Posted: Tue Aug 17, 2010 6:09 pm
И Тея ги кльопаше доста 
Пример 1:
В момента се редактира предметният рубрикатор на библиотеката. Причината това да се прави се крие в нечий зъл човешки гений, който някога е счел за уместно да въведе безобразно количество рубрики "Хигиена на...", като многоточието се замества с изгъзица по ваш избор. Съществува например рубрика "Хигиена на половите извращения". Има рубрика "Математика", но има и рубрика "математика", има дори и рубрика ";математика", която очевидно е сгрешена и така си е останала. Има рубрика "Биволици". Няма обаче рубрики "Бозайници - чифтокопитни", "Бозайници - нечифтокопитни" или "Бозайници - двуутробни". Примерно.
Защо е тоя рубрикатор, ще попитате? Много просто. Влиза човек в онлайн каталога и иска да провери какви книги и/или статии има на тема "Методистка църква". Може да е историк, студент по богословие или просто човек, който по някаква причина се интересува именно от тая тематика. Излиза му списък с книги и статии, за някои от които евентуално решава, че биха му свършили работа, идва, поръчва си ги и всички са доволни.
И какво правим. Много просто. Сформира се комисия. Началото би трябвало да ви подсети за крайния резултат. Комисията се състои от хора, които или не описват статии (категорично беше отхвърлено разумното предложение предметният рубрикатор за статии да е различен от предметния рубрикатор за книги), или ако описват, им е все през дедовия. Или в повечето случаи идея нямат кой за какво се бори. И ето, решаваме да махнем рубриката "Биографии". Само че аз преди това съм описала десетки статии с биографиите на куцо, кьораво и сакато, има книги с биографии, има и други хора, които са описвали биографии... Но няма значение. Махаме рубриката. Идва шефката на немския отдел с книга, която се състои единствено от биографии на разни известни личности, пита оная мунда, дето разкара рубриката как точно да заведе тая книга, и на, имаме казус. Но рубриката не е върната, работата на сума хора е затлачена и защо? Просто ей така.
След това решаваме, че от "християнските" рубрики ще отпаднат всички, освен католицизъм, православие и протестанство. Имаме книги за историята на арменската църква. Няма проблем. Ще я пишем към... православието. Почва се спор, че арменците не са православни християни. Ми да са бе, кой ги спира. Добре, на кого му пречи съществуването на те точно тая рубрика, пита се, и защо я буташ нея, патко слънчасала, ами не се хванеш с хигиените, биволиците, намкойси конгрес на БКП, с рубриката "болести на вагината" или например с "Лекари-концлагеристи"? Няма причина. Просто можем и го правим. Ама ние имаме книги и статии, посветени точно на арменската апостолическа църква; имаме най-старото периодично издание на методистката църква в България; имаме биографиите на разни евангелски пастори, които мен лично може и да не ме бъркат, но има хора, които се интересуват от тези неща и всъщност целта е да се помогне на тях, а не на някоя си, която решила ей тъй на, че арменците са православни, а англиканите са си чисти протестанти.
Това, само за сведение, в момента праща на бунището двугодишния труд на голям творчески колектив, описвал идиотщината "Християнски свят" от кора до кора - въпросното методистко издание, излизало още през 19 век, както и показва среден пръст на сума ти други хора, които са описали биографията на Верди под рубрика "Биографии - композитори" да речем. Няма значение, важното е, да е забавно.
