт Мичъм и "In a lonely place" с Богарт, други два хвалени филма от жанра, надявам се поне те да оправдаят очакванията ми.

Преди малко изгледах The Machinist, след двугодишно отлагане. Знаех си, че ще съжалявам, че все не намирах време за него. Филмът е покъртителен!
Виждам, че по-горе имаше обсъждания на Donnie Darko и мисля, че тук е мястото да кажа, че и мен много ми хареса. За себе си го поставям (както и The Machinist) в една категория със следните филми (знам, че категорията е доста размита и много спорна): The Butterfly Effect, The Jacket, The I Inside, Stay (със сигурност забравям някой), може би Fight Club. Повечето от тях се градят върху необяснени мистерии, но това, което ги свърза, е неразграничимостта на реалното и илюзорното - независимо дали става въпрос за някакъв феномен, или за психическо заболяване.
Моля препоръчайте ми нещо подобно!

Друг филм, който гледах наскоро и ме впечатли, е The Following. Нека нашите филмови творци вземат пример от Кристофър Нолън как може да се направи невероятен филм с 6000 долара.

А като видях постовете за испански кино, се сетих за последния испански филм, който гледах - La Comunidad. Много добра черна комедия, която класирам непосредствено след Delicatessen на Jeunet.

Darkling wrote:"Double indemnity" известен още като "най-великият филм ноар на всички времена". Не ми допадна никак, а прехвалените из imdb диалози на Реймънд Чандлър ми се сториха ужасно изкуствени и направо досадни. Заредил съм още и "Out of the past" с Робърт Мичъм и "In a lonely place" с Богарт, други два хвалени филма от жанра, надявам се поне те да оправдаят очакванията ми.

известен къде?
всичкото холивудско кино от 40-те звучи изкуствено, а ноар филмите със снапи остроумията са начело по тоя показател. няма много смисъл да се мъчиш със жанра, щом тоя не ти се нрави. едуард робинсън прави в него поредната си яка роля, а фотостилистиката е сред най-добрите образци в областта. не е баш екстремизъм а ла джон алтън, но е чудесен екземпляр на пестеливо осветление + дълбок фокус и твърди сенки.

gal.eon wrote:Преди малко изгледах The Machinist, след двугодишно отлагане. Знаех си, че ще съжалявам, че все не намирах време за него. Филмът е покъртителен!
Виждам, че по-горе имаше обсъждания на Donnie Darko и мисля, че тук е мястото да кажа, че и мен много ми хареса. За себе си го поставям (както и The Machinist) в една категория със следните филми (знам, че категорията е доста размита и много спорна): The Butterfly Effect, The Jacket, The I Inside, Stay (със сигурност забравям някой), може би Fight Club. Повечето от тях се градят върху необяснени мистерии, но това, което ги свърза, е неразграничимостта на реалното и илюзорното - независимо дали става въпрос за някакъв феномен, или за психическо заболяване.
Моля препоръчайте ми нещо подобно!

Друг филм, който гледах наскоро и ме впечатли, е The Following. Нека нашите филмови творци вземат пример от Кристофър Нолън как може да се направи невероятен филм с 6000 долара.

А като видях постовете за испански кино, се сетих за последния испански филм, който гледах - La Comunidad. Много добра черна комедия, която класирам непосредствено след Delicatessen на Jeunet.

О да, The Following е страхотен.

Ето още филмчета в графата, която те вълнува: Jacob`s Ladder, Carnival of Souls, Spider, Possession (1981, Zulawski), Open Your Eyes, The Tenant, Bug.

Scourge wrote:

Darkling wrote:"Double indemnity" известен още като "най-великият филм ноар на всички времена". Не ми допадна никак, а прехвалените из imdb диалози на Реймънд Чандлър ми се сториха ужасно изкуствени и направо досадни. Заредил съм още и "Out of the past" с Робърт Мичъм и "In a lonely place" с Богарт, други два хвалени филма от жанра, надявам се поне те да оправдаят очакванията ми.

известен къде?
всичкото холивудско кино от 40-те звучи изкуствено, а ноар филмите със снапи остроумията са начело по тоя показател. няма много смисъл да се мъчиш със жанра, щом тоя не ти се нрави. едуард робинсън прави в него поредната си яка роля, а фотостилистиката е сред най-добрите образци в областта. не е баш екстремизъм а ла джон алтън, но е чудесен екземпляр на пестеливо осветление + дълбок фокус и твърди сенки.

Ако се занимаваш професионално с кино, ще ти бъде изтъкнат фактът, че е "най-добрият" в жанра. Пише си го във всички учебници.

Не знам какво пише в учебниците, но за мен филмът е страхотен. На първо гледане не ме впечатли чак толкова, но на второ ми се видя практически перфектен, ако изключим ужасната руса перука, която носи главната актриса. Диалогът е прекрасен - да, не е реалистичен по никакъв начин, но както каза Scourge, целта е съвсем друга.

Vivian wrote:

Scourge wrote:

Darkling wrote:"Double indemnity" известен още като "най-великият филм ноар на всички времена". Не ми допадна никак, а прехвалените из imdb диалози на Реймънд Чандлър ми се сториха ужасно изкуствени и направо досадни. Заредил съм още и "Out of the past" с Робърт Мичъм и "In a lonely place" с Богарт, други два хвалени филма от жанра, надявам се поне те да оправдаят очакванията ми.

известен къде?
всичкото холивудско кино от 40-те звучи изкуствено, а ноар филмите със снапи остроумията са начело по тоя показател. няма много смисъл да се мъчиш със жанра, щом тоя не ти се нрави. едуард робинсън прави в него поредната си яка роля, а фотостилистиката е сред най-добрите образци в областта. не е баш екстремизъм а ла джон алтън, но е чудесен екземпляр на пестеливо осветление + дълбок фокус и твърди сенки.

Ако се занимаваш професионално с кино, ще ти бъде изтъкнат фактът, че е "най-добрият" в жанра. Пише си го във всички учебници.

цитати, плс?
не съм виждал никъде да пише такова нещо. честно казано, звучи ми като някоя имдб-щина.

има няколко обективни причини да не е така, въпреки всичките достойнства на филма. първо, макмъри няма харизмата на ултимативен антигерой, нито пък на псевдотакъв (като любопитно отклонение, той играе застраховател и в другия филм на били уайлдър, в който участва). което е нормално - не може всеки да е богарт, котън или мичъм. второ, недостатъчно количество безумно яки керъктър актьори - робинсън и отчасти портър хол не стигат. трето, барбара стенуик не е на обичайното си високо ниво, може и перуката с перчема да е виновна - отвлича вниманието и предизвиква хилежи на непредвидени места. : )

което не значи, че филмът не е много изпипан, както почти всичко на били уайлдър, бтв.