ShadowDance

Аз само да отбележа, че четенето заради "герои" и "сюжет" води до неприятен калъп, в който човек може да се изкуши да бута всяка книга, с още по-неприятната последица да чете не просто заради герои, а заради "симпатични герои" и "вълнуващ сюжет". Не че има нещо лошо да търсиш конкретни неща у книгите си, но тогава просто си трябва по-конкретен предварителен подбор.

При мен ако една художествена книга не ме кара да се вълнувам от историята й ПОНЕ малко - то много трудно би ми харесала. Но това не означава, че чета търся само "симпатични герои" и "готина история". Доста повече неща, всъщност. Например Джонатан Стрейндж и Мистър Норел не е от най-сюжетните книги с най-вълнуващи истории въобще, но ми е в топ 3 на любими книги. Говоря за конкретния случай, че положението е много зле и ако първите 500 страници ми бяха страшно интересни дори само заради атмосферата, света и стила на писане, то вече, към края на романа, много трудно успява да ме заинтересува по някакъв начин.И проблемът ми не е само това, всъщност описах го доста подробно преди няколко поста.

Trip wrote:Аз само да отбележа, че четенето заради "герои" и "сюжет" води до неприятен калъп, в който човек може да се изкуши да бута всяка книга, с още по-неприятната последица да чете не просто заради герои, а заради "симпатични герои" и "вълнуващ сюжет". Не че има нещо лошо да търсиш конкретни неща у книгите си, но тогава просто си трябва по-конкретен предварителен подбор.

Да си призная, аз подхождам почти по същия начин - ако идеята/сюжета звучат странно/болно/интересно/geeky (e.g. стиймпънк с вампири полуроботи, да речем) съм заинтересован. Вече като чета самата книга си изграждам по - нататъшни впечатления. От друга страна нямам съществени проблеми с подхода, защото изключително лесно се забавлявам. Пак забелязвам минуси и плюсове, но рядко има недостатък на книга, който да ми развали драстично мнението за нея, vice versa за плюсовете. Дори в най - големия боклук ще ми хареса нещо, а като цяло докато чета ако няма изненади оценката в главата ми вече се е оформила. Затова ако книга изобщо не ми хареса, работата трябва да е много зле.

"Бог знае" на Джоузеф Хелър и "Кастинг за Месия" на Петър Делчев. Хе, все тематики като за Коледните празници
Първата е на път да стане една от любимите ми книги. Героите са уникални, хуморът кефи, направо ще трябва да се сдобия и с Параграф 22, книга, която кой знае защо избягвах до момента.
А втората чета трудно и с мъка, въпреки че има и някои забавни лафове и пасажи. Някои от героите също кефят. Може би с напредването на историята ще се пооправят нещата. Все пак съм още в началото, около 90 стр., а пък тя си е доста обемна книга.

Бог знае ми е много любима, голям смях падна докато я четях Параграф 22 я обожавам също
Аз тези дни карам на детски книги - четох Къща на много пътеки, третата за Хоул Трябва да си измисля какво да чета, че да си използвам почивката

Отчитам ежегодното си включване в тая тема, за да кажа, че чета "Нов патрул" на Лукяненко. Нещо, което забелязах още в "Чернова", когато я преметнах преди няколко месеца, вече направо ми се набива в очите: вметнатите расистки, сексистки и хомофобски забележки на всички разказвачи на Лукяненко. Това не си го спомням от неговите книги, които съм чел като пубер - иначе естествено, че е било там, но аз, неуко диване, не съм забелязвал - та сега много ме разсейва и дразни.

Иначе писането му е увлекателно и колоритно както обикновено.

Освен това най-накрая намерих време да се върна към Wolf Hall на Хилари Мантел, след като я почнах и изоставих в средата на семестъра. Просто много яка книга. Мантел има един много натрапчив стил на писане, който е почти рутинен за историческия роман, но някак си се отличава в детайлите: резки изречения, тънки анахронизми, поетични описания. Или много дразни, или много радва - мен лично супер ме радва. Някак си не очакваш в книга за Томас Кромуел да има толкова много мисъл.

Чета "Шантарам". Някой от форума да е запознат с книгата?

Аз скоро я прочетох. Хареса ми, макар и да беше доста наивна на моменти.
И почти ми се прииска да отида до Индия ... Ма бързо ми мина де.

Забавлявам се с http://en.wikipedia.org/wiki/The_Black_Company_(novel). Доста приятно и леко се чете, нищо кооой знае какво като история, но е написана доста увлекателно.

Ммда, четох семпъл на Киндъла и мисля да си поръчам омнибуса на първата трилогия.
Иначе чета Redemption Ark, втора книга от Revelation Space трилогията на Алистър Рейнолдс. Определено е подръпнал като характеризация, ако и да не покорява някакваи върхове, поне ги няма картоните от предната книга. Историята става все по - интересна, както и технологиите и обясненията за тях, при все че на моменти се чувствам глупаво (обясненията за квантовия вакуум и намаляването на инерционната маса на корабите). Клавейн и хиперпрасето за сега са най - интересните герои, Скаде/Скейд е досадна кучка.