---------------------
Пример 2:
Този пример засяга техническото оборудване на китната ни институция. Всички виндовси са лицензирани, но за съжаление
- Spoiler: show
Преди около година на работа се върна първата приятелка на шефката ИТ отдела. Споменавала съм я и преди. Характерното за нея е дивата й простотия, екстраполирана на много и на различни нива. Тя рядко върши нещо, а когато все пак го свърши, се стреми да бъде публикувано във вестниците. Например ако пусне факс, затова се говори със седмици. Това обаче не й пречи да ме вика да търча от третия етаж, щот хартията на факса свършила, при условие, че тя е с техническото образование и то разни слаботокови простотии, а не аз. Основно храни риби, сади зеле, готви и каквито там още игри има във фейсбука, а след като приключи с нейните, минава в профила на дъщеря си и там извършва същите дейности. Докат яде баница върху клавиатурата да речем. В тая клавиатура има суха храна за месец, а на бас. Какво се сваля и кво се ползва на тоя компютър аз вече никаква идея нямам, щото заради нея достъпът ми до него беше силно ограничен и спря да ми пука.
И миналата седмица, не щеш ли, виндовса приритва. Аз съм на третия етаж и се боря с простотии, тя цъка пак долу някви игри, когато онова почва да рестартира. Ужас и покруса. Веднага ме вика с вопъл "ко да праа са???". Проверих за вирус - няма. Добрият стар син екран, ама тъкмо да прочета какво ми е написал този път и да направя по-обстоен преглед, аверката й нахлу и ме изкъшка оттам, че да не зема да му направя нещо на компютъра. За пет години как не успях да му направя нищо - не знам, но явно опасността спонтанно е възникнала.
Компютърът го преинсталираха в продължение на четири (4) дни. След това ми се караха. Не знам защо. Просто Оная дойде и ми заяви, че зарад мене не знам колко пъти вече го били преинсталирали. Аз от година работя на него средно една седмица от три, но няма значение. Казах й, че е лъжа това за преинсталирането. Поисках в прав текст да ми се каже кога са го преинсталирали и преинсталиран ли е въобще, откак е бил инсталиран. Няма значение, вика, щото можеше и да се наложи да го преинсталираме. Добре, викам, аз какво да правя. Какво общо има това с мен? Кой работи напоследък на тоя компютър, питам? Емиии... Неловко мълчание, последвано от окопитване. Сега ще направим един админски и един юзър профил. Няма да имам администраторски права, щото да не му направя нещо на компютъра. О, ми ОК.
В момента нито един портабъл не ми работи, ABBYY-то, на което OCR-нах 120 страници някакви стари простотии с цел да му създам смислен патерн, който да генерира смислени ocr-нати pdf-и, в които да може да се търси, също не може да се стартира, реално погледнато мога да ползвам едва ли не единствено интернет. О, викам, добре. Няма проблеми. Установих, че единственото нещо, което ми се стартира, е дриймуийвъра. А, викам, няма да стане. Бъгнах го и вече и той не се стартира. Но няма проблем. Просто чакам да ме накарат да "направя нещо по сайта", което обикновено е някоя възможно най-пипкава простотия, с която никой друг не се наема да се занимава, за да вдигна раменца, да се ухиля и да заявя, че не мога. По обективни причини. OCR-ра ще го правя през acrobat reader-а. Познайте дали и как може да оцеерне нещо такова. И вече ще бия камбана, ако случайно ми се наложи да пусна факс.
И знаете ли кое е най-странно? Ми не ми пука. Дори ми е забавно. Акълът ми на-сетне да взе да показва признаци на увиране и по-добре късно дето стана, отколкото хич да не стане. Вдругиден ще ме накара да й дефинирам стилове там на една от дивотиите, по коят работи, аз пък ще отговоря чинно, че през ноутпада не мога (задължена ли съм да мога?! Не, нали?), така че ще изчакам колежката дето въвежда рубриките да стане от компютъра с дрийма или другата, дето на компютъра с другия дрийм ocr-ва през акробат профешънала, понеже ABBYY-то на моя не се стартира, също да приключи работата си, за да мога и аз да свърша нещо. И няма да бъде бързо. Мнооого ще се старая. Всъщност, мисля, че най-сетне вдянах горе-долу цаката на това да се правя, че работя. Знам, крайно време беше, но чак сега схванах, че такива били изискванията.
), после малко обиколка по Пирин.