ShadowDance

тъкмо приключих трилогията за първият закон на Абъркромби и сега почвам Монца (best served cold).
Не са лоши, но и не са нищо необикновенно и невиждано както ми го рекламираха едни приятели.
Все пак трябва да му се отчете заслуженото на Джо за изграждането на няколко много силни персонажа, около които се върти цялата интрига и действие, жалко само че сетинга е доста клиширан

"The Ask and the Answer" на Патрик Нес. Това е втората част от трилогията Chaos walking и е доста добра. За разлика от първата книга, светът остава на заден план и вниманието е съсредоточено върху двамата главни герои и отношенията между тях и все по-бруталната социална среда. Третата (и последна) част ще се чете задълже.

Прочетох Revelation Space на Алистър Рейнолдс. Огромни благодарности към Драгъна, чието ревю ме нави да си я купя.
Сетинга е интересен въпреки че в самата книга са показани само две колонии (Йелоустоун и Рисъргам) и то не в особени детайли. Всъщност сюжетът е доста силно съсредоточен върху героите. Самите главни герои не блестят дпоред мен с особено индивидуални POV-та, но все пак са сравнително различни, ако и да имат по една-две определящи черти (Дан Силвест - арогантност/любопитство, Калвин Силвест - хапливост/интригантство т.н.). Това което компенсира за всички недостатъци на книгата е историята на сетинга, lore иначе казано. Мистерията около Амарантините, Shroud-овете, Инхибиторите е страхотно изпипана. Един от начините книга веднага да ми грабне вниманието е като включи мистерия с някаква изчезнала древна цивилизация и учен или учени, които търсят отговора, а по този параграф книгата блести. И като чисто научни идеи кърти, ако и да не достига нивата на Чарлз Строс и Раяниеми (?!). Сюжетът достига сравнително необичайна развръзка и оставя вратичка за продължение. Езикът е сухичък и липсва хумор, но такъв е тонът на книгата. Веднага щом пристигне втората книга я захапвам.
Цифром 8/10

На последните страници на Героят от Времето съм. Много е разтеглено всичко и започва да става изнервено и нескопосано. Сандерсън явно има тоя проблем със straight to the point и също както в предишните две книги ми се налага да препрочитам едни и същи мисли, на едни и същи герой по двадесет пъти.

Иначе като казва един съфорумец "кърти мивки!!!". Тоя Sazed все повече започва да ми прилича на Лутаделският Джоузеф Смит

Прочетох Битие на Брин. Страхотна е и горещо я препоръчвам! От много време не бях попадал на толкова стойностна твърда фантастика!

Прочетох "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак, авторът на "Крадецът на книги". Книгата е страхотна, много хубава, много наивна и детски наивна, но въпреки това добра. Този човек ме кефи страшно много. Съвсем скоро разбрах, че е едва на 37, а написал Крадецът на 31, а "Аз съм пратеникът" на едва 27, което обяснява защо е такава. Мисля, че ако продължава така след време ще бъде сред класиците на 21-ви век. Само ме притеснява, че не е писал нова книга от 6 години, но да видим.

Ха! Паолини стана класик на 21 век на 16!

Това кой е класик на 21-ви век ще го определят след стотина години, сега и да има някакви претенденти, позицията им в най-добрия случай е временна.

Е, то това е ясно, в момента въобще не може да се говори, че е "класик" или нещо такова и едва ли ще доживеем да разберем. Просто ме впечатли, че пичът е писал такива неща, които макар да не са шедьоври са много добри, съвсем млад, на около 30 години и се замислих какво ще се случи, ако не започне да пише простотии и с възрастта става по-зрял и добър. Исках да кажа, че има потенциал, защото двата му романа са наистина уникални и биха били още по-добри, ако не бяха леко наивни.

Иначе, Роланд, не знам за Паолини, ама Хари Потър със сигурност ще бъде класика след време

Он-топик
Започнах "Станция Пертидо" след 4 години забавяне, не знам защо толкова увъртах, но книгата тръгна доста убедително, да видим нататък.

Данте, ако на 37 е написал книга, която смяташ за детска и наивна, ако и хубава, не са му добри шансовете да стане класик на 21-ви век

На 27.
И не е чак толкова наивна, по-скоро е идеалистична. Прогресът му със следващия роман е огромен. Ама както и да е, просто казах, че пичът има потенциал да стане много голям. Може и да греша.

А, недочел съм Иначе репутацията на един автор е пряк резултат от това кой и как говори за него. Ако книгите му са обект на интересен дебат от страна на интересни хора, репутацията му (на писател, не на търговска марка) расте. Всички класици са класици днес, щото се е намирало кой да се застъпи за тях и да им отвоюва място в канона.

Хари Потър вече Е класика.

Поп-културна, със сигурност, доколкото понятието класика важи там, де.

Завърших Обсадата на Перес-Реверте. Доста добър исторически роман, част от войната на Наполеон в Испания - но без Наполеон. Препоръчвам!