За една вечер изчетох първата книга от поредицата "Огнения факултет" на Алекс Кош, така че сега съм на втората книга от поредицата - Огнения патрул (поради което си легнах в три сутринта, и сега ми се спи, две не виждам ).
Книжлетата са леки, увлекателни, без да имат претенции за някакви свръх-мега-велики-и-т.н. произведения - четат се бързо, лесно, увлекателни са, има доволно количество магьосници, вампири, дракони, зла леля и зли империи, които мразят магията, и нашите, дето я защитават и практикуват, и нашия човек, ученик в Академията по магия, който уж е млад и зелен, но спасява града един-два пъти, между практиките по магия и лекциите по медитация...... с две думи, вървежни книжки.

Само дето на моменти логиката в сюжета лекинко куца и аз мимоходом замислям 2-3 по-интересни начина, по които би могло да се развие действието, и които по- вървят на героите и действието, ама нейсе - човека явно сега е прописал, простено му е, пък и честно казано, съм прекалено погълната от книгата, за да се дразня кой знае колко

Прочетох Prince of Thorns на Марк Лорънс. Мрачна, но не депресиращо, а по един забавен self-aware начин. Остроумен стил с черен хумор и недостатъчно описания,
главен герой опортюнист и изрод, липса на запомнящи се второстепенни герои, един - два неочаквани обрата и кървави и "мръсни" битки. Сетингът във феодалното бъдеще на Земята е интересен, ако и недоклатен, издразни ме че не е обяснено или поне загатнато откъде се е пръкнала магията, както и че героя не остана безсърдечно копеле докрай. На моменти дори моят огромен SoD биде разбит от действията и плановете на главния герой Джорг, който дори да е вундеркинд (което май е), не може да мисли и действа така на 14, каквито и скрити влияния да действат върху него. Да беше поне 17, щеше да е по - приемливо, подобно на Локи Ламора. Като цяло съм доста доволен, надявам се в следващата книга да получим малко бекграунд за магията и света и да не се размекне Джорг прекалено много. И не мога бтв да разбера проблема на хората с изнасилването в първа глава, на което даже не ставаме преки свидетели. В смисъл, какво очакват от книга за която казват че се опитва "to outgrit the grittiest new fantasy"?! Обективна оценка 7,5/10 Необективна: 9/10

Аз лично очаквах гласът на Йорг да остане до края какъвто е в началото. В един момент още в първата третина преминава в стандартен фентъзи-стил режим, което ще рече, относително посредствен и мързелив.

Целият сюжет беше доста Б-мууви всъщност, но мисля, че такава е била целта. Освен това, не аутгритва кой знае колко каквото и да било - щеше, ако гласът на Йорг докрай звучеше като Алекс от A Clockwork Orange, вместо само в увода + още 10 страници. Какви хора с какво изнасилване имали проблеми?

А сетингът може да е интересен и недоразвит, ама интересен и недоклатен?...

Не аутгритва, просто така я описват. Аз под недоклатен имах предвид недоразвит. Иначе и аз имах усещането че нарочно е бимуувинеса, това имах предвид под self-aware за стила. Иначе наистина, изпусната възможност за Джорг, надявам се (най - вероятно напразно) в King of Thorns да се поотрака. Описанията на братята бяха забавни обаче. А изнасилването, дето всъщност го няма е ето този параграф

Spoiler: show

”Brother Rike does enjoy his simple pleasures,” Makin said.
He did. Rike had a hunger for it. Hungry like the fire.
The flames fair ate up Mabberton. I put the torch to the thatched inn, and the fire chased us out, Just one more bloody sday in the years’ long death throes of our broken empire.
Makin wiped at his sweat, smearing himself all over with sootstripes. He had a talent for getting dirty, did Makin. “You weren’t above those simple pleasures yourself, Brother Jorg.”
I couldn’t argue there. “how old are you?” that fat farmer had wanted to know. Old enough to pay a call on his daughters. The fat girl had a lot to say, just like her father. Screeched like a barn owl: hurt my ears with it. I liked the older one better. She was quiet enough. So quiet you’d give a twist here or a there just to check she hadn’t died of fright. Though I don’t suppose either of them was quiet when the fire reached them…

, а въпросните хора са повечето звезди с 1-2 звезди в Гудрийдс и някои в Амазон. И по някаква причина тези хора си мислят че трябва главният герой да е добър. Може да е Анти - герой Тип 4, но да е герой, такова нещо като злодей протагонист явно няма. Все едно няма други недостатъци в книгата, това е най - големият. Бе за мен си беше доста забавна дъвка, оттам оценката, ма пропилян потенциал иначе.

„Стъклените книги на крадците на сънища” на Гордън Далкуист
Псевдо-викториански трилър: благородна млада дама, наемен убиец и военен лекар влизат в съюз, за да осуетят заговор на мистериозна могъща клика. Главите се редуват от гледната точка на тримата герои. Това, макар и добра идея, води до ненужно нарастване на обема на романа – в един момент безкрайното тройно търчане из неизбродимите коридори на едно имение ми дойде в повече. Още повече, че автора прекалява с поставянето на тримата (поотделно) в безизходни ситуации и последващото им чудодейно избавление а ла dues ex machina. Фантастичният елемент се явява алхимична/стийм-пънк технология във владение на зловещата клика.
Ако беше наполовина по-къса, може би щеше да ми хареса.

„Охлюва на склона” на братя Стругацки
Кафкианското отчуждение и безпомощност описват много добре абсурда на Управлението; в Гората и биологичната цивилизация на амазонките се спотайва друг вид неуморна самота, също толкова неразбираема за хората. Не съм сигурен доколко съм разбрал този роман, но ми хареса.