ShadowDance

passer-by wrote:Само да не изпадаме в лек фанатизъм .

а в тежък такъв значи може, а?

Да не стане като с еврейския шабат, когато в събота не трябва да се извършва никаква дейност. При ортодоксалните евреи се стига до комични куриози тип автоматично запалване и гасене на лампите в къщата, защото натискането на ключа също се води дейност, тоест работа. Не се шегувам.

Там май паленето на огън е труд, който не се върши, ама като щракне ключа на лампата нали хвърчи искра, която пък е огън и за да се захвърчи трябва да се запали и т.н.
Фанатизъмите ако иска някой да ги изнесе в тяхна си тема, понеже чини ми се не им е тук местото...

@Super M
Съгласен за бележката какво представлява националността.
Несъгласен за "българската гордост". Гордея се от свои лични постижения или от принос към общочовешките.
Възприемам се като човек, после европеец, после българин.

Поклон пред подвига на загиналите за свободата ни!

Ако някой боклук реши да пее на висок глас по улицата по време на минутата мълчание в памет на... мога ли да го умеря с тухла в главата ако аз така реша?

горната хипотетичност е само такова да знаете.

А ако с тухла може, с Арбалет дали може?

Знаеш ли, това да претрепваш някой по време на минутата мълчание ми се вижда по-голяма непочтителност от това да пееш дори...

Morwen wrote:Знаеш ли, това да претрепваш някой по време на минутата мълчание ми се вижда по-голяма непочтителност от това да пееш дори...

+ 1.

хахахахахаахахахааха, това беше яко

passer-by, с какво те впечатлява Ботев, ако не с националността си?

Дали харесваш поезията му, или не, не би трябвало да има значение, тъй като тя няма нищо общо с личността му, а ти казваш, че го уважаваш като човек. А човекът Ботев е осмислен от патриотизма си, поне според мен. Така че какво те впечатлява в него, ако не патриотизмът му? Не търся спор или нещо такова, просто си разсъждавам.

Както и да е, и мен много ме нервят малките лекенца, които си мислят, че са супер яки, когато вървят с пружинираща стъпка между неподвижните хора по улицата и викат с пълно гърло за това, колко са задръстени всички наоколо.

Ми аз не млъкнах, честно казано, но с Мила бяхме прави в офиса, така че сигурно се брои

Lubimetz13 wrote:passer-by, с какво те впечатлява Ботев, ако не с националността си?

Дали харесваш поезията му, или не, не би трябвало да има значение, тъй като тя няма нищо общо с личността му, а ти казваш, че го уважаваш като човек. А човекът Ботев е осмислен от патриотизма си, поне според мен. Така че какво те впечатлява в него, ако не патриотизмът му? Не търся спор или нещо такова, просто си разсъждавам.

С всичко, което е направил - поет, публицист, революционер и човек, който вероятно се е пожертвал съзнателно само и само да привлече вниманието на останалия свят към ставащото в родината му. Защо пък поезията му да няма нищо общо с личността му? За мен всичко, което прави човек е някакъв израз на това, което е той като личност.

За Ботев патриотизмът е бил движеща сила, разбира се. Но мен ме впечатляват начините, по които се е изразил у него този патриотизъм. По същия начин бих се възхитил на човек от друга националност с живот, подобен на Ботевия (с уговорката за различните условия, при които се е родил и живял, естествено).


П.П. Не искам да влизам в семантични спорове около думи като "патриотизъм", "шовинизъм" и "национализъм", но се сещам за сентенцията на един френски писател - "Патриотизмът е чувството, че моята страна превъзхожда другите, защото съм се родил в нея".

Несъгласен за "българската гордост". Wink Гордея се от свои лични постижения или от принос към общочовешките.
Възприемам се като човек, после европеец, после българин.

Ми това е начин на мислене, с който аз съм принципно ок
Най-вероятно в бъдеще националните различия все повече ще се заличават, но още е много рано. Жалко е, освен това, че имаме нация с постижения, достойни за уважение, но от доста време насам почти нямаме държавност.

Бе има го моментчето че караме на стари лаври тука. Дали утре в 12 някой ше се сети за сирените днес? Иначе хората си щъкаха тука пред офиса. А две бабета скатали се пред козирката на офиса стояха мирно ма надничаха тревожно към небето аджеба да не мине некой бомбандировач.