ShadowDance

Аз съм гледал документални филми за HMS Erebus и HMS Terror.
Единият просто разказваше историята, легендите (вкл. свидетелства втора ръка на местни жители) и развиваше теории, какво точно се е случило (

Spoiler: show

е обичайното, студ, глад, скорбут, отровени с олово консерви, масова психоза, канибализъм и пр. и пр.

).
Другият описваше как някакви любители на силни усещания (май англичани) се опитват да пресъздадат условията и да преживеят част от трудностите на които са били изложени екипажите.


Интересно как тази съвсем реална история може да бъде разказана с хорър-мистични елементи

Spoiler: show

от ескимоската култура

.

Освен това:

Spoiler: show

Никой не оцелява, а Терор и Ереб не са намерени.

Но оцелява една от лодките. При това е открита сочеща в "грешната посока".

Любопитно какво е обяснението в книгата.

Но пък не съм фен на Дан Симънс.

Отговор на alshu и големи спойлери по книгата:

Spoiler: show

Последно четох някакъв доклад или нещо подобно, че не консервите, а тръбите за вода по корабите са причина за отравянето и високото съдържание на олово в костите на загиналите. Когато Симънс е писал книгата, май още не бил излязал въпросният, така че причините са тези, които ти си описал + ужаса от ескимоските легенди а.к.а Tuunbaq.

Ако се интересуваш за книгата - всъщност в последната част главният герой се откъсва от основната група и романът е довършен от неговата гледна точка. Тоест, напъните на групата с лодката не са предадени от първо лице.

Мерси за информацията!

ПП

Spoiler: show

Това за корабния оловен водопровод го имаше във втория филм, ама го бях забравил...

Dante: Аз прочетох "Играта на ангела" преди година и нещо и вече си я спомням само смътно. Като цяло ми хареса, но беше много по-мрачна от "Сянката на вятъра". Харесаха ми разговорите с "дявола" за религията.
Сега си купих "Затворникът на рая" и ми се струва, че трябва първо да препрочета първите две книги, за да съм в час...

A Monster Calls by Patrick Ness

Spoiler: show

Споменавал съм, че трилогията Живият Хаос на Патрик Нес е най-доброто YA, което ми е попадало през последната петилетка. A Monster Calls е самостоятелна книга, а първоначалната идея е на покойната писателка Siobhan Dowd.

Конър е 13-годишно хлапе, което трябва да се справи с мисълта, че майка му умира. Единствените му други близки са баща, който ги е изоставил, и баба, която Конър ненавижда. Когато отчаянието надвисва над момчето, се появява Чудовището. Могъщо, мъдро, опасно, то е дошло да разкаже на Конър 3 приказки (които не са приказки), а в замяна да получи едно-единствено нещо - истината. Истината, която Конър отказва да приеме.

A Monster Calls не е история за деца. Подобно на Живия Хаос, това е един твърде дълбок и тъжен разказ, който въпреки края си, оставя горчив вкус в устата. Вярвам, че едно от най-жестоките преживявания за един човек е да бъде изтръгнат насила и преждевременно от детството си, а именно това се случва с Конър.

Книгата е прекрасно лирична, чете се на едно спокойно сядане. Нес пише прекрасно, а Jim Kay е свършил просто-не-е-за-вярване работа с илюстрациите към книгата. Почти не мога да се сетя друг случай, когато текст и визия са се допълвали по толкова правилен начин. Препоръчвам ви я горещо.

Това звучи супер и корицата е страхотна, ама 9 евро за 200 страници...

N. по Стивън Кинг (Marc Guggenheim, Alex Maleev)

Spoiler: show

Един от по-добрите разкази на Кинг, включен в сборника Малко след залеза. Бард издават комикса и като върл фен, нямаше как да пропусна.

Иначе съм лаик на тема рисувани приключения, едва ли мога да се изкажа особено компетентно за качествата на илюстрациите. На мен ми харесаха, а и струва ми се Бард добре са се справили с качеството като цяло - хартия и цветове.

