ShadowDance

Пробвах най-сетне Йън Бенкс и Културата с последния му роман: The Hydrogen Sonata. Като цяло съм доволен. Ето и ревю.

Аз да питам, има ли значение кой роман подхванеш от поредицата?
И като сме на темата, Войната за Ъплифта струва ли си? Има ново страхотно издание с първата трилогия в една книга.

Аз не бях чел нищо от Бенкс преди тази книга, както съм споменал и в ревюто. Не ми попречи по никакъв начин. Сигурно съм изпуснал някои препратки, но не мисля, че е особена болка. Виж кои точно са най-добрите романи от Културата трябва да каже някой друг Доколкото знам, Use of Weapons, The Player of Games, Look to Windward са все много добри.

Първата поредица за Ъплифта едно време ми хареса много, особено Startide Rising. Но това беше преди доста време, та не смея да препоръчвам безрезервно. Брин като цяло е добър автор с много и много интересни футуристични идеи, а всъщност и пише добре през голяма част от времето, само дето понякога се отплесва твърде много в идеите.

Random wrote:Аз не бях чел нищо от Бенкс преди тази книга, както съм споменал и в ревюто. Не ми попречи по никакъв начин. Сигурно съм изпуснал някои препратки, но не мисля, че е особена болка. Виж кои точно са най-добрите романи от Културата трябва да каже някой друг Доколкото знам, Use of Weapons, The Player of Games, Look to Windward са все много добри.

Това са точно тези от поредицата, които съм чел, всичките си заслужават четенето, особено Use of Weapons, която е шедьовър и препоръчвам горещо за пореден път. Като първо запознанство с Културата като сетинг обаче The Player of Games обаче е по-подходяща поне според мен.

Аз бях леко разочарован от The Hydrogen Sonata. Добър роман, но от Бенкс очаквам повече.

Мда, и аз останах доволен от книгата, но с усещането, че авторът може много повече. Ще гледам да подхвана скоро някоя от горноспоменатите, вероятно Играча.

Играча се води за най-добрата, за всеки случай превода в ИСФ на Бард е ужасен, даже имам чуството че са рязали затова си го потърси в оригинал.

Вече преполових Станция Пертидо и за сега ми харесва. Не съм виждал такова въображение от Хиперион насам. Много оригинални идеи, страшно атмосферична и ерудирана. Носи ми чисто интелектуален кеф. Описателността обаче е нов с две остриета - от една страна носи страхотно усещане, но от друга 3 страници абсолютно безсмислено описание на това как се оправя робот чистач понякога ми идват нанагоре.
Мисля, че книгата има само един проблем - колкото и да е оргинална, интелигентна и даваща полет на въображението - толкова ми е и на х*я за главните герои. Общо-взето въобще не ми пука какво се случва по страниците и през цялото време интереса ми и емоционалното ми равнище са на едно много пасивно ниво. Май ще се окаже от онези книги, които хем са ти харесали много и знаеш колко са адски добри, хем няма да ги помниш повече от 1 седмица.

Боже как сам се натварих. Изчетох sample-и на The Player of Games, City of Saints and Madmen, The Third Bear, Shriek: An Afterword, Necrophillia Variations и Vellum, и сега колко ми се четат... Трябва да има фонд за помощ за закупуване на книги...
@Dante, и аз бях така с героите. Накрая мъничко ми запука за тях, но недостатъчно. Може би затова, въпреки че книгата като цяло ми хареса, финала поразвали работата.

Опитвам се да чета Най-Великото шоу на земята: Доказателства за еволюцията. Щеше да ми е малко по-интересно ако Докинс реално разглеждаше еволюцията, вместо да размахва пръст и да поучава обществото.

Продължавам с Пертидо, която ми върви много бавно, въпреки че ми харесва. С всяка изминала страница тази книга хем ме впечатлява повече, хем ме драсни с някои неща. Чудя се на акъла на автора, който превръща романа си в една голяма манджа с грозде. Книгата е твърде претъпкана с всякакви фентъзи и фанстастични мотиви, които пречат на концентрирането и наблягането върху някои аспекти.
Да видим какво си имаме - измислени от автора 100 различни, гротески раси, типична стийм пънк технология, божествен паяк, тролове, вампири, псевдо-изобретения, магия, някаква абстрактна сила а.к.а ядрената бомба, която кара всичко да мутира, хиляди, бегло споменати, фентъзи същества и, РАЗБИРА СЕ, изкуствен интелект. Имам чувството, че Китай си е казал "оп, я да видя възможно колко най-мното неща мога да натъпча в книгата си" и крайният ефект е съмнителен. От една страна въображението, разнообразието, фантазията, плътността и многоцветността на тази книга са нещо уникално, което не съм виждал от Хиперион насам. От друга, обаче, авторът непрекъснато подмята нови и нови мотиви, същества, технологии, магии, религии, места и какво ли още не без да ги обяснява и дава обяснение за тях. Книгата е като някакъв пъстър сън-кошмар, който много ме обърква. Именно всичко това прави книгата само по себе си гениална и оригинал без прецедент, но за сметка на това разпъва читателя на десетки страни и го отдалечава от историята и героите си. Не съм свършил още, но за мен Чайна Миевил е човек с неземно въображение и страхотно интелигентен автор, който обаче не може да предизвика никаква емоция в читателя си.
п.п
А и забравях да кажа нещо абсолютно абсурдно. Имаме си РОБОТИ С ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, но стреляме с кремъклийки и арбалети. Да бе да...

"Snuff" на Тери Пратчет.
Минах всичките книжки за Стражата, издадени на български, и се прехвърлих на тази на английски. Не бях чел Пратчет в оригинал. Оказа се доста по-лесно, отколкото очаквах...

"Облакът Атлас" - шест истории за хора от различни времена и места, шест брънки в Уробороса на човечеството и цивилизацията. Благоприличния и леко склонен към морализаторстване Адам Юинг, талантливия и нарцистичен Робърт Фробишър, напористо търсещата истината и вървяща по следите на баща си Луиса Рей, забавния и самоироничен Тимъти Кавендиш, по-човечната от чистокръвните Сонми-451, един от последните "цивилизвани" хора Закри - главните герои са много ярки и плътни, в пет от шестте истории разказващи сами за себе в дневници, писма, протоколи от разпит и т.н.
Чудесен роман!

Благодаря на Jen за прекрасното ревю!

Изчетох трилогията Живият хаос на Патрик Нес, много ми харесаха и трите книги, страшно увлекателни! Какво ще чета сега не знам...

Часът на чудовището на Патрик Нес?

Това също го прочетох, тотално се депресирах и забраних на сина ми да пипа книгата, докато не стане на поне 10 По-детска е от трилогията, но пак е увлекателна и се чете бързо.