На самият разказ добре му се отразило превръщането в..хмм.. сценарий. Не мога да споделя особено за историята, без да оспойля лошо, но общо взето имаме обсесивно-компулсивни разстройства, паранои и мании, свързани с конкретно място, което според засегнатите е "зло" - изтъняваща граница между нашия и един друг свят. Бтв, историята в комикса отива малко отвъд тази в разказа, така че може би ще бъде интересна и на хора, вече запознати с него.

Подхванах "Американски богове", но до момента, честно казано, ми е УЖАСНО трудно да я чета тая книга и не знам проблемът в мен ли е, в книгата ли е, в превода ли е, в какво е... Иначе очевидно е много качествено произведение, но не съм сигурен дали е за мен.

tigermaster wrote:Подхванах "Американски богове", но до момента, честно казано, ми е УЖАСНО трудно да я чета тая книга и не знам проблемът в мен ли е, в книгата ли е, в превода ли е, в какво е... Иначе очевидно е много качествено произведение, но не съм сигурен дали е за мен.

Аз много исках да я прочета(ем тематиката е същата като в любимата ми Пратчетка евър), но просто на 60-та страница я зарязах-просто не ме грабна.
Даже по тая причина "Гробищната" седи в шкафа и не смея да я започна.

Книга за гробището няма нищо общо с Американски богове и се чете на един дъх. Последните бтв съм ги слушал на аудиокнига и това помогна малко за "разчупването" на обстановката, иначе не знам дали щях да ги издържа на хартия. Геймън е страхотен, но за да му се наслади човек напълно, трябва да седне с идеята да се потопи в атмосферата на разказа - на тъгадък през страниците просто не се получава.

За мен Гехмън просто не е силен като романист, особено като не са YA книги. Някакси се губи интензивността на разказите му.

The Ocean At The End Of The Lane - много е добра

22 ноември 1963 от Стивън Кинг

Spoiler: show

Чичо Стиви в най-добрата му форма. Още си го може този човек и това е, дори препоръчах книгата на майка ми и тя сподели, че отдавна не е будувала заради литература.

Идеята не е нищо невиждано и оригинално - съвременен учител е помолен от свой приятел да използва времевия портал в склада му и да предотврати убийството на Кенеди.

Както обикновено, господин Кинг подхваща този наглед простоват сюжет и го превръща в разходка из човешката душа. Много ценно е достоверността на "миналото", самият автор споделя, че тази идея се е въртяла в главата му още от началото на кариерата, но не имал нито писателските възможности, нито времето да проучи качествено периода. Е, сега го е сторил и шейсетте са предадени стряскащо реалистично - наистина смятам, че клишето "хроникъор на американската действителност" много добре пасва на Кинг. Толкова дребни детайли, толкова внимание, толкова любов струи от тази книга, че не мога (за пореден път) да не се поклоня на таланта и старанието на тоя човек.

Дам, фенбой съм, личи си, искаше ми се да не пръскам слюнка, ама я Наистина е прекрасна...

П.П. И имаме страхотно намигване към друг шедъовър на Кинг в романа, стопли ми сърцето.

Кинг е големец!!! Мен отдавна ме е накарал да обикна силно Америката от романите му 22 ноември 1963 не е изключение - силно въздействаща и третираща по чудесен начин темата за изборите които правим в живота!

Балът на граф Д'Оржел от Реймон Радиге

Spoiler: show

Реших все пак да пробвам и с втория роман на Радиге, след като бях умерено разочарован от Дявол в тялото. Мнението ми за Балът на граф Д'Оржел е подобно - не че е слаб роман, но е твърде остарял. Предполагам наистина е бил доста провокативен в годините след войната, а и личи младежката енергия и острота в текста. Няма разтакаване и алабаници. Просто ми е скучна епохата, както и темите, които са засегнати.

Сюжет - Франсоа е френски солташак, който се запознава с граф Д`Оржел и жена му - Мао. Влюбва се в жената и става много добър приятел с графа. Мао също почва да чувства нещо към него, но е предана на съпруга си. Докато се чуди това нейното дълг ли е, любов ли е, да се даде ли, да не се ли, графът също заподозира, че Франсоа се опитва да оре неговата нива. Тримата по смешен начин, който може би е бил типичен за онова време, поддържат отношенията си, хеле някой да не нарани другите двама. И общо взето това